Два сериала от Хелоуин

Хелоуин мина и аз за пръв път от много време имам усещането, че мога да седна и да споделя мислите си. И някак тематично бих искал да ви представя 2 сериала: „Ghosts“ (американската версия) и „The Walking Dead: Daryl Dixon“. С две думи, да разгледаме модерната репрезентация на духове и зомбита с тези две предложения, които не принадлежат към жанра на ужасите или не би трябвало, но бяха подходящи за празника.

В „Ghosts“ се разказва за младата двойка Сам и Джей, които се местят в провинцията, за да си отворят семейно хотелче в наследено от Сам имение. След един малък инцидент Сам почва да вижда духове, а имението е пълно с тях. Духовете съответно са свързани с мястото или обекта на смъртта си. И така Сам и Джей се научават да живеят с осем изключително ентусиазирани и любопитни духа и куп други появяващи се от мазето, ада, рая и т.н. Този комедиен сериал с вече два сезона зад гърба си е изключително семейно приключение за малкия екран. Показва ясно как някои теми, които в миналота са били табу, вече са много по-добре приети. Същевременно комедията не е цинична или изключително вулгарна. Има репрезентация на различни раси и култури по начин, който да напомня, че в крайна всички сме хора и тайничко (или не толкова) желаем да сме приети, обичани и щастливи.

В повечето случаи всеки епизод е за себе си, но някои следват история, с която да покажат растежа на героите. Примерно как Хети, консервативната богата дама от края на 19-ти век може да приеме по-феминистки възгледи. Или Тревор, бивш успешен предприемач от Уолстрийт и настоящ дух, може да предложи по-голямо сърце зад паравана си от неприлични намеци. Хелоуин с няколко епизода от този сериал се усети като топла приятна вечер в края на есента.

От друга страна в търсене на нещо по-драматично и къде-къде по-епично може да се разгледа поредния спин-оф от вселената на „Живите мъртви“. Историята е посветена на новите приключения на добре познатия мълчалив, но отдаден на приятелите си, Дарил Диксън. Този път Дарил е в Европа, по-точно във Франция. С развитието на тази вселена продължава да се наблюдава приспособяването на хората към мъртъвците, а как Дарил прекосява Атлантическия океан е мистерия, която се разкрива през шестте епизода. Историята е стегната и като наблюдател бях оставен с усещането, че не всичко е логически изпипано и самата мотивация на някои от героите не е ясна на самите тях. Въпреки това тези 6 епизода са доста по-интересни от някои сезони на оригиналната поредица (дори сезонът във фермата ми хареса, доказателство, че стандартите ми към американската телевизия са изключително занижени). Епизодите се фокусират основно върху връзката на човек и Бог, запазването на невинността и детското, значението на семейството и разпалването на романтична любов. Темите са познати и върнати като мъртъвците за нов живот, но сериалът успява да добави нещо ново и в двата случая, и същевременно да запази характера на един превърналите се в любими герои на „Живите мъртви“.

Дали човек е гледал „Живите мъртви“ преди или това е първата среща с Дарил Диксон, The Walking Dead: Daryl Dixon беше един прекрасен избор за Хелоин.

В заключените, и двата сериала ни напомнят за важността да прекарваме време с любимите си хора и да се радваме на присъствието им, независимо дали трупове ни гонят или просто имаме връзка с отвъдното.