Game of Thrones: Можеше и по-зле

Е, доживяхме. Епичната фентъзи сага стигна до своя финал. Ако можем да кажем нещо за завършека със сигурност, то е, че отговаря напълно на нивото на сезона и е абсолютно в стила и компетенциите на двамата сценаристи Дейвид Бениоф и Дан Уайс. Аз лично не съм разочарован, защото очакванията ми за нещо добро отдавна бяха занулени, а за най-потресаващия обрат на практика бях спойлнат още преди началото на сезона. Финалите за повечето персонажи горе-долу имат някаква поетична справедливост, макар и извратена. Със сигурност ще благодарим за тях на Джордж Р. Р. Мартин, при когото се очаква да са същите, но около хиляда пъти по-добре обяснени и логични. Де факто, епизодът не беше тотален провал именно защото за пръв път от години разчиташе повече на бележките на оригиналния автор, отколкото на творчеството на сценаристите.

Ще структурирам това ревю като миналото – с по един абзац за всеки от героите и по-забележимите моменти, подредени от най-задоволителни към най-разочароващи. Не очаквайте дълбок анализ, нямам нерви за такъв, реално просто се радвам, че сериалът най-накрая свърши. А беше време, когато не си представях как може толкова много история да се събере в толкова малко серии, когато си мечтаех да го разтеглят в поне 10 сезона…

Церсей и Джейми

Не очаквах да видя отново двамата Ланистър като трупове във взаимна прегръдка, така че това ми дойде бонус. Сцената с плачещия Тирион над тях беше доста добра (въпреки, че отне цяла вечност разходки из руините, за да стигнем до нея). Добре де, нищо феноменално, но като се има предвид колко малко поводи за радост ни даде епизода, дебна да се хвана за всякакви детайли. Любопитно ми е дали Лена Хиди отново е получила 1 милион долара за появата си и в този епизод. Известно е, че такъв е хонорарът й за една серия, горе-долу толкова би трябвало да й се получи и средно на реплика или минута екранно присъствие за тази година, ако трите секунди сега също се броят.

Санса

Ако развитието на героинята не беше толкова пришпорено и ако тя беше направила нещо, за да заслужи короната си, завършекът й щеше да е супер. Опетнен е само от претупването му. При липсата на особено сериозна конкуренция, Санса бързо се научи как да бъде властна и авторитетна, натири чичо си и мъдро се отказа да участва в избора на крал, след като нейната територия ще става независима. Няма много логика Северът да се отцепва точно когато северняк се качва на трона, но както и да е, желанието за самостоятелност не е ново и Санса го изпълни. Браво на момичето! Нейният край обаче е и тъжен, защото в крайна сметка тя остава сама, заобиколена от почти непознати в тронната зала на Зимен Хребет. Голяма работа, че е кралица, след като близките й хора се пръснаха по света, далеч от нея, а преживените за тази корона травми ще си останат с нея цял живот.

Тирион и новия малък съвет

Сцената със заседанието трябваше да бъде последна, защото беше най-оптимистична и свързана с играта на тронове, но и така става. Тирион оцеля след затвор и смъртна присъда за трети път и отново стана ръка на краля (нищо че би трябвало всички да го мразят). Самюел Тарли стана важен човек, което му подхожда, защото е добричък. Бриен също получава хепиенд, въпреки че вечно ще тъгува по Джейми. Най-добро развитие и финал имаше Давос – от неук контрабандист той се превърна в човек с важен пост и даже заяждащ се за правилен изказ като някогашния му идол Станис. Трънът в очите ми от малкия съвет обаче е Брон – на престъпника наистина му бяха обещани много неща от Тирион преди няколко епизода, но да го направят финансов министър е прекалено. Това ли им е представата за справедливо управление, което да осигурява мир и благоденствие на народа? Поне Брон получи замъка си, а и постът му даде повод за сполучливата шега с възстановяването на бордеите.

Интересно е, че уж щяха да чупят колелото, даже стопиха трона за по-зрелищно, но де факто нещата си продължават по старому. Кралят се занимава с глупости, а малкият съвет обсъжда управлението на кралството така, както приятелите обсъждат къде ще карат Нова година, само с малко по-засукан език. Уж чупиха колелото, пък сега имат цели две колела – тези от количката на Бран. Реално, ситуацията на финала не е много по-различна от създадената със завземането на трона от Робърт Баратеон, така че изобщо не виждам с какво основание вече се очакват демокрация и светло бъдеще. Поне не дадоха власт на народа, това би било прекалено неадекватно за сериала и стана повод за втората уместна шега в епизода (от общо две).

Джон и Дух

При Джон се случиха три добри и две много лоши неща за образа. Той се опита да оправдае постъпката на Денерис, доказвайки за пореден път колко е лоялен, но след това се окопити и направи необходимото, възмъжа. Пратиха го на Север, където и без друго се разви по-голямата част от неговата история, където намери първата си и най-щастлива засега любов и където хората го уважават, съответно, където му е мястото. Тъпото е, че това обезсмисля родословното му дърво, най-голямата тайна на сериала, а и самото му изгнание практически е ненужно (можеха да отменят „присъдата“ още със заминаването на неопетнените към Наат). Затова ли го съживиха в шести сезон, за да убие Денерис и да си ходи? И какво по-точно ще охранява на Вала? Хубавото е, че въпреки сбогуването с Тормунд и Дух преди два епизода, той отново се среща с тях и дори, о, щастливи фенове, най-накрая си погали изстрадалото вълче! Финалът на кучето беше най-щастливият и емоционалният от всичките.

Денерис

Унищожаването на образа от миналия епизод продължи и сега. Денерис и преди е вършила много лоши неща с увереност в правотата си, но чак до геноцид не е стигала. И след като толкова време не атакуваше, уж за да опази народа, тя изпепели всичко живо. Нямаше нужда да го прави и тя много добре го знае, така че оправданията й звучаха кухо (толкова си могат сценаристите). Еквивалентът в предишните сезони би бил да изпепели из основи половината градове, които завладя като справедлива, макар и леко жестока кралица. Но както и да е, приемаме, че Хитлерица вече е изчаткала и няма спасение за нея. Трябваше ли да бъде отпращана толкова бързо? Един тъжен поглед и толкоз, вече е мъртва? Нямаше време даже за сълза или за финални думи? Разбирам, че Емилия Кларк не е най-талантливата актриса и е спорно доколко удължаване на смъртта й би допринесло за емоционален заряд на момента, ама пък чак без нищо? 7+ сезона епични саги и пътешествия, покоряване на половината свят, за да се стигне до безцеремонно отписване… Историята на Драконовата кралица се разви като секс без оргазъм. Както и миналата седмица, обратът при нея беше ясен, очакван и обоснован, но ужасно зле изпълнен. Много ми се иска да видя красотата в мъката на дракона по майка му и отнасянето на трупа й обратно на Есос, където двамата са били щастливи, но не мога, защото всичко е толкова претупано…

Аря

Този образ вероятно е най-зле изпълнен спрямо това, което ще видим в книгите. За какво й бяха на Аря всичките приключения с безликите, щом те се изразиха само в отмъщението върху фамилия Фрей? Уж се върна на Север заради семейството си – отказа се от него. Уж голямата героиня, която уби Нощния крал – последните серии беше безполезна. Уж щеше да убива някого със зелени очи – мне, поредното грешно пророчество на Мелисандре. Уж тръгна да се очовечва, което би означавало да се върне при семейството си и да помага на Санса – йок, ще пътува към нищото, защото не желае да бъде лейди. Отново, в нейния финал има някаква логика, ясно е защо е предвиден така, вероятно ще бъде същият и при Джордж Р. Р. Мартин, но претупването му в сериала и противоречието с предишни решения на сценаристите прецаква всичко хубаво в него. Не бих съжалил обаче, ако направят един от предстоящите сериали-разклонения да бъде посветен на нея и пътешествията й.

Бран

Нямам против изненадата, даже напротив, непредвидимостта винаги е била една от причините да харесвам сериала. Заемането на трона от сакато и изстрадало момче е хубав символ, персонажът не е зъл или прекалено добър, може. Но при положение че от два сезона насам натъртват как Бран вече не е човек и даже не е Бран, а е Триоката врана, която никой друг не разбира и не знае точно какво е, показват го как си седи в количката без да прави нищо, много рядко присъства в разговорите с околните и не се вълнува от светските дела, след всички тези отсъствия да му дадат трона просто ей така… Меко казано абсурдно. На кого да е от присъстващите да го бяха дали, щеше да има повече логика. Да бяха подготвили обрата с нещо, да беше свършил Бран дори едно полезно дело, което да се изтъкне като заслуга… но не. Той пази истории, значи става за крал… На всичкото отгоре, той хем не иска трона, хем е дошъл в Кралски Чертог заради него… Е кое от двете е? Достатъчно противоречия пропускат двамата сценаристи в общата история, но още едно такова в две поредни реплики? По-очеваден белег, че на D&D им е писнало от сериала и нямат търпение да го опаткат и да се свърши, не може да се намери.

Честно казано, финалът си е разочароващ, но все пак не чак толкова ужасен. В последните сцени имаше някаква красота и удовлетворяваща емоция, макар че колкото повече се замислях за логиката им, или липсата на такава, толкова повече се ядосвах. Да, много други варианти за завършек щяха да са по-добри. Нощния крал да беше избил всички и седнал на трона, щеше да е по-добре от това. Но нека не забравяме, че можеше и да е по-зле. Можеше финалът да е на нивото на тези от „Изгубени“, „Туин Пийкс“, „Досиетата Х“, „Герои“ или въобще да липсва, както при хиляди спрени преждевременно сериали. Просто беше на средняшко ниво, което е разочароващо спрямо очакванията ни след първите сезони, но след показания от сценаристите потенциал за глупости, можеше да бъде и къде-къде по-зле. На HBO също не им е за пръв път да покажат нещо такова – спомнете си „Семейство Сопрано“ и „Истинска кръв“.

Нека не забравяме, че колкото и да се изхождат Бениоф и Уайс върху собствения си хит, няма да ни изтрият хубавите спомени от първите сезони. Винаги ще си спомняме знаменити събития като обезглавяването на Нед Старк, епичните битки при Блекуотър, Вала и Зимен хребет, двете сватби, Ходор, взривяването на септата… Дори падането на вала миналата година беше знаменит момент, въпреки абсурдния епизод с телепортациите на север преди него. Спомените ще са леко горчиви, защото целият епос завърши не с отдавна подготвяното „БУМ!“, а със затихващото „фъсссс“, но все пак ще си останат с нас завинаги. И не е малко, че изобщо имахме голям фентъзи епос, по който заедно да се вманиячаваме.

Сбогом, „Игра на тронове“, благодарим за хубавите моменти и ще се постараем да забравим бързо за лошите! На феновете и групичката „Гейм Аф Тронс“ във Фейсбук пък благодарим за меметата, които бяха най-хубавото нещо през сезона. Сега имаме две надежди – Джордж Р. Р. Мартин да завърши книгите си по-бързо и значително по-адекватно от сериала, а HBO или някой друг своевременно да ни осигурят нов мегахитов сериал, който този път да задържи ниво отначало докрай.