Доктор Стрейндж: Още от същото

Вълнувате ли се? Все пак настъпи сюблимен и уникален момент в световната история! Епизод 9285273497869871692384765 от киносериала на Марвел вече тръгна по кината! „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ обещава колоритен екшън, вълнуващи камеота и противоборство между два от по-интересните образи в супергеройския каталог. Доставя ли търсеното удоволствие на феновете? Като гледам реакцията им – да, определено. Ще зариби ли някой нов зрител, ще предложи ли нещо ново, свежо и оригинално? Едва ли. Което, ако съдим по „Дързост и красота“, е напълно нормално за сериал в толкова напреднала фаза и не е достатъчно да отблъсне дългогодишните почитатели.

Ще спестя резюмето на сюжета, тъй като явно всичко в него се третира като спойлер. И нищо чудно, при положение че той не губи време в интродукции, а директно продължава сюжета от предишни епизоди и сезони на колосалния отмъстителски сериал, като „Доктор Стрейндж“, „Какво ако…“ и „УандаВижън“, че и вкарва нов такъв. Лично според мен на третия е нанесена обида, сравнима с тази на Денерис в осми сезон на „Игра на тронове“, но както и да е, сам съм в критиката си, а и не мога да навлизам в спойлери. Само ще поясня, че и в двата случая имам предвид не конкретния обрат, който подкрепям и оценявам като добра идея, а начина, по който е реализиран. Толкова бързо и претупано става, че самият персонаж е изхабен и евтино употребен.

Тъй като в двата кратки абзаца дотук се понатрупа доста хейт, нека да започна с хубавото в Doctor Strange in the Multiverse of Madness. То е че, както почти винаги, Марвел отново си изпълнява обещанието и доставя на феновете това, за което те са отишли в киносалоните. Също така, вкарани са маааалко повече от обичайното количество хорър елементи – не колкото в „Новите мутанти“, но има няколко добри сцени. Напомням мнението си, че в добрите хорър сцени трябва да има и емоционален заряд, а не просто да става дума за безименни чудовища/убийци, гонещи главните герои – тук това е постигнато.

Продължавам с неутралното – това, което осъзнавам колко яко изглежда на феновете, но не успява да въодушеви мен.
– Зрелищен екшън и феноменални визии? Да, има ги. Но сериозно ли някой все още се впечатлява от това? Визуалният размах нито е нещо уникално и невиждано, нито пък тук е комбиниран с емоционален заряд, който да го направи по-интересен. Накрая пак половината сцени се свеждат до шарени топки светлина, излизащи от ръцете на героите, а красивите фонове на различните светове и вселени не са нищо повече от скрийнсейвър – бързо сменящи се картинки без никакво значение за сюжета.
– Огромно количество камеота, които да развълнуват феновете месеци преди премиерата? Да, има ги и тях. Но кел файда като става дума за кратки напълно заменими появи, а не за интересни сюжети с развитие на героите. Само върлите фенове се вълнуват от тях, а бас държа, че сигурно една четвърт от зрителите в салоните дори няма да разпознаят всички гостуващи персонажи (но не се притесняват, защото така или иначе не им пука особено, а по-скоро са отишли за компания на приятел или гадже, което на всеки две минути да им се включва с обяснения кого показват сега и защо това е много яко – страшно досадно е да го слушаш отстрани, но при Марвелските филми е неизбежно).
– Сам Райми си има своя почерк и отпечатък върху киното от последните десетилетия и в известен смисъл тук си пасва добре. Придава елемент на отличителност на този епизод в сравнение с останалите. Но пък не съм сигурен доколко „Злите мъртви“ си подхождат с този франчайз. Както и не съм убеден, че е задължително иначе симпатичният и забавен Брус Кембъл да прави камео във всеки филм на Райми.

Ако сте от въпросните върли фенове и не съм ви вбесил с това ревю досега, нека мина към това, което категорично не ми хареса (макар да знам, че за вас то не е проблем).

Започвам с Америка Чавес. Първо, много тъпо име. Второ, много безличен персонаж. Трето, омръзна ми от нови персонажи. Разбирам, че такава е формулата на Марвел – да бутат нови герои във филми за уж други герои, за да може, когато дойде ред на техния „самостоятелен“ филм, публиката вече да ги познава и да има причина да ходи да ги гледа, но тази формула вече се изтърква. Нямаме време да запомним или развием предишните 500 персонажа, но бързаме да нахвърляме следващите 20. Тази чисто маркетингова стратегия беше в огромна вреда на иначе доста добрия „УандаВижън“, тук е още по-силно застъпена и направо си дразни. Разбира се, комиксовите фенове нямат нищо против, те нямат нужда да опознават персонажите като нещо повече от чичовци и лелички в шарени костюми, а с вълнение и нетърпение чакат да видят още и още от същото. Търси се количество, а не качество. Като при организирането на срещи в Тиндер – защо да губиш време да се фокусираш върху един човек от там, като след него чакат още и още. Е, така не се намира дългосрочна връзка и има риск да хванем някоя полова болест, но какво от това, да заповядат следващите!

Изобщо, маркетингът толкова силно доминира в сюжетите на тази поредица, че вече започна да става противно. Половината филм представлява трейлър за друг филм или препратка към стари филми. Това е оплакване, което критиците доста отдавна отправят към отмъстителската сапунка, но лично на мен тук ми натежа особено много. Толкова ли никой вече не се интересува от качествени истории, фокусирани върху персонажа от заглавието на филма и евентуално злодея? Толкова ли никой няма да отиде на кино, ако не са наблъскани 50 усмивки от старите ленти? Вярно, то и в чалгата вече не може да пуснат песен на един изпълнител без да има featuring на някой друг, а всички знаем, че Марвел е чалгата на киното, но само на мен ли ми се струва прекалено?

Последно ще се оплача от още нещо и спирам, обещавам. Но не мога да се сдържа. Другото, което доста ме подразни като прекалено, е количеството фантасмагории. То отново е част от стратегията, която наблюдаваме вече 10 години. Марвел започнаха сериала си сравнително приземено, с опит, където може, нещата да изглеждат относително реалистично. Всякакви старания да се придържат към нещо сравнително достоверно и лесно за приемнае вече са изхвърлени през прозореца. Бухат се измишльотини просто ей така, заради визуалните им качества, или за да се вкара в кадър още някой невзрачен персонаж от трилионите в комиксите. Какъв беше например този бикочовек в манастира? Проучване на въпроса разкрива, че това е пореден комиксов герой на име Ринтра от планетата Р’Ваал, която се намира извън измеренията. Защо е в манастира от филма и защо изглежда така? Отново, не е заради сюжета, на него той е тотално непотребен, но пък помага значително за маркетинга. Ако ви е толкова интересно, издирете и си купете съответните комикси да си ги прочетете, а ако не, просто си дръжте езика зад зъбите (но не си затваряйте съвсем устата, че да има къде да ви се излива още и още марвелски качамак).

Така като гледам, „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ ще бъде поредният голям блокбъстър на Марвел и има защо – маркетинговата машина работи на пълни обороти, феновете са отдавна вече възпитани и обучени за нея, а след това чути и доволни. Аз вероятно ще догледам „Пазители на галактиката“, защото те останаха единствената ниша в този франчайз, която да ми е интересна, и след това ще престана да си губя времето – поне докато не проимам повече от него.

Въпреки че излях толкова много хейт, не казвам, че филмът е лош или че не ми е харесал като цяло. Просто за мен в момента не си заслужава, а и не одобрявам тактиките, налагани от Марвел. Очевадно е от години, че поредицата не е за мен, но пък стотици милиони други хора я намират за напълно задоволителна на техните нужди и ще й се радват още дълго време. Живи и здрави да сме всички, нормално е да имаме различни вкусове.

Моята оценка:

История – 3.50
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Добър (4,35)