Изпитание за вярата

Малко е трудно да се обобщи какво се случва в света на супергероите в момента. От една страна – сценаристите и режисьорите все още се стремят да се придържат към модерния тренд всичко да е мрачно и реалистично, от друга – опитват да вкарат модерни теми, като тази за женската сила, или за това, че не е нужно да си специален, за да си „супер”, както и че няма полза да роптаеш срещу света, а просто ТРЯБВА да го приемеш такъв, какъвто е и да продължиш напред.

Според мен, именно стремежът към реализъм и опитите да се наблъскат стойностни послания в супергеройските сюжети, са това, което убива жанра. В същността си той е много по-прост – маскиран герой се сражава с маскирани злодеи по възможно най-зрелищния начин и побеждава. Кому е нужно подобен сюжет да бъде реалистичен? В крайна сметка, дори Зоро, който няма никакви супер сили, нито врагове със свръхестествени способности, е забавен и интересен именно защото няма нищо общо с реалността…

Но да се върна на темата – трети сезон на Daredevil се придържа към споменатите модни течения и въпреки тях, успява да бъде гледаем и интересен. След края на „Защитниците”, Мат Мърдок е смятан за мъртъв от приятелите си, но очевидно не е. Все пак, слепият отмъстител е понесъл сериозни щети и се нуждае от продължително лечение. Неговите приятели от църквата към сиропиталището, в което е отраснал, тайно поемат грижата за него. Мат не просто е наранен, а духът му е сломен. Той не е сигурен, че иска да продължи да бъде „воин на Бог”, нито дори, че иска да продължи да живее. Приятелите му – Фоги и Карън се опитват да преодолеят травмата от загубата му и да продължат с живота си, но красивата журналистка не е готова да приеме смъртта му и разследва обстоятелствата около нея. По същото време, Уилсън Фиск, който беше вкаран зад решетките от маскирания отмъстител, има свои планове, които се разкриват постепенно пред зрителите и които изкарват на сцената нов герой – или по-точно казано, нов класически злодей от вселената на комикса – Bullseye.

Драмата на Мат и хората около него е най-малко интересното нещо от сюжета на трети сезон. Той е прекършен в пряк и преносен смисъл и има нужда от огромна помощ, за да се възстанови. Вярата му е сериозно разклатена – както знаем, Daredevil е един от най-религиозните супергерои, който се възприема като божи пратеник, възстановяващ справедливостта в света. Мат започва да се съмнява в това и се самоубеждава, че целият му живот е бил непрестанно пропадане, че винаги е бил сам и всичко, което някога е направил, е било безсмислено. За тази мрачна визия допринася убеждението му, че неговата любима Електра е мъртва. Той постоянно я вижда в сънищата си и именно тя, а не Карън или някоя от другите му приятелки, е жената на живота му, което прави загубата още по-непоносима.

Тъкмо когато Мат започва да се възстановява, едно разкритие, свързано с любимата му монахиня (която се е грижила за него в детството му), го запраща обратно в бездната на депресията. Разбира се, всичко това е временно (няма да издавам повече), но отнема много екранно време и на практика, вместо да гледат екшън, зрителите наблюдават тежка и често досадна мелодрама. Като добавим към това и фактът, че тя е обвързана с религиозна тематика (която не е любима на повечето фенове на фантастиката), нещата стават още по-тягостни.

Но, все пак, нещата си имат и положителна страна – а именно, Мат Мърдок преминава през екзистенциална криза, която е правдоподобно представена и добре обоснована – няма значение дали човек е религиозен, или не – подобно нещо може да се преживее от всеки, който е преминавал през труден период и е изпитвал съмнения в себе си и мястото си в света. Това, че Мат в крайна сметка успява да намери изход, е много мотивиращо.

През подобен период преминава и Карън Пейдж, макар че при нея причините са различни, а именно – „смъртта” на Мат и собствената й семейна драма. Цял един епизод е посветен на миналото на журналистката. Предполагам, че на феновете й им е харесало да научат повече неща за нея. Според мен, този епизод беше доста откъснат от всички останали и като цяло – ненужен, но целта му е ясна (и тя не е свързана с героинята) – съвременните сериали обръщат колкото се може повече внимание на женските персонажи, дори това да е безсмислено, просто защото е модерно.

Много по-интересна за гледане е историята, развиваща се около Уилсън Фиск. Криминалният бос на пръв поглед е на дъното – лишен от властта и влиянието с които някога е разполагал, той е оставен на милостта на тъмничарите си. Естествено, това е само привидно …

Образът на Фиск е впечатляващ, сложен и интересен – той с лекота открадва вниманието на зрителите и завърта света на Мат Мърдок около себе си. Кингпин съвсем не е типична мутра; всъщност, той е стратег, който оплита в паяжината на своите планове както обикновени хора, така и такива, притежаващи авторитет и власт. Умен, хладнокръвен и жесток, той би бил напълно непобедим, ако нямаше една слабост – безусловната му привързаност към неговата годеница Ванеса Мариана. Въпреки че Фиск е ужасен, зловещ човек, очевидните му таланти, тази любов и демонстрираното от него чувство за чест, будят уважение. Макар и впечатляващ, Фиск в никакъв случай не е някой, когото зрителите могат да съжалят, или на чието изкупление могат да се надяват – и това всъщност, е нещо хубаво (тъй като в последно време правото на злодеите да се реабилитират се превърна в банално клише).

Самата Ванеса е като негово отражение. Фиск я идеализира, но в действителност тя е същата като него – съвършената му половинка. Вероятно за начина, по който тя гледа на любимия си, трябва да ни подскаже отношението й към грозните модернистични картини, с които се обгражда. Човек трябва да има определена нагласа към света, за да открие красотата и да изпита наслада от съзерцанието на подобни гледки. Това, което съществува между двамата, може би не е любов в обикновения смисъл, но определено е нещо силно и истинско.

Третият злодей, с който ни среща трети сезон на сериала, също има интересна сюжетна линия, която се разгръща постепенно и успява да изненада дори зрителите, които са били подготвени за нея. Това е агент Бенджамин Пойндекстър (Декс), който (спойлер!) ще се превърне в небезизвестния Bullseye. Тези, които не са чели комикса (вероятно повечето зрители на сериала), но пък са гледали тъпите филми с Бен Афлек и Дженифър Гарнър, вероятно си спомнят, че Колин Фарел се превъплъти за кратко в същия образ? Превъплъщението му беше между кошмарно и комично и няма абсолютно нищо общо с това, което виждаме в сериала.

Декс е роден психопат – от онези, които убиват малки котенца за удоволствие, но освен това е психопат, който си е внушил, че трябва да бъде морален и добър.

Между него и Мат Мърдок има много прилики – и двамата имат специални таланти, и двамата могат да убиват от деца (но за разлика от Декс, Мат не се е възползвал от способностите си), и двамата са отраснали в сиропиталище. Подобно на Мат, Декс също е имал жена, която се е грижела за него като майка – неговата психиатърка. Вероятно именно тя е причината той да се опитва да потисне поривите си и да бъде добър човек. Може би осъзнаването, че тази жена е единственото човешко същество, което някога го е ценяло и обичало, е накарало Декс да пожелае да се промени. Душевната му борба е толкова реалистична, че в един момент той дори успява да заблуди зрителите, че заслужава съчувствие.

Но, както споменах, Декс е роден сбъркан и дори когато се сдържа, това се усеща от хората около него. Той е изолиран и подозиран от колегите си (и нормално, даже е изключително нереалистично това, че е станал агент – как изобщо са му позволили да борави с оръжие, не е ли преминал през психо тест?!) и в един момент се оказва принуден да разкрие истинската си природа.

Най-добрият приятел на Мат Мърдок, Фоги, също има известно участие в сюжета – не толкова драматично като това на Карън, но много по-положително. Фоги е истински приятел и морално човешко същество и взема дейно участие в борбата срещу Фиск, доколкото му позволяват собствените му възможности. Да се симпатизира на него е много по-лесно, отколкото на психически обременения Мат или на бившата наркоманка Карън.

Друг второстепенен персонаж, който заслужава внимание, е агент Надийм. Също като Фоги, той е най-общо казано обикновен човек, въвлечен във враждебна среда. Неговата гледна точка дава добра представа за това как Фиск контролира империята си и как точно успява да дърпа конците на толкова много хора. Агент Надийм първоначално изглежда твърде самоуверен, дори глуповат, но в действителност, той е просто един човек, който се опитва да направи всичко по силите си, за да опази своя свят. Отрицателното първо впечатление се променя много до края на сезона, което само показва колко добре се справят сценаристите и режисьора с изграждането на образите (именно затова им прощавам някои други пропуски).

Третият сезон поставя въпроса какво всъщност Е героят? Какво го дефинира? Дали е маската, или специалната дарба, или амбицията да служи на кауза, която е по-голяма от самия него? Според създателите на сериала, това е нещо много по-просто, а именно – способността да устои на изпитанията, без да се пречупи и без да изгуби моралния си компас, както и способността да разпознае и оцени тези, които го обичат и подкрепят.

Темата за силата на приятелството също има своето място в сюжета. Въпреки драматичната и мрачна (признавам, на моменти – мудна) история, именно тя допринася за това сезонът (а за съжаление и сериалът) да завърши по много позитивен и задоволителен начин.

Както наскоро стана ясно (и това е официална информация), Daredevil е един от най-гледаните сериали на Нетфликс. Прекратяването му, следователно, не се дължи на лош рейтинг или неуредици сред екипа, а на натиск от страна на Дисни, които държат правата на всички герои на Марвел. Разбира се, това означава, че все още има някаква слаба надежда някой ден именно от компанията Дисни да подновят сериала (или по-вероятно да му направят нова версия), но дори и да се случи, това едва ли ще стане скоро.

Все пак, за успокоение на феновете, третият сезон успя да предложи достатъчно затворен, изпълнен с екшън и впечатляващ последен сблъсък финал, както и красив и позитивен епилог.