Истински брилянтен епос!

Подходих с известно недоверие към The Odyssey на Кристофър Нолан, макар и не по причините, по които повечето от вас сипят огън и жупел из социалните мрежи. Омръзнало ми е от адаптации на едни и същи творби, а „Одисея“ вече хем съм я чел, хем съм я гледал. На всичкото отгоре, като книга не ми хареса толкова, колкото „Илиада“, даже ми беше трудно да я завърша. Кристофър Нолан далеч не ми е любимият режисьор – намирам „Интерстелар“ за прехвален и префърцунен, а Батманите му за негледаеми (непопулярно мнение, знам). На всичкото отгоре, преди премиерата сега заваляха толкова хвалебствени ревюта, че няма как човек да не се усъмни в искреността им.

Е, на фона на целия предварителен негативизъм, филмът се оказа наистина великолепен. Красив, брилянтен, изпипан, емоционален, брутален, епичен. Най-доброто, което Нолан някога е правил, без ни най-малко преувеличение от моя страна. Пиршество за сетивата, каквото за мен този режисьор досега не е постигал никога и не знам дали пак ще може да постигне. Рядко пиша такива гръмки слова, но в случая си заслужава. И ако вие смятате да го пропуснете само за да бойкотирате три минути чернокожа Елена и четири минути транссексуален Елиът Пейдж (на които всъщност ролите даже им отиват, по-долу ще ги коментирам) от общо 3 часа феноменален спектакъл, то загубата ще си е изцяло ваша.

„Одисея“ на Нолан постига добър баланс между това да предаде духа на древногръцката епопея и това да я окомплектова в блокбъстър за днешната публика. До голяма степен сюжетът се движи така както в колекцията от песни, написани около VIII век пр.н.е., но все пак е редактиран, украсен и допълнен, за да запълни три часа със зрелища и емоции в кохерентна история. Репликите и диалозите не са в стихотворна форма, а на обикновен съвременен американски – да, това също е своеобразно престъпване на Омировия оригинал, но е необходимо, за да се усети историята приземена, реалистична и смилаема.

По същия начин е изграден и светът в Нолановата „Одисея“. Той е изпълнен с божества, герои, причудливи същества, дори магия. Функционира по различни правила, понякога изключително брутални, в които животът е евтин. Но същевременно е обяснен добре и е много лесно за нас като съвременни градски чеда да се потопим в него и да го разберем. Естествено, помага и ако сме попрочели нещо от древногръцкото наследство, не е желателно да се отива съвсем гол и бос.

Сюжетът е изключително богат на герои, събития и локации, също като Омировата „Одисея“. Нолан добре се е възползвал от изобилието, което първоизточникът предлага за вдъхновение. Очевидно Одисей е главният герой, но прекарваме достатъчно време също и с жена му, Пенелопа, както и сина му, Телемах. Самият Одисей преминава през огромно количество премеждия, преди да се завърне у дома, а завръщането му накрая е брилянтно и емоционално пресъздадено. Имаме интересни второстепенни герои като слепеца Евмей, наглия жених Антиной, спътника на Одисей Еврилох и други. Естествено, наблюдават се немалко разлики между поемата и филма, но нищо, което да не е от полза за екранната версия.

Превъзходно са направени различните епизоди от Одисеята. Първото основно изпитание е пещерата на Циклопа. Нищо чудно, че вече се говори за желанието на Нолан да се захване с хорър-жанра – още тук му личи интересът и талантът. Циклопът е великолепен и наистина ужасяващ, сцената с него ми остана една от любимите. Доста хорър има и при вещицата Цирсея, докато прави магията си. Нолан е допълнил един епизод с метални войници, напомнящи на Талос, който епизод също изглежда много добре и натрупва към тегобата на обречения екипаж. Ясно е, че в тези епични сцени са вложени милиони долари, но те наистина са похарчени добре. И има такова изобилие от моменти, които заемат по 1-2 минути, колкото да опишат разказващите ги герои, а сигурно в заснемането им са вложени 1-2 седмици, или поне така изглежда по красотата им и количеството хора в тях.

Истинското емоционално ядро обаче идва накрая, когато Одисей се завръща у дома, но не може директно да се разкрие на всички и да си седне на трона просто така (ако някой тръгне да ми се оплаква от спойлери, ще го набия. Имали сте 2800 години да прочетете какво се случва, едва ли точно сега точно аз съм ви развалил изненадата). На всичкото отгоре, в този момент той вече е започнал истински да усеща тежестта на натрупаните си грехове. Песните представят хитрината с Троянския кон като героичен подвиг, но във версията на Нолан това събитие е доста по-мрачно, миризливо и емоционално натоварено. Превземането на Троя и взимането на Хубавата Елена за съпруга на Менелай е натоварено с последствия, които тежат на замесените лица години след събитията – и то не само защото боговете са недоволни. Е, Атина допринася малко за подсилването на трагедията, но няма да навлизам в подробности, защото не помня да е имало такова нещо в оригинала, а е хубав момент и добра добавка на Нолан.

Та, великолепна режисура на Нолан, много добър сценарий също така. Нолан не обича линейно разказаните истории и тук също имаме прескачане между минало и настояще, но през разкази, спомени и флашбеци. То отива и на така създадения свят, в който хората нямат интернет и телевизия, нямат дори вестници, и всички вести се носят от уста на уста, понякога с години закъснение. Разчита се на хубавите истории, често разказани в песни и поеми, за да бъдат по-лесно запомнени, и честната дума. Та, с малката забележка, че репликите и диалозите са с една идея не на място заради твърде модерното си звучене, всичко останало в сценария е доста изпипано и пасващо на мястото си. То е ясно, че няма как да говорят в хекзаметър.

Между другото, Нолан е бил гласен да вземе още „Троя“ от 2004 година, но този филм все пак е отишъл при Волфганг Петерсен. Нашият тогава е чувствал, че продукцията е над възможностите му и вместо това е отишъл да прави Батман. Сега обаче, явно натрупал достатъчно опит, смело се е захванал с това, което съдбата му е предолжила преди повече от 20 години. И наистина е показал мъдрост и в двата случая!

Озвучаването и саундтракът също са на високо ниво. Нолан се е отървал от Ханс Цимер с неговите претенциозни тежкарски мелодии, запълващи празни кадри, и е взел новата звезда в областта и мой любимец, Лудвиг Горансон. Личи си подобрението. И не толкова защото има някакви феноменални музикални теми, а точно защото те са с мярка и служат за подчертаване на филма и емоционалния му заряд, а не за да изпъкват сами по себе си. И рева на Циклопа в пещерата ще го помня цял живот.

Стигаме до актьорския състав – дългоочакваната тема. Бих казал, че всички актьори изпълняват отлично ролите си, без никой да изпъква. Това е гигантски епос, в който всеки си има място и да го надскочи би било нахално. Но когато всички са на отлично ниво, това не е проблем, а напротив, създава впечатление за добре смазана машина. Няма да ги анализирам един по един, звездите са много. В състава са събрани всякакви имена от топа на топа на Холивуд, защото идеята явно е била за този епохален проект да не се правят компромиси.

Но няма как да подминем противоречието, което може да изяде част от бокс-офиса – Лупита Нионго като Хубавата Елена и близначката ѝ Клитемнестра, Елиът Пейдж като войника Синон (добавен от Нолан образ, който да подсили историята и бремето на Одисей). Първата е чернокожа, вторият е транссексуален. Първата има общо 3 минути екранно време, вторият около 4, максимум 5, но ако вярвате на шума в интернет, ще решите, че те са главните действащи лица. Дори аз се изкуших да отделя цели 4 абзаца на този аспект, в които да ви убеждавам, че не си струва нещо толкова незначително да ви попречи да се насладите на най-широкомащабния епос по кината от десетилетия насам, но ги изтрих и реших да оставя само поуката. Не ми се води културна война и не ми се спори на такава безумна тема. Ще ви кажа само, че за тази версия всички актьори пасват на ролите си и никой не цели да ви налага идеологии или да провежда геноцид над белия европеец и православието. Дори да не одобрявате тези решения, преглътнете ги, защото светът е шарен, а филмът си струва.

Горещо препоръчвам „Одисея“ да се гледа на кино, ако може на IMAX. Епоси като този не излизат всеки ден. Филмът няма слабо и засега ми е топ-предложението на годината. Даже не съм сигурен дали „Дюн: Трета част“ ще го засенчи, колкото и високи очаквания да имам към него.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – x
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6-
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Отличен (6,00)