Истинските съкровища са в сърцето

Робърт Луис Стивънсън е класик, чиито произведения са обичани и препрочитани от поколения любители на качествената литература. Красиво оформеният сборник „Избрано” на издателство „Изток-Запад“ отдава заслуженото на този автор, като предлага на читателите една от най-известните му творби – романа „Островът на съкровищата”, както и няколко неиздавани до сега на български език разкази и повести.

„Островът на съкровищата”, издаден за първи път през далечната 1883 година, представлява една от най-емблематичните пиратски истории, която вълнува и до днес, и е повлияла безчет други творби с подобна тематика. Сред тях са не само книги, но и филми и сериали, сред които небезизвестният „Black sails”, който продължава да жъне успехи в момента. Влиянието на този роман върху съвременната поп култура е само едно от доказателствата за неговите качества. Стивънсън успява да вплете интересни персонажи в приятна приключенска история, а специфичният му стил спомага за изграждането на богата и реалистична атмосфера. Макар че авторът на места се увлича в описанията на природни пейзажи, а стилът му определено е по-тежък от този на съвременните младежки романи, майсторството му изпъква и позволява на читателя да се постави на мястото на героите, да им симпатизира и да съпреживее техните премеждия. Еднокракият буканиер Джон Силвър е един от най-интригуващите и сложни персонажи не само в тази творба, а може би и във всички произведения, посветени на пирати въобще. Силвър е двуличен и пресметлив, но освен това притежава силен дух, разум и остър ум, какъвто липсва на съратниците му. Образът му е толкова впечатляващ (макар и понякога отблъскващ), че ако „Островът на съкровищата” беше съвременен роман, вероятно този герой щеше да се превърне в централен персонаж в поне още няколко продължения. За щастие, Робърт Луис Стивънсън, както и повечето талантливи автори от неговото време, не се е стремил да изцеди идеите си до последната капка кръв, както правят (много от) съвременните му колеги.

Другият основен персонаж – младежът Джим Хокинс не е толкова забележим с личните си качества, колкото със свойството си да бъде двигател на сюжета. Неговият образ отразява разбирането на писателя и съвременниците му, че един тийнейджър може да има основна роля в повествованието, и в същото време да си знае мястото. Джим открива картата на съкровището, предупреждава приятелите си за бунта на пиратите, дори отвлича кораба на безопасно място, което изиграва голяма роля за победата на положителните персонажи, и въпреки всичко това, той е представен като обикновен, честен младеж, податлив на ласкателство и манипулации.

Контрастът и взаимодействието между Дългия Джон – харизматичен, но покварен престъпник, навярно участвал в безброй набези и невинният и добродушен Джим Хокинс, породено от своеобразната симпатия между тях, е още едно от предимствата на творбата. В него за пореден път проличава майсторството на Стивънсън, който не само предлага на читателите си приключение, включващо битки със страшни пирати и търсене на съкровища, а творба, която, макар и неголяма по обем, е многопластова и заслужаваща да бъде четена и обичана дълго след създаването си.

Добрите ми впечатления от това издание на „Островът на съкровищата” се подсилват от съпътстващите го красиви черно-бели илюстрации на Петър Станимиров.

Освен романа, в сборника „Избрано” са включени и творбите „Брегът на Фалеса”, „Маркхайм”, „Вратата на сир Дьо Малтроа”, „Островът на гласовете”, „Бутилката с малкия дявол” и „Павилион сред дюните”.

„Брегът на Фалеса” разказва за млад търговски представител, изпратен от компанията, за която работи, да разменя стоки срещу копра (бялата вътрешност на кокосовия орех, от която се извлича скъпото кокосово мляко) на измисления остров Фалеса. Търговецът се жени (първоначално наужким, а в последствие и наистина) за една от местните жени и се опитва да развие търговията си, но се оказва, че на пътя му стои един дявол. Островитяните са убедени, че един от малкото други бели на Фалеса – подмолният Кейс, има контрол над свръхестествени демонични сили. Това позволява на злодея да придобие огромно влияние, което използва в своя изгода. За да спаси бизнеса, а може би и живота си, главният герой трябва да се изправи срещу най-големите си страхове и да унищожи мрежата от суеверия, създадена от Кейс, като буквално погледне демона в очите.

Разказът „Маркхайм”, проследява първият и последен обир на младия Маркхайм, който има ужасяваща среща със съвестта си, превъплътена като самия Сатана.

„Вратата на сир Дьо Малтроа” е кратка „романтична” история, наситена с въздействаща зловеща атмосфера, която има комичен обрат.

„Павилион сред дюните” съчетава екшън-приключение и любовна история.

Като фен на фантастиката, не бях изненадана от това, че най-много ми харесаха „Островът на гласовете” и „Бутилката с малкия дявол” – две творби, в които свръхестествените елементи не са просто метафора, а съществена част от живота на персонажите. Те приличат повече на фолклорни приказки, отколкото на разкази и нетипично за Стивънсън са доста светли – дори забавни. Главните герои са хавайци – народ, към който писателят очевидно има положително отношение, тъй като ги представя като добронамерени, наивни и като цяло безобидни, макар и с някои негативни черти.

„Островът на гласовете” описва одисеята на Кеола – млад мъж, зет на един от най-опасните магьосници на островите – слепия Каламаке. Каламаке разкрива част от тайните си на Кеола, в момент, когато се нуждае от помощта му (например как да прави пари от раковини). Вместо да се уплаши от силата му, мързеливият Кеола решава да се възползва от нея и си навлича поредица от неприятности. В крайна сметка, развръзката е много по-щастлива за Кеола, отколкото за магьосника, но вероятно това стечение на обстоятелствата е справедливо, тъй като преживените неприятности го превръщат в нов човек (а от друга страна Каламаке има навика да убива тези, които предизвикат гнева му – т.е. не е особено добър).

„Бутилката с малкия дявол” бързо се превърна в любимата ми кратка история в сборника. В нея се разказва за младежа Кеауе, който купува тайнствена стъклена бутилка, способна да изпълни всичките му желания. Предишният собственик обяснява на Кеауе, че в бутилката живее малък дявол, който дава на господаря си всичко каквото поиска, но има няколко уловки. Ако притежателят задържи бутилката до смъртта си, ще гори за вечни времена в ада, ако я продаде, но се чувства неудовлетворен от всичко, което е придобил благодарение на нея, ще умре (но няма да гори в преизподнята) и последно – ако реши да се отърве от нея, може да го направи само като я продаде за цена по-ниска от тази, която той самият е дал, платима в монети. От последното следва, че цената на бутилката непрекъснато се понижава, докато в един момент достигне до възможно най-ниската стойност и не може повече да бъде препродавана – тоест последният собственик неизбежно ще попадне в адските огньове. Кеауе решава да се възползва за малко от силите на дяволчето, след което да се отърве от бутилката, но съдбата има други планове за него. Младият мъж се оказва пред дилема, която го кара да преосмисли цената на душата, както и на любовта си, и да открие кои са истинските съкровища, заслужаващи най-голямата саможертва. Неговата съпруга Кокуа (чието име означава „помощ” на хавайски) изиграва голяма положителна роля в сюжета. Нейното присъствие и отношенията и с Кеауе са важни за изграждането на основната тема на разказа – а именно, че взаимната и безкористна любов, както и непоквареното сърце, могат да победят всички неприятности, които животът поднася.

Повестите и разказите от сборникът „Избрано” имат повече или по-малко подобни послания. Във всяка една от тези творби, персонажите са изправени пред избор – да се борят или да се примирят, да приемат истината или да живеят в самозаблуда, която в крайна сметка би била пагубна за тях. Интересно е, че дяволът играе важна роля в сюжетите на повечето от тях. Независимо дали става дума за творението на съвестта на Маркхайм, или за чудовищното суеверие от „Брегът на Фалеса”, или за дяволчето от омагьосаната бутилка, той винаги е там. Той изкушава, подтиква, руши, а понякога и поднася подаръци, но в крайна сметка, въпреки неприятностите, които създава, позволява на героите да открият себе си и да победят веднъж завинаги страховете си. Рецептата за това как да излязат победители след срещата с него, е една и съща – смелост, чисто сърце и правилна мотивация (това е и същата комбинация от качества, която превръща Джим Хокинс в героя на „Островът на съкровищата”).

Както споменах, впечатленията ми от изданието, както и творбите, включени в него, са предимно положителни, но все пак имам една забележка – грешките в текста от рода на повтарящи се букви в една дума, съюзи и грешно изписани имена, се срещат прекалено често. Една от тях дори е напечатана с големи букви в заглавието на 30-та глава на „Островът на съкровищата” и трудно може да се нарече незабележима, а страница 197 не е номерирана. Всяка книга съдържа подобни грешки и по начало те не заслужават внимание, но в този случай са повече от обичайното и определено не подхождат на такъв красиво оформен сборник.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6 (благодарение на „Островът на гласовете” и „Бутилката с малкия дявол”)
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5
Общ успех – Отличен (5,50)