Каква е върховната тайна на съществуването ни?

Преди много години прочетох „Мравките“ и „Денят на мравките“ от Бернар Вербер – бях много впечатлен от автора. След това се захванах със SciFi.bg и ми попадна поредицата „Танатонавтите“, преляла в цикъла на боговете. Именно с тези пет книги Бернар Вербер се превърна в моя любим автор. Да, мнозина не са го чували, да, твърдението е доста гръмко, но го заявявам съвсем отговорно – Бернар Вербер е гений и майстор на литературата, фантастиката и философията.

Може би предвид горното е странно, че чак сега прочетох другия негов роман, издаван на български – „Върховната тайна“. И отново съм много доволен от своя любимец!

В романа се разказва за разследването на един странен смъртен случай, което прераства в изследване на удоволствието и мотивацията у хората, дори смисъла на нашето съществуване. Блестящият невролог и световен шампион по шахмат Самюел Финшер умира в обятията на красавицата Наташа Андерсен. От любовен екстаз – твърди полицията.

Двама журналисти – Люкрес Немрод и Изидор Каценберг – се усъмняват и започват разследване, което ги води от моргата в Кан до психиатричната клиника на остров Света Маргарита. Те се опитват да разберат дали случаят всъщност не представлява убийство и дали в историята няма нещо повече. Разследването им започва сравнително стандартно, като в криминален сериал, но постепенно задълбава в дълбините на човешката душа – какво ни мотивира, какво ни дава сили и причина да съществуваме? Какво е удоволствието за нас и може ли то да бъде твърде много? Ако можем да постигнем върховно удоволствие, на какво сме готови за него и как бихме живели занапред с това достижение?

Другият главен герой, чиято история започва хронологично преди основната сюжетна линия, е Жан-Луи Мартен. Той едва е преживял катастрофа, оставила го парализиран и способен единствено да мисли, но не и да се движи или да говори. Неговият лекар е именно покойният Самюел Финшер. Историята му е доста депресираща в началото, но постепенно разцъфва се навързва с другата сюжетна линия. При него пък виждаме как би се развил един ум, ако тялото му стане непотребно. Можем ли да намерим мотивация да продължим напред, ако не сме способни дори на най-малко движение? Могат ли технологиите да ни помогнат?

В първата сюжетна линия Вербер е превъзходен, както винаги. Е, не стига до върхове на философията като в „Танатонавтите“ и „Ние, боговете“, също така началото е малко бавно и е трудно читателя да запази концентрация, но заради средата и края си струва. Историята има напрегнати моменти и обрати и навежда на задълбочени размисли, а двамата (нестандартно умни – героите на този автор са все такива) журналисти постепенно си стават симпатични както един на друг, така и на читателя.

Втората също е чудесна в някои аспекти, дори в началото е много по-интересна от тази на журналистите. В края обаче Вербер се възползва от някои познати научнофантастични тропи за изкуствения интелект, които не са много реалистични. Прощавам му, не само защото съм му фен, но и защото книгата е писана през далечната 2001 година, когато никой не разбираше от изкуствен интелект и беше приемливо да му се приписват човешки качества и съзнание.

Въпреки че „Върховната тайна“ се води втора част от поредица „Приключения в науката“, не е необходимо да сте чели друга творба, за да й се насладите.

В хода на сюжета Вербер, чрез двамата журналисти, извежда няколко основни мотива, движещи хората. Абсолютно съм съгласен, че най-висшият от тях е удоволствието, дори и останалите могат да се сведат до него. Ние правим нещо, за да постигнем някаква цел, която ще ни донесе удоволствие, а в какъв точно аспект – това е второстепенно. Преподавателят ми по психология в университета ми написа двойка, когато му заявих, че целта и смисълът на живота са удоволствията, явно не ме разбра и ме отписа като мързелив пропадняк, но ето, че Вербер развива същата теза и доказва точно обратното – заради удоволствието човек е способен да извърши чудеса. Особено когато то е върховно.

Лошото е, че веднъж достигнеш ли върховното удоволствие, следващ етап няма. Накъде повече би могъл да се развиеш, ако вече си видял съвършенството? Единственото, което ти остава, е да се стремиш да го изпитваш отново и отново, като някакъв наркоман. Съответно някакъв психопат с компютърно съзнание да те регулира и манипулира за свое собствено забавление и, между другото, научен прогрес. Да, така ще постигнеш велики дела, но ще си нещастен във всеки един момент, в който не се докосваш до Върховната тайна. Живот ли е това?

Тиражът на книгата отдавна е изчерпан, но ако случайно имате възможност да си я набавите отнякъде, препоръчвам я горещо – както и всичко друго на Вербер. Имах огромни очаквания към „Върховната тайна“ предвид историята ми с автора и като цяло те бяха оправдани, макар и не от самото начало. Просто Вербер започва с идеята и историята си отдалеч, за да може постепенно да ускори темпото и да завърже всичко, за да разкрие поредния си брилянтен замисъл. На нас простосмъртните не ни е писано да се докосваме до върховната тайна и да изпитваме съвършеното удоволствие, в реалността нещата не работят точно както във фантастиката, но все пак имаме един нелош заместител – книгите на Вербер. Не знам защо „Колибри“ издават само някои от тях, явно не се продават толкова добре, но съм безкрайно благодарен, че изобщо са се захванали с него, та да се запозная и аз с творчеството му и да си го заплюя като любим автор.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5+
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 5+
Теми за размисъл – 8
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Обща оценка: Отличен (5.65)