„Хеликс” – ревю на първи сезон

Преди около година, американската кабелна телевизия Syfy започна мащабна рекламна кампания на Helix – един от последните проекти на Роналд Д. Мур (създателят на новата версия на „Бойна звезда Галактика”). Прессъобщенията и тийзърите оставяха като цяло добро впечатление и по всичко изглеждаше, че сериалът ще е напрегнат и изпипан, макар и с малко изтъркана тематика. Сюжетът – голяма арктическа база-лаборатория е поразена от тайнствен вирус, а екип вирусолози пристигат, за да се опитат да овладеят ситуацията и евентуално да открият лек.

Какво всъщност очаквахме да видим – сериал, подобен на „Нещото”, „Зараза”, или „Щамът Андромеда”, с добавени фантастични елементи. Очакваше се „Хеликс” да бъде сериозен трилър, провокиращ зрителя до самия край да се пита кой всъщност е замесен в създаването на вируса и с каква цел, а учените в арктическата станция да измират един след друг по ужасяващ начин. Оказа се, че крайният продукт се разминава драстично с това, което всички предполагаха, а това има както лоши, така и добри страни.

На първо място си струва да се обърне внимание на издънките на сериала:

Още от самия пилотен епизод, зрителите обвиниха персонажите в глупост. Екипът вирусолози, който би трябвало да включва едни най-добрите специалисти в света, често се държеше неадекватно. Те неведнъж пропускаха да носят истинско предпазно облекло и често проявяваха наивност и повече емоции от необходимото. Нормално е да бъдат стресирани и дори изплашени в непознатата ситуация, но все пак се предполага, че това са хора, които не за първи път се занимават с подобна криза. Новата среда и студеният прием от учените в арктическата станция, не би трябвало да са оправдание за непрофесионалното им поведение. Почти всички от така наречения елитен екип, се държаха толкова неуместно, че е трудно да се определи чие поведение беше най-странно. Ветеринарната патоложка доктор Дорийн Бойл (Катрин Лемю) вероятно държи първенството в това отношение – тя не само тръгна на „лов” за заразени маймуни без да вземе сериозни предпазни мерки, но и скри важна информация от шефа си, защото симпатичен непознат и предполагаем таен агент, й каза да си мълчи. Доктор Джулия Уокър (Кира Загорски) опита да скрие от колегите си, че е заразена, а младата надежда доктор Сара Джордан прие в стаята си – в собственото си легло, жертва на вируса, рискувайки по този начин да зарази всички останали здрави в базата. По тази тема може да се каже още много… В крайна сметка можем просто да приемем, че персонажите умишлено са по-„цветни” личности, с поведение, което се отличава от това на нормалните, разумни хора, за да може сериалът да бъде по-интересен за гледане. Не особено добро оправдание, но затова пък – по-добро от никакво.

Друг сериозен недостатък на „Хеликс” е прекалено силната прилика със сапунен сериал. Всеки (или почти всеки) от героите е свързан чрез роднинска или любовна връзка с няколко от останалите. Това със сигурност не е обичайно за трилър, тъй като оплетените взаимоотношения между персонажите разсейват от сюжета. Ако още не сте гледали сериала, и си мислите, че преувеличавам, опитайте се да асимилирате следното: Доктор Джулия Уокър е бивша съпруга на шефа на екипа от вирусолози доктор Алън Фарагът (Били Кембъл) и бивша любовница на брат му – доктор Питър Фарагът (Нийл Нейпиър). Последният работи в базата и е заразен с вируса, но все още обича Джулия. Не е ясно кого предпочита самата тя. От друга страна, тайно болната от рак, доктор Сара Джордън, е влюбена в Алън и ревнува от Джулия (също тайно – при Сара всичко е тайно). Самият Алън намира време да преспи с нея, но въпреки това не подозира за чувствата й, и вероятно предпочита Джулия.

Дотук имаме класически любовен четириъгълник, но това е само върхът на айсберга. Шефът на базата – доктор Хироши Хатаке (Хироюки Санада) е в „изненадваща” роднинска връзка с доктор Джулия Уокър, а неговият осиновен син – Даниел/Микса (второто е рожденото му име), открива своя отдавна изгубен брат-близнак – Тулок (в ролята на двамата – Мийгън Феърбрадър). Зловещата Констанс Сатън (Джери Райън от „Стар Трек – Следващо поколение”) – директор на компанията „Илария”, е бивша любовница на Хатаке и майка на появилия се по-късно в сериала професионален убиец – „Косата”/Спенсър (измислил си е прякор, който отговаря на любимото му оръжие, тъй като не харесва малкото си име) – изигран от Робърт Нейлър („Да бъдеш човек”). Симпатичният убиец Серджио Байесерос (Марк Ганиме), също е бивш (но по-скорошен от Хатаке) любим на Констанс, и бъдещ на Анана (Лусиана Каро от „Бойна звезда Галактика” и „Падащи небеса”), която е сестра (за щастие не близначка) на Микса и Тулок.

Както се вижда, ситуацията с връзките между персонажите е доведена до абсурд и донякъде успява да засенчи дори обърканите роднински връзки в „Имало едно време”, при това без да е намесено пътуване във времето и допълнителни светове.

Сякаш това не е достатъчно, сапуненият привкус се пренася от връзките в самия сюжет – отдавна разделени роднини се откриват, само за да се разделят завинаги малко по-късно, братята се конкурират помежду си по възможно най-клиширания начин, а по-добре изглеждащите персонажи са осъдени да оцелеят, независимо какво ги сполетява, и дори в един отделен случай – въпреки всякаква логика – да се превърнат в герои.

Макар и резонни, критиките към сериала не могат да засенчат неговите добри страни. Дори съм склонна да приема, че в първи сезон на „Хеликс” добрите страни са повече и благодарение на тях, той е една от най-необикновените фантастики за последните години.

Сред позитивите, на първо място е основната тема – докато всички мислеха, че тя ще бъде свързана с някакъв тайнствен вирус, се оказа , че сериалът ще се опита да разгледа по нов начин темата за (СПОЙЛЕР!) безсмъртието, и свързаните с него усложнения. Този път не става дума за вампири или зомбита, а по-скоро за безсмъртие, подобно на това от „Шотландски боец”, затова може да се каже, че темата не е преекспонирана. В тази връзка – трябва да се признае, че в първи сезон на „Хеликс” имаше някои силни и неочаквани обрати.

Освен това, не може да се отрече, че зрителите получиха доста, макар и объркани, отговори на загадките на сюжета – кой и защо е създал вируса, какво представлява лекът и т.н. Разбира се, отговорите пораждат нови въпроси, но това са подробности.

Атмосферата на сериала също трябва да се приеме по-скоро като положителна характеристика. Може би отчасти заради ироничния саундтрак (който впрочем е доста новаторска и добра идея), отчасти заради нелепостта на ситуациите и поведението на героите, зрителят би могъл да остане с впечатлението, че всичко (или поне повечето) случващо се, е пълен абсурд. Общото впечатление е освежаващо, но и отнема от драматизма на някои сцени, които просто не са толкова тъжни или трагични, колкото биха били в някой по-нормален сериал.

Макар и понякога обект на заслужен присмех, сериалът „Хеликс” по-скоро очарова, отколкото отблъсква със странностите си. Той има достатъчно потенциал да се превърне в нещо, което без сянка от съмнение си заслужава да се гледа. Това може да стане, стига авторите му да се поучат от грешките си, и да наблегнат на силните страни на шоуто в предстоящия втори сезон. Би могъл, разбира се, и да се превърне в истинско фиаско – дали „Хеликс” ще поеме по пътя на величието или ще пропадне окончателно, предстои да разберем догодина, а дотогава остава само да спекулираме и да гадаем.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Режисура и ефекти – 4
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (4,90)