Fear Street: най-накрая нещо добро от Netflix

Ревю без спойлери на трилогията филми Fear Street – Fear Street: 1994, Fear Street: 1978 и Fear Street: 1666 – достъпни за гледане по Netflix.

В борбата си да привлича нови абонати и да задържи лидерското място на пазара на стрийминг платформите, Netflix бълва продукция след продукция. Тази година се придържа към плана да излиза поне по един нов филм на седмица. Макар това да звучи вълнуващо, тъй като много от филмите и сериалите на платформата са в нашия жанр или се доближават до него, макар и вероятно да работи от бизнес гледна точка, стратегията не е особено добра за общото качество. Пускат се всякакви простотии, правени по омръзнали формули, без много вдъхновение, оригиналност или внимание към сюжета, персонажите и детайлите.

След купища посредствени филми от последните месеци, трилогията Fear Street идва като изненадваща глътка свеж въздух. Не че и тя не е по формула – смесва Stranger Things и Scream – но е направена с хъс, чар и старание. Нещата са се получили толкова добре, че трите филма заслужават да се препоръчат в хвалебствено ревю.

В последно време границата между филми и сериали все повече се размива и тази трилогия е поредното доказателство. Спокойно можеше това да се маркетира като минисериал без абсолютно нищо да се променя в монтажа или дължината на трите части, даже може би било по-подходящо от смислова гледна точка, но понеже много хора все още страдат от заблудата, че сериалите са по-зле от филмите, маркетингът иска да се увери, че максимално много абонати ще се доверят на Fear Street и ще си пуснат първия епизод, та затова е подходено така. Тъй или иначе, филмите разказват различни истории от съответните години в заглавията им, но са свързани и трябва да се гледат един след друг. Историите от 1978 и 1666 всъщност са гигантски ретроспекции, подпомагащи основната история, започнала в първия филм.

Трилогията е базирана на поредица книги от Р. Л. Стайн, авторът на Goosebumps. Определено се усещат елементи и от двата Goosebumps филма, но с една драстична разлика – там ужасът е за деца, а тук е маркетиран към тийнейджъри, а рейтингът си е направо R, тоест, забранени за лица под 16 години поради наличието на много кървища и псувни. Сюжетът всъщност наистина е като за тийнейджъри, но определено става и за възрастни – даже някои елементи на зрялост, които персонажите показват, както и носталгични препратки към 90-те години чрез саундтрак и референции, директно са си насочени към 30+ годишните.

Историята започва през 1994 година и се развива в две съседни градчета – Шейдисайд („Сенчестата страна“) и Сънивейл („Слънчевата долина“). В Шейдисайд всичко е прецакано – икономиката не върви, хората са злобни, всичко се разпада – направо все едно си на Балканите. На всичкото отгоре, на всеки няколко години някой изчатква и изпотрепва маса народ, което носи на градчето прякора „столица на убийствата“. Съседният Сънивейл пък е в другата крайност – всичко там е идеално, хората са богати и щастливи, начинанията им са успешни, единственият им кусур е, че се държат снобарски към шейдисайдци, задето им развалят пейзажа. Причината за тази драстична разлика е древно проклятие, което скоро ще сполети и нашите главни герои…

В центъра на сюжета е гимназистката Дийна, която се възстановява от раздялата с може би любовта на живота й – Сам. В гимназията е малко пресилено да говорим за „любов на живота“, но тук наистина има нещо вярно. Сам вече е в Сънивейл с новото си гадже и не изглежда като да страда прекалено за Дийна. Появата на нов сериен убиец обаче ще ги събере отново и ще ги запознае отблизо с проклятието.

Първият филм е най-сполучливият от трите по няколко причини – много увлекателно въвеждане в този интересен свят, напрегната история, в която главните герои наистина се борят да оцелеят (вместо само да правят глупости и сами да си просят смъртта), много изненади и обрати, трогателна любовна история, напрегнати хорър сцени и, не на последно място, доста хумор и чар. Наистина е напипана формулата на „Странни неща“, където хорър, драма, комедия и носталгия също се смесват в неочаквано добра комбинация.

Във втория филм виждаме предната серия убийства, случила се през 1978 година. Там дори главната роля се изпълнява от Сейди Синк, която стана едно от лицата на Netflix със Stranger Things и Eli. Чрез тази история научаваме малко повече детайли за проклятието и евентуално как може да бъде победен духът на злата вещица. Втората част е по-слаба от другите две, но дори и така става за гледане. Има забавни моменти, увлекателна история, богатство на персонажи, които да измират или оцеляват, както и доста ужаси. Тук обаче го няма това обогатяване на жанра, което виждаме в първа и трета част, а и твърде много персонажи претърпяват някакво смъртоносно нараняване, но три сцени по-късно си тичат сякаш нищо им няма. Впрочем, това е проблем на цялата трилогия, но тук се усеща най-силно.

В третата част виждаме как изобщо се е стигнало до това проклятие, както и финала на цялата трилогия. Започва малко бавно, но след това става много интересно, има трогателни моменти и красива развръзка. Интересен е начинът, по който е разказана историята, както и навързването на трите периода в едно. Доста силен финал на трилогията, който затвърждава приятните емоции от първата част и бетонира препоръката за трите филма.

Режисьор на трилогията е Лий Яняк, която няма почти нищо във филмографията си, но сигурно няма да има проблеми да си намира работа в бъдеще. Видимо е, че жената е фен на книгите (без да съм ги чел и да разпонавам нещо от тях, просто си личи) и се е старала да направи продукциите по-качествени, отколкото им се полага да бъдат – едва ли Netflix са очаквали да получат нещо повече от стандартните си бози. Филмите не се взимат на сериозно, те са чисто забавление за феновете на жанра, но все пак са обмислени и изпипани. Актьорите не са супер талантливи – повечето са тийнейджъри, но с общи усилия на целия екип героите са се получили сравнително пълнокръвни и чаровни, така че да ти влязат под кожата и да ти пука какво ще стане с тях.

Изненадващо, въпреки лековатия си тон и хорър акцентът, филмите повдигат и теми за размисъл. За това доколко контролираме живота и собствения си успех. За личното щастие и съобразяването с обществото. За реакциите ни на смъртта. За това защо не се правят повече такива филми…

Мнозина вече спекулират, че Fear Street може да стане поредица, която да обрисува цяла обща вселена по примера на Marvel, но предстои да видим дали ще стане така. Със сигурност би било интересно да видим подробните предистории на някои от серийните убийци, показани тук, за които нямаме филми – Руби Лейн, например. Но пък от друга страна, всичко вече е ясно след тази трилогия и няма нужда да се разводнява повече. Засега имаме тези три филма, които са повече от достатъчни, за да ви заредят с положителни емоции (доколкото гледането как се колят тийнейджъри може да ви зареди с положителни емоции) и да ви напълнят душата за известно време. Браво Стайн, браво Яняк, браво Netflix!

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6-
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Отличен (5,58)

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Иво

Първият епизод ставаше, вторият беше добър, а третият закопа всичко! И се оказа, че този мини сериал е поредната политкоректна простотия!

1BUL

Ще го пробвам.
Най накрая – Декстър обявен за 7-ми ноември.Пуснаха и видео,някой да редактира линка,да се визуализира както трябва

https://www.youtube.com/watch?v=hA-oCTUrNfE

Подпис: