Интервю с биохакер

Ако човек знае какво прави, може да причини много полезни мутации при растения и хора. Дори и да направи човек-амфибия с хриле на бузите.

След като пуснахме статията, която ни набеди всички за мутанти, с нас се свърза човек с интересно хоби, който се съгласи да му вземем интервю. Той е биохакер – човек, който прави научна фантастика, или по-точно, вкарва фантастиката в реалността. Какво е биохакерство, опасни ли са ГМО, можем ли да направим хора със суперсили и други, наглед фантастични неща, обсъдихме с него в редовете по-долу. Напомням, че авторските права принадлежат на SciFi.BG и копирането на текста или части от него е разрешено само в рамките на условията, посочени в нашите правни бележки.

На тази маса нашия интервюиран провежда своите експерименти. Все пак става дума за Пловдив, България, така че не очаквайте стилни стъклени маси и супермодерни сложни устройства.

Как се казваш?
Предпочитам да остана анонимен заради лова на вещици (учени) покрай това ГМО. При хората е така – страхът е най-силното чувство.

Разкажи ни все пак нещо за себе си.
Аз съм на 25 години, от Пловдив. Работя в IT-сферата. Биохакерството е хоби за мен.

Какво означава да си биохакер, с какво се занимава той?
Биохакерът е нещо като хакер, но, вместо с компютри, се занимава с биология. Не прави вируси или болести, както бихте си помислили, а „хаква“ организми като им модифицира ДНК-то така, че да е в полза на човечеството. Например преди време един биохакер се опитваше да добави един спесефичен пигмент в млякото, който го кара да става зелено ако се смеси с меламин. Ако си спомняте това вещество е силно отровно, но невидимо. Така веднага ще знаем дали това мляко е годно за пиене или не.

Ти с какво експериментираш?
С гъби, защото те растат за две седмици. Аз ползвам различни мутагени. Най-използваните са диметилов сулфат, UW-лъчи и електропорация, с която експериментирам сега. Електропорацията е значително увеличение в електрическата проводимост и пропускливостта на клетъчната мембрана, причинени от външно прилагано електрическо поле. Тя обикновено се използва в областта на молекулярната биология като начин за въвеждане на някои вещества в клетка, например ДНК. Така може да се промени част от самото ДНК, което да промени функцията на клетката.

Растението отляво е оставено на самотек, а растението отдясно е облъчвано с ултравиолетови лъчи. Очевидно е, че облъченото се справя много по-добре.

Значи, за да накараш един организъм да мутира, трябва да го подложиш на мутаген и след това да наблюдаваш измененията в потомството му?
Сложно е. Така е, но могат да се предизвикат изменения и в организма, върху който се експериментира. Достатъчно е да се подложат на мутагени неговите клетки, които след това да се размножат. Известно е, че организмите се развиват и променят, което се изразява в постоянна подмяна на техните клетки. Ако новите клетки са мутирали, то могат да се наблюдават изменения в целия организъм.

Доколко можеш да контролираш резултата от експеримента, или иначе казано, мутацията, която може да се получи?
Не много, но все пак имам контрол върху това каква мутация ще се получи. Мога да направя така, че тя да бъде точкова (промяна на генетичният код), полиплоидия (умножаване на хромозомите), делеция (затриване на част от хромозома), инверсия (обръщане на гена) и т.н. Естествено, аз не контролирам това къде ще стане.

До какви резултати може да стигне биохакерството и какви приложения може да има в нашия живот?
Буквално можеш да направиш всичко с него. От просто нещо, като футуристично цвете за гаджето, през нещо по-сложно, като изцяло нов вид храна, та чак до живи космически кораби като Моя (е, за последното малко се изхвърлих, но кой знае в бъдеще какво ще стане).
Ще ви дам един практически пример. Представете си, че в един нещастен ден вие си счупите врата. Оживявате, но сте напълно парализирани. Както се казва, и окото не може да си мръднеш. Един вариант в развитието на биохакерството е, то да създаде микроорганизми, които да се вкарат в тялото ви и да започнат да поправят счупеното място. Няма ли да е прекрасно?

Колкото и яко да изглежда, опасенията за такъв изход от експеримента са напълно неоснователни.

Това звучи все още доста фантастично. А какво ти трябва, за да предизвикваш мутация в растение?
Съвсем не е фантастично да се направи мутация в едно растение. Фантастично е то да си пусне крака и крила и да започне да ти разказва вицове. Искам да кажа, че пропагандата на „еко“-фанатиците е доста изкривена представа на реалността. Иначe, за да предизвикам най-обикновена мутация в растение, не е нужно много. Единствено трябва МНОГО време. Първо семето се остава да покълне в едно мокро памуче. Когато това стане, то се изважда и се поставя в 0.4% диметилов сулфат (обикновено за 35-40 мин). След това се засажда и когато поникне се вижда каква е мутацията. Трябва да се изчака да минат и 2-3 поколения, за да се види дали мутацията е стабилна (тоест, дали не изчезва при ново поколение). Така може да се видоизмени даден сорт. Уловката тук е, че растенията растат с месеци, така че трябва най-малко година, за да се получи нещо. Затова аз използвам гъби, при който техниката е доста подобна, но цялата работа става по-бързо.

Това няма ли общо с ГМО-тата и те не бяха ли забранени?
Да има много общо, но тук идва проблемът – хората, като чуят ГМО, си представят някакви изчадия и Мосанто (Мосанто е огромната корпорация, която с алчността си и опитите с вредни химикали и технологии в миналото докарва лошия имидж на ГМО – бел.авт.). Вижте, аз съм голям противник на Мосанто, защото това е една голяма машина за пари. Но ситуацията с ГМО-то е като при електричеството – можеш да се изпържиш за секунди, ако не знаеш как да боравиш с него, но може и да откриеш един нов свят на удобства, благодарение на него.

Какво е твоето лично отношение към генномодифицираните храни?
Ако са направени както трябва, само тях ще ям. Те не предизвикват рак или диабет, както някой хора си мислят. Истината е, че те са като другите растения, но по-добри.

Ако знаем, че генно модифицираните храни не са опасни за здравето, то те могат да доведат до много интересни резултати. Аз лично с удоволствие бих пробвал синята ягодка, розовата царевица или някоя от мешавиците на портокала.

Можеш ли да накараш човек да мутира чрез ядене на генномодифицирани храни?
Не мисля, защото ДНК-то се разгражда в стомаха от солната киселина. Тя просто убива почти всяко живо същество.

Всъщност доколко е позволено да си биохакер, трябват ли ти лицензи, разрешителни и т.н.?
Ами в България няма закон за биохакерството, така че всичко, което не е забранено, е разрешено.

Доколко е разпространена тази практика в България и извън нея?
В България сме около 10 човека, в другите държави също са доста малко.

Имате ли си някакво тайно място, където да си контактувате и да обменяте идеи и резултати от нови експерименти?
Не, такова място нямаме.

Огромният недостатък на експериментирането с мутациите, е че рано или късно трябва да се пробва на практика с някоя несретна животинка. Колкото и да са сладки мишлетата, това няма да ги спаси от жадните за знания учени.

А пробвал ли си да хакваш животни? Това няма как да не е забранено.
Не, защото е много трудно.

Какво мислиш за мутантите от фантастичните филми и сериали, има ли поне малка доза реалистичност в тях или всичко е в сферата на измислиците?
В някои има голяма доза истина, а други са пълни измислици. Например, мога да направя жена-котка, която да пада винаги на краката си и да се отличава с голяма ловкост.

Жена-котка? А можеш ли да превърнеш някого в Спайдърмен, Супермен или който и да е друг –мен?
За Спайдърмен ще е лесно, с изключение на паяжината. Супермен ще трябва сам да се научи да лети, иначе аз бих му дал голяма сила и голяма издръжливост. Също така бих направил човек-амфибия – човек с хриле на бузите, който да му позволяват да диша под водата.

Не вярвам! Я разкажи подробно, как може да направиш човек-амфибия, стъпка по стъпка? Колко опита и поколения ще ти трябват, за да успееш?
Ако се захвана само това да правя – може би. Имах предвид, че на теория е възможно. Знам начина – първо трябва да открием в рибата кой ген или гени отговарят за хрилете. След това изолираме тези гени и ги клонираме. Накрая ги вкарваме в една оплодена човешка яйцеклетка. Има ензими, които режат ДНК-то на точно определено място и такива, които свъзват ДНК-то пак на точно определено място. Това би позволило комбинирането на гените.

Не знам доколко ще е полезно да можеш да живееш под водата ако ще изглеждаш така.

Сигурен ли си, че е възможно генът при рибите, който отговаря за хрилете, да се комбинира с човешките гени, за да се получи човек с хриле? Все пак с рибите нямаме много общо.
Може, ако се направят определените промени по гена.

Да приемем, че можеш да направиш човек-амфибия и то такъв, който след това да ражда само нормални здрави деца с хриле на бузите, които весело да си щъкат из басейна. Но докато се стигне до такъв индивид, трябва да минат 10 поколения изроди, които ще живеят нещастно, ще са болни и ще умират млади. Струва ли си според теб?
Не, не си струва. Първо трябва да експерементираме върху мишлета и чак когато усъвършенстваме тази технология, да пробваме върху хора.

Много хора сигурно вече се възмущават на казаното дотук. Ще приеме ли някога човечеството идеята за биохакване на хора, според теб?
Според мен човечеството никога няма да приеме тази идея. Все пак това, което правим е за смъртно наказание според Ватикана.

Винаги ще има полемика по въпроса с ГМО. В началото на миналата година имаше редица протести срещу това да ядем генно модифицирана храна. От една страна, биохакерството може да доведе до невъобразим прогрес и справяне със световния глад, но от друга, никога няма да бъдем сигурни дали ГМ-храните са напълно безвредни за консуматора.

А ти религиозен ли си и как мислиш, че ще те приемат религиозните хора, които смятат, че биохакването е намеса в делата на Бог и е ужасен грях? Как би ги успокоил?
Аз не вярвам в Бог, но все пак и това си е вид вяра, нали? Мисля, че те ще ме приемат като сътрудник на Сатаната, но това не ме безпокои, освен ако те не са някакви фанатици, които да застрашат живота ми. Не бих ги успокоявал, защото много трудно ще им променя мнението.

Можем ли ние да се занимаваме с биохакерство вкъщи?
Да. Всъщност аз така съм започнал – от лаборатория в едно мазе.

Дай ни пример за нещо по-лесно, което можем да направим вкъщи.
Лесни неща няма. Но все пак мога да ви кажа един начин за извличане на ДНК в домашни условия, макар и доста грубо. Вземете един домат и отрежете малка чaст от него. Смелете я, докато стане на пюре. В епруветката сипете препарат за съдове (ако може по-груб, в смисъл да е по-агресивен), добавете пюрето и малко вода, след което разклатете хубаво и изчакайте една минутка. След това трябва внимателно да налеете спирт така, че той да не се смеси с веществото. Това става като сипвате спирта малко по малко, по стената на епруветката ,която естествено държите наклонена. Спиртът (96-98%) трябва да е предварително изстуден в хладилник. Изчакайте към 1-2 часа и над сместа от пюре и вода ще се види нещо като бяла прежда или мъглявина. Това ще е ДНК-то на домата.

Яко. За финал, пожелай нещо на нашето списание и читателите ни.
Бъдете будни. За да потвърдиш истината, първо трябва да се усъмниш в нея. Ако читателите ви имат въпроси към мен, могат да ми пишат на biohakcer@abv.bg

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Не бях много силен по биология, но все си мисля, че разликата между човек и гъба не е малка. Според мен получаването на амфибия само с „барникане на топченцата“ в ДНК-то няма да е лесна задача, предполагам с някаква хирургична намеса би било малко по-лесно.

Иначе си мисля, че хората отдавна познават някой свойства на мутациите. Примерно фитнес маниаците които си боцкат разни инжекциики 🙄 ?

Кал
Kal

Ей това противоречие ме смущава най-много в темата „генно модифициране“:

„Естествено, аз не контролирам това къде ще стане.“ с/у „Буквално можеш да направиш всичко с него.“ Тоест: би могъл да направиш каквото си искаш… само че нямаш сигурност в резултата. Тоест: ???

Сигурен съм, че съществуват подробни обяснения, които „помиряват“ двете твърдения – но поне досега не съм ги виждал написани.

Не зная и въз основа на какви наблюдения се стига до изводи като „Те не предизвикват рак или диабет, както някой хора си мислят. Истината е, че те са като другите растения, но по-добри.“ От колко време ядем ГМ храни всъщност? Има ли експеримент с представителна извадка хора, контролна група?

При все това – поздрави за необичайното и смело интервю!

П.П. За нанотехнологии писали ли сте? (Сетих се покрай „Един вариант в развитието на биохакерството е, то да създаде микроорганизми, които да се вкарат в тялото ви и да започнат да поправят счупеното място“ – друг вариант са нанотехнологиите.) Ако не сте – мога да ви свържа с Николай Теллалов, който е един от най-интересуващите се хора по темата. Сигурно би склонил и за интервю, ако не е прекалено зает.

Петър Атанасов

Нещата са твърде несигурни и сложни. Да кажем, че някой, примерно американската армия, няма никакви скрупули, и експериментира с идеята да си направи войници с хриле, които да нападнат Япония от водата (примерно 🙂 ). За целта трябва да хвърли страшно много пари за добри учени, които на всичкото отгоре да си мълчат и да не излиза тайната, както и за оборудване на лабораторията. След това им трябва време, защото такава мутация може да се получи при потомството, тоест тепърва това човече-амфибче трябва да се роди и отгледа. Трябва им и оплодена човешка яйцеклетка, в която да се вкара този ген. Като се роди изродчето, трябва да е сигурно, че организмът му е здрав и привнесените гени няма да го умъртвят в пубертета. А това няма как да е сигурно, докато не дойде самият пубертет. Но преди това трябва и да са изолирали нужния ген, тоест да са експериментирали с много поколения риби, докато разберат кой е тоя ген, който отговаря за хрилете. Също така, като цяло мутациите са доста неконтролируеми, така че дори да се изолира този ген и да се внесе в яйцеклетката, пак не е сигурно, че нещата ще станат така, както ги искаме, тоест ще трябва да минат много бебенца през епруветките, докато се получи желания резултат. И така вероятно ще са необходими няколко поколения учени даже, които да се занимават с цялата работа, което вече прави инвестициите твърде големи.

Но все пак генетиката е млада наука и ми се струва, че след 20 години примерно ще има доста по-лесни начини за някои неща и това вече няма да звучи толкова фантастично.

Петя Ивайлова
петя84

интересно интервю! все пак това за хората със супер сили звучи малко прекалено – ако беше теоретично възможно, със сигурност в Русия и САЩ би било пълно с (тайни?) лаборатории, в които се правят подобни опити.