Истинска кръв или червеникава боза?

Получихме своите 12 епизода „Истинска кръв“ и тази година. Четвърто поред лято беше разнообразено с историите на Суки Стакхаус. Но някак си тази година удоволствието далеч не беше толкова голямо, колкото преди. Какво сполучи и какво не сполучи в четвърти сезон?

Епизодите откри Суки с нейното посещение в света на феите. Макар и феновете на книгите да не одобриха тази идея, за мен тя беше интересно разнообразие. Светът на феите е извън нашия, там нещата са красиви, но, естествено, има нещо гнило. Техният вид е заплашен от изчезване, поради което те започват да се чифтосват и с хората. Но така потомците им стават твърде уязвими за вампирите и представляват потенциален начин за вампирите да нахлуят и в новия им свят. Ето защо феите искат да съберат потомците си в техния свят и да затворят всяка допирна точка със Земята. Но се оказва, че това е само официалната им политика, в действителност сред расата им има и размирници, които се съпротивляват на тази идея и помагат на Суки да избяга. Това са само първите 10 минути от първия епизод и те подлъгват, че ще предложат нещо наистина ново за този сезон. В останалите 11 епизода и 35 минути обаче по тази сюжетна линия няма никакво развитие. Суки се завръща в добрия стар Бон Темпс, където продължават същите стари истории. Дано поне догодина феите намерят повече екранно време, защото за момента изглеждат най-обещаващи.

В Бон Темпс е минала цяла година, в която едновременно много се е променило, но и много си е останало същото. Старите муцуни продължават историите си от миналите сезони, а те са твърде много, за да се следят внимателно и да бъдат еднакво интересни. Повечето са дори предсказуеми, защото знаем, че героите трябва да бъдат нещастни или изменчиви на думата си, за да има драма, която да поддържа сериала. Но тази драма започна лека-полека да се изтърква. Алън Бол е прав, че ако всички са щастливи, то няма да има интересен сериал, но може би някой трябва да му каже, че не е нужно всички да страдат през цялото време, защото така започват да омръзват и стават нереални. Дори смъртта започна да става обикновена и ненужна. За Томи така или иначе на малко хора им пука, Тара така или иначе едва ли ще остане мъртва още дълго. Единствената смърт с истинска тежест беше тази на Исус, но за съжаление героят беше симпатичен, а кончината му едва ли ще означава край на досадната врътка с духовете и вещерството. Цялата функция на събитието е да накара Лафайет да страда, за да е доволен главният сценарист, че няма щастие за героите му.

Отколешните фенове пък се наслаждават искрено на любовния триъгълник между Бил, Суки и Ерик, но лично на мен той ми омръзна. Суки се мята ту на единия, ту на другия, ту се фръцва и на двамата. В крайна сметка уж ги заряза, но никой не очаква това да е краят, нали?

Продължава се традицията постоянно свръхествените същества да се увеличават, като се представят вещиците-некроманци и духовете. Марни е интересен герой, а дарбата й, комбинирана с обладаването от Антония вдига залозите за вампирите и най-накрая им представя реална и осезаема заплаха. За съжаление, вещиците са просто поредните свръхестествени същества, озовали се в Бон Темпс. След всичко досега те просто не са толкова уникални. А смесени с драмите на върколаци, вампири, шейпшифтъри и хората между тях, направо стават обикновени. Имат няколко значими постижения, като например кръвопролитието на пресконференцията, но реално няма никакви последствия от тях – PR-ката потулва всичко и нещата остават забравени. Колкото до магията, която кара всички вампири да излязат на слънце – поредната неизползвана възможност за нещо по-грандиозно. От цялата работа, Марни (с Антония в себе си) успява да убие само един вампир – стара дебелана без никакво участие в историята. В крайна сметка се оказва, че това е само местен проблем, с който Бил и Ерик се справят. Далеч по-несериозно от Ръсел Едингтън, който изкорми новинар пред очите на света или дори от менадата Мериан, която превърна целия град в безмозъчни зомбита.

Четвърти сезон не успя да постигне същото като предишните, но може би е необходима крачка към нещо по-грандиозно догодина? Може би феите и вампирите ще се изправят в сблъсък с истински последствия? Може би всички тези духове загатват, че „Истинска кръв“ ще погледне какво става след смъртта? Може би връщането на Ръсел Едингтън ще върне и тръпката в сериала? Може би догодина историята ще е по-издържана и стегната? Или не?