Доста добро начало

„Доктор кой“ най-накрая се завърна в ефир с първата жена в ролята на Доктора в 55-годишната история на сериала. Новият сезон е в тотална регенерация – нов Доктор, нови придружители, нов главен сценарист. Все още очакваме да видим новата заставка и новия ТАРДИС – засега ни ги спестяват, за да не се претрупаме от промени. И докато интрото вероятно ще ни бъде показано още другата седмица, подозирам, че за ТАРДИС ще почакаме много повече. Корабът на Доктора май ще го играе недоволен фен, който се е отказал от сериала заради смяната на пола докато му мине сръднята.

BBC наистина поеха голям риск с Джоди Уитакър и очаквано събраха доста хейт, донякъде основателен. Затова беше изключително важно новият сезон да започне добре. За щастие, в премиерата има по много от всичко, заради което обичаме сериала. Мистерия около това, което се случва? Да! Притеснителни и плашещи събития с потенциално високи залози? Е, нямаше широкомащабна извънземна инвазия, но началото си беше доста страшничко, а малките мащаби даже помогнаха, така че Да! Драматични моменти и обрати? Лично аз пуснах сълза накрая, така че Голямо Да! Непоправимо оптимистичен Доктор, изправящ се срещу предизвикателствата с усмивка и хумор? Да! Е какво повече можем да искаме от сериала?

Феновете, които много, ама много се дразнят на вълната от политкоректност, вероятно ще имат от какво да се оплачат. Не само Доктора е жена, но и другите две жени в сюжета на епизода са много по-оправни от мъжете до тях. Грейс е великолепна и с безкрайната си нежност и внимание към другия става веднага симпатична. Греъм до нея стои като сърдито старче, което ти идва да праснеш по мутрата, от типа хора, които вечер се събират да пият пред кварталния магазин, комбинират сандали с чорапи и гласуват за Брекзит. Ясмин, за радост, не е много самоуверена, прекалено смела или всесилна, но успешно се справя с предизвикателствата пред нея, докато за Раян е трудност да изкачи стълба. Той не е виновен, разбира се, персонажът всъщност може да бъде доста сериозен, но май не е случайност, че именно той страда от въпросното разстройство, а не момичето. На всичкото отгоре, единствено сърдитият старец е бял от придружителите, докато останалите са двама чернокожи и една индийка.

Ако сте достатъчно свикнали със съвременния свят, расите и половете на героите не би трябвало да ви правят никакво впечатление. Ако е така, то горният абзац е безсмислен за вас и това е прекрасно, защото можете спокойно да се насладите на сериала и персонажите му, без да обръщате внимание на физическите детайли. Така и трябва да бъде. Героите са достатъчно добре разработени като за първи епизод и с достатъчно потенциал за развитие по-натам. Даже включването на доста възрастния Греъм може да се окаже освежаващо занапред, тъй като в новите серии единствено Уилфред Мот, дядото на Дона може да се брои за прецедент, и то краткотраен, макар и важен. Но ако сте по-старомодни и още имате проблем с политкоректността, сигурно ще ви е трудно да преглътнете новата компания приключенци. Въпреки че като цяло те са добри и интересни хора, сравнително бързо свикват с извънземните неща и не се притесняват да мислят и действат.

Колкото до Доктора – Джоди Уитакър се справя идеално. Като изключим, че е жена, в персонажа няма абсолютно никаква промяна. Оптимизъм, грижовност, хумор, извисеност, смелост, активност, ум… Тя си е точно толкова The Doctor, колкото всички 12 преди нея. Много добре се включи и сюжетната линия с нейното осъзнаване – както помним от първите серии на Дейвид Тенант, регенерацията е доста объркващ процес и на Времевия господар му отнема време да се освести, да намери себе си и отново да започне да тича. Уитакър осветява още повече процеса като го описва на новите си приятели с красиви думи. Осъзнаването на 13-тия Доктор помага както да опознаем персонажа по-добре, така и да усетим злодеите като по-опасни. Ако Докторът още не е Доктор, то той не може да се разправи с лошите само заставайки гордо срещу тях и изричайки името си.

Обикновено в подобни важни серии извънземната заплаха е само фон, извинение за персонажите да потичат наоколо и да се представят на публиката. Злодеите нямат никакво развитие и имат малко екранно време. В епизод 11х01 не е съвсем така и дори Тим-Ша е прилично разработен. Достатъчно време е отделено на заплахата, вкарани бяха елементи на хорър както в персонажа (не виждаме убийства във всяка серия), така и в… нещото, което прилича на летящо змийско гнездо, особено при появата му във влака.

От цялата серия, изпълнена с добри моменти, имаше само два, които ме подразниха. По-сериозният е построяването на нова звукова отвертка от подръчни материали. Идеята може би е да се покаже колко е сръчна Докторката в типично мъжка област – майсторенето на джаджи. Както и да се приближи повече персонажа до типичния си образ – не може да има Доктор хем без ТАРДИС, хем без звукова отвертка. Но моментът е крайно нереалистичен, не пасва дори хронологично, и така нарушава иначе доброто темпо на иначе обмисления епизод. Другият дразнещ момент е с убийството на случайния просяк – нито персонажът имаше някакъв смисъл, нито сцената с него.

Разбира се, ако само по две кратки сценки на епизод са ни проблемите, а всичко друго се развива толкова добре, то този сезон може да се окаже един от най-добрите в дългогодишната история на сериала. Всичко друго е на високо ниво и с достойнство отговаря на очакванията и надеждите на зрителите, или поне на моите.

Следващият епизод ще се развива на друга планета, където четиримата главни герои ще преживеят нови приключения в търсенето на ТАРДИС. Клипчето в края на епизода не е трейлър, а само списък на актьорите, които ще гледаме до края на сезона – 95% от тях вероятно не сте нито чували, нито виждали, което прави това решение малко тъпичко от маркетингова гледна точка, но както и да е. Отделно в youtube има и нормално тийзърче, което да ни подготви за другата седмица, когато ще гледаме 11×02 The Ghost Monument.