doctor-who-ghost-monument

Гонитбата с шепнещите парцали

Ревю със спойлери на епизод 11х02 – The Ghost Monument от сериала Doctor Who.

Миналата седмица дългоочакваният 11-ти сезон на тотално променения сериал Doctor Who направи своята премиера и тя беше блестяща! Уви, епизодът тази седмица е много по-зле. „Призрачният монумент“ уж е първото приключение на Джоди Уитакър и новите й приятели на чужда планета, от него се очаква да е свежо, ново и вълнуващо, но всъщност е банално, хаотично и на моменти абсурдно. Разбира се, това далеч не е първият лош епизод в историята на сериала, така че няма основания да се притесняваме за следващите, но все пак е редно да сме обективни и да му признаем недостатъците. Тъй като епизодът е сбор от незначителни приключения, които спокойно могат да бъдат забравени след края му, изобщо няма да се свеня да слагам спойлери в ревюто.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Серията започва с нашите четирима герои в космоса. Очаквано, те веднага са прибрани от космически кораби, но различни. Сърдитият мъжага Епсо прибира Доктора и Ясмин, а сравнително свястната, но леко потайна Ангстром взима Раян и Греъм. Въпреки че четиримата главни герои са буквално един до друг, при разделянето им на двойки никой не знае какво се е случило с другите двама. Така или иначе, минути по-късно цялата дружина е отново заедно, което поставя под въпрос смисъла от разделянето й, но както и да е. Първите пет минути от епизода са тотално излишни, но същото би могло да се каже и за следващите 40.

Оказва се, че пилотите на космическите кораби всъщност се готвят да стигнат до призрачния монумент в странно и недотам смислено състезание. Монументът пък е самият ТАРДИС, за който грешно предположих, че няма да видим чак до края на сезона. Състезанието е водено отдалеч от незначителния персонаж Илин – какъв е смисълът от неговото съществуване, има ли той мотивация, предистория, така и не е разкрито. Арената пък е планетата Опустошение. Отново, тя е обгърната в излишна и неоснователна мистерия. Защо е толкова смъртоносна, какво се е случило с обитателите й (които, по видими следи, са били там до неотдавна), това трябва да ни вълнува, но всъщност предизвиква само прозявки, защото всичко е прекалено претупано.

Поне не чакаме прекалено дълго да разберем за планетата, защото, ура, има драсканица на пода! Която само Доктора може да прочете, въпреки че уж останалите персонажи вече си имат универсални преводачи във вратовете. Отново са намесени зловещите извънземни Стенца от миналата серия – те са накарали учените на планетата да произведат смъртоносни оръжия, които в последствие са я опустошили. Да кажем, че дотук добре, въпреки че нямаше никаква причина същата раса да се намесва отново, и то толкова скоро. Но какви са тези оръжия? Водни микроби, ядящи плът, поредните банални роботи в дългия списък от такива на сериала и… шепнещи парцали! Когато падне мрак, парцалите се събуждат и започват да задушават хората наоколо. Дали наистина се хранят със страховете им или само така си приказват, не е сигурно. Така или иначе, екранното им време е около 2 минути, в които разбираме, че мръсните парцали могат да се движат, да говорят, да усещат и консумират страхове, да четат умове и да умират, предизвиквайки нови прозявки у зрителя.

Изображение с име: dw rags
Дрипата се готви да нападне мъжагата, чието решение да отиде да спи дори не е сред най-абсурдните моменти на епизода.

Телепатията им пък служи единствено за вкарване на подсказка относно една от основните мистерии на сезона – нещо в миналото на Доктора за някакво безвременно дете. Тъй като знаем, че никога повече няма да видим Ривър Сонг и историите със старите Доктори са завършени, тук явно става дума за нещо ново. Може и да ни е подготвена интересна история от Крис Чибнал, но засега няма как да знаем, защото подсказката е изтърсена грубо и без покана от говорещ парцал, без връзка с каквото и да е и без да създава дори най-малко очакване.

Но всичко е добре, когато завършва добре – накрая Доктора и новите му приятели влизат в обновения ТАРДИС и интериорът е може би най-добрият правен досега. Става ясно, че цялата серия е била извинение за стигане до този момент и е абсолютно все тая какво точно е произтекло в предишните 40 минути, щом е довело до последните три. Дизайнът и цветовете са страхотни, може би с една идея по-тъмни отколкото отива на Доктора, но много органични и шантави. И диспенсерът за бисквитки е страхотна идея.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Героите в тази серия бяха абсолютно плоски и безинтересни. Самостоятелните приключения по принцип имат навика да са скучновати, тъй като последствията от тях са нулеви, но могат да послужат за основа за поне малко развитие на главните герои, които все още са ни непознати. Нищо от това обаче не се случва. Раян и Греъм са фокус на историята, но те не си казват нищо ново и драмата от смъртта на Грейс в първи епизод не се усеща изобщо. Доктора си е Доктора, а Ясмин… е просто там. Епизодът се държи сякаш вече знаем всичко необходимо за тези хора и те са ни добри стари приятели, но всъщност те все още са никои за нас и точно сега е моментът да започнем да ги опознаваме. Дано да са малко по-открояващи се занапред. Но ако не са, или ако постоянно един от тях е излишен, това ще е идеално доказателство, че Доктора работи най-добре с един, максимум двама придружители.

Друго извинение на безсмислените приключения биха могли да бъдат добрите визуални ефекти и добре заснетият екшън. Красивите зрелища могат да оправдаят безинтересния сюжет, както филмите на Марвел отдавна доказват. Уви, в тази серия виждаме най-лошото, което сериалът с и без друго малък бюджет ни е показвал досега. Престрелката с роботите е повече от абсурдна, като мерникът на последните е шокиращо крив (разбира се, то се очаква да е такъв, за да оцелеят главните герои, но може поне камерата да го замаскира малко). В уж най-напрегнатата сцена, където парцалите обикалят около главните герои в кръг (а защо го правят, вместо просто да ги нападнат и да приключат с тях за секунди?!), нашите уж копаят с крак в пясъка, за да се спасят от огнения капан, който Доктора подготвя. Но как помага това? Ако копаят, за да пуснат повече от газа във въздуха, то значи газът е на земята и лягането в нея няма да им помогне. Ако го правят, за да слязат по-ниско, това пак е безсмислено, защото за три секунди те изравят съвсем малко, след което и без друго лягат върху първоначалното земно ниво. Това са някакви елементарни практически недомислици, които може и да минат в театрална пиеса, но телевизиите вече не би трябвало да си позволяват, дори за детските сериали с миниатюрни бюджети. Тоест тук въпросът не опира толкова и до пари (особено щом са могли да отидат до Южна Африка, за да снимат), а до талант и старание на екипа.

Изображение с име: dw gm

Притеснителни започват да стават и поуките. Ясно е, че този сезон ползите от отърваването от токсичната мъжественост ще са на фокус, което само по себе си не е толкова ужасно, колкото враговете на политкоректността го изкарват. Няма проблем, когато Доктора е носител на тази поука – да, Джоди Уитакър мрази оръжията и иска да решава всичко с акъла си, вместо с груба сила, което е типично женска черта, но също така е и типично Докторска черта. Дори липсата на осезаема разлика между нея и предшествениците й (както и трябва да бъде) ни карат да се замислим дали Доктора не е бил винаги безполов. Уитакър все повече заприличва на Тенант по чар и поведение, което е супер. Изключваме само простотията с отказването на Доктора в края – Доктора никога не се отказва напълно и винаги е поне малко оптимистичен, независимо от пола си.

Но когато темата за токсичната мъжественост продължи да се експлоатира чрез превръщането на почти всички мъжки персонажи в идиоти, тогава вече става прекалено. А още повече, когато поуката се навира в лицето на зрителя отново и отново, до втръсване. Сериалът никога не е прекалявал с нея, винаги е било с точната мярка, която да предаде правилното послание, без да го направи досадно, но ми се струва, че в епизод 11х02 границата беше премината. Бъдете спокойни, момчета, няма нищо лошо в това да играете на Call of Duty и да стреляте по лошите роботи от време на време. Просто не бъдете агресивни свине в реалния живот. Поне е хубаво, че тук ролите на Раян и Греъм бяха разменени – старецът беше много по-адекватен от киселия тийнейджър, което пък елиминира едно от притесненията ми след миналия епизод, че целият смисъл от съществуването на Греъм е да покаже колко са тъпи и дразнещи белите хетеросексуални консервативни пенсионери.

Изображение с име: dw gm2

Плюйте Мофат колкото искате, но той знаеше как да прави хорър и мистерии. И при него имаше хаос нерядко, но персонажите имаха тежест, поне тези, които остават, а не умират/изчезват след един епизод. Но, както казах и в началото, „Доктор кой“ винаги е бил изключително шарен микс от брилянтни, тъпи и средняшки епизоди. Той все пак е сериал за всички, а децата и обичащите чистото краткосрочно забавление със сигурност са оценили този епизод по-високо от предишния. Затова оставам позитивно настроен за следващите серии, дори въпреки долния абзац.

В епизод 11х03 тайфата ще отиде в миналото, където някой се опитва да промени историята на Роза Паркс – афро-американска активистка, бореща се за правата на чернокожите американци. През декември 1955 г. (когато в автобусите все още било наложено белите да сядат отпред, а чернокожите отзад) Роза Паркс отказала да отстъпи мястото си на бял мъж. Арестуването й за гражданско неподчинение довело до автобусен бойкот, оглавен от самия Мартин Лутър Кинг. Засега се очертава като още една серия, която да преживеем и забравим, но ще й дадем шанс – винаги може от отдавна експлоатирана тема да излезе нещо неочаквано добро, стига да се вкарат малко мисъл и опит за нестандартност.

https://www.youtube.com/watch?v=r7jAHjvXxac

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата