Изчезналият герой – ревю

Обикновено момиче, на път да стане божествена красавица. Тайнствено момче с белег и най-добрият му приятел. Митологичен свят, развиващ се в непосредствена близост до нашия, но скрит с магическа мъгла от очите на обикновените хора. Тримата приятели се озовават в лагера на нечистокръвните – място, на което полубогове се обучават да развиват способностите си и учат история на различните видове магия. Оттам троицата започва пътя си борейки чудовища и преминавайки през куп приключения с цел спасяването на света от един-единствен могъщ противник.
Напомня ли Bи нещо?

Е, въпреки множеството допирни точки, сюжетът в „Изчезналият герой” в никакъв случай не може да се причисли към жалките подобия на „Хари Потър”. Интересен и оригинален, черпещ сила от „Старогръцки митове и легенди”, романът на Рик Риърдън се различава най-силно в стила си на писане – лек, забавен и разтоварващ. Пълно е със забавни детайли, като например, че Олимп се намира в Емпайър Стейт Билдинг или телевизионното предаване „Времето на всеки 20 минути“ с дежурен синоптик – Еол, Господар на ветровете, който постоянно мени времето според прищевките на останалите богове.

Хуморът, вложен от Риърдън, рядко се среща в този жанр и определно няма как да остане незабелязан. Докато в поредицата на Дж. К. Роулинг „Хари Потър”, приключенията и драматизма в личностните избори на героите са придружени само с дискретен британски хумор, тук още в първата глава има достатъчно моменти, които да накарат читателя да се смее с глас. Главните герои са представени обаятелно, подробно и шегаджийски-реалистично преди, през и след връхлитащия ги низ от предизвикателства. Това настроение се поддържа от първата до последната страница в първи том на трилогията „Героите на Олимп”.

Структурата на романа е подобна на тази в „ Песен за огън и лед” на Джордж Мартин. Всяка глава е представена с акцент върху един от главните герои, с разликата, че тук не са само индивиди, но и приятелски екип. В най-разгорещените ситуации действието се припокрива от другите гледни точки с цел по-голям обхват на картината. Читателят прескача между шегите на Лио, борбената нагласа на Пайпър и тайнствените неясни спомени на Джейсън.

Все пак романът има и някои слабости. Най-голямата – липсата на изненада. Още след първите няколко глави структурата на всички следващи става ясна, а и за героите няма кой знае колко реална заплаха. Ясно е, че ще преживеят каквото и да им се случи в следващата глава.

За теми за размисъл няма смисъл да говорим, тъй като това не е този тип фантастика. Риърдън не е разглеждал глобални и философски проблеми, а просто е написал нещо интересно, с което да се разтовариш в свободното си време.

Иначе, сюжетът е динамичен, интересен и подтикващ към нетърпеливо отгръщане на следващата страница. Средата, в която се развива той, е митологична, но изключително умело вмъкната в съвременния свят. Действието е много забързано – целият роман се развива в 4 дни, а след всеки от тях читателят остава с приятно чувство, като че лично той го е изживял. Героите вървят право напред, разнищвайки мрежа от тайни, заплахи, страхове, премълчани надежди и блуждаещи истини.

Ако търсите леко и интересно четиво за уикенда, без досадни дълги и предълги описания – това е Вашата книга!

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.00
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – х
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Mн. Добър (4.94)