1 коментар
doctor who 9 rr

Класически злодеи и чифт звукови очила…

Ревю на девети сезон от сериала „Доктор кой“ с минимално количество спойлери.

Трудно е да се каже дали тазгодишният сезон на Doctor Who беше по-хубав от повечето или не (е, със сигурност беше по-добър от миналогодишния). Епизодите се развиха по нова формула, динамиката между Доктора и придружителката му, Клара, беше по-различна от обичайната и затова е трудно да се прави сравнение. В цялата история обаче има един огромен и неоспорим плюс – 52 години след създаването си и 10 години след възраждането си, „Доктор кой“ продължава да се развива, да еволюира и да намира начини да изненадва зрителите! По това си качество сериалът продължава да е уникат!

Бутон за зареждане на YouTube видео

Тази година много силно се усети любовта на Стивън Мофат към старите серии на „Доктор кой“. Видяхме отново култови злодеи като далеците, сайбърмените, зайгоните, ридаещите ангели и др., попътувахме за момент в ТАРДИС с класически интериорен дизайн, а за последния епизод изобщо няма и да говоря, за да не спойлна нещо от многото изненади. От една страна, с тези носталгични разходки из миналото не бива да се прекалява, защото може да се изтъркат и да стане скучно. Все пак, Doctor Who трябва да развива и нови идеи. От друга, използването на 50-годишното наследство и демонстрацията на уважение към него е мъдър ход и все още има как да предложи интересни истории на зрителите.

В същото време, Мофат опита и нещо ново – звуковите очила (които не се харесаха особено на зрителите), ядосаният Доктор, нарушаващ собствените си правила (по достоверен и непротиворечив на старите епизоди начин) и акцентирането върху придружителката, Клара, като равна на Доктора. Е, както знаем от „Торчууд“, на хората не им е писано да бъдат равни на Доктора, така че нещата завършват зле за нея. И все пак, това е „Доктор кой“, така че нищо не може да бъде прекалено зле, нали? Що се отнася до края на Клара, той беше емоционален и изненадващ, може би един от най-добрите в новата история на сериала. Няма да задълбавам, за да не издавам емблематичните моменти, само ще кажа, че си струва! Въпреки че тази придружителка така и не можа да ми стане любимка, въпреки че според мен тя се задържа прекалено дълго и спокойно можеше да си отиде още в предишния коледен епизод, истинският й край беше страхотен, дори надгради любимия ми придружителски финал – този на Дона.

Изображение с име:

Този сезон видяхме и създаването на нов безсмъртен персонаж – лейди Аз, в ролята: Мейзи Уилямс от „Игра на тронове“, която се включи чудесно в „Доктор кой“ за повече от един епизод. Момичето е добра актриса и няма как да се оплаче от началото на кариерата си – важни роли в два от най-великите сериали, едва навършила 18 тази година. Предвиждам й добро бъдеще, стига да не се откаже от актьорската професия. Ако се завръща в Doctor Who от време на време, като Ривър Сонг, няма да й се обидя, героинята й има още какво да покаже.

Друго развитие на сериала, чиято посока стана очевидна тази година, е това към арт-киното. Но този път не с твърде много дразнещи кадри и режисьорски решения като миналия сезон, а с повече сцени с тежки диалози, дори монолози. Понякога с малко може да се постигне много, но за целта трябва да имаш Питър Капалди в главната роля. Той изнесе няколко епизода на гърба си тази година, придавайки им пълния потенциал от емоционален заряд – диалозите с безсмъртната лейди Аз, монологът за войната, всичко в последните два епизода. Doctor Who доказва, че може да бъде научна фантастика от висша класа и без да има много екшън. Отново, с удължените драматични диалози и монолози не бива да се прекалява, защото така епизодът рискува да се превърне в театрална пиеса, но, за щастие, количеството беше точно колкото е необходимо. Отново се убедихме, че сериалът е интелигентен и може да възпитава зрителите си на добро, без да ги подценява, но и без да ги отегчава с твърде тежки и умни приказки и натрапващи се поуки.

michelle-gomez-peter-capaldi-jenna-coleman-doctor-who-season-9

Е, имаше и проблеми – твърде често епизоди се развиваха като низ от почти несвързани събития, нахвърляни заедно заради силата на конкретната сцена (да видим Миси да танцува сред далеците, да видим Доктора да изнася рок-концерт в Средновековието, да видим Доктора пред плакат със Съветска пропаганда… и нищо от това да няма смисъл за сюжета). Лично за мен това е не само пропилян потенциал (специално последното можеше спокойно да се развие в собствен епизод – Доктора и Сталин), но и грешка за постройките на самите епизоди. Те противоречат на казаното по-горе – не искат зрителя да се замисля как се случват нещата, откъде е взел Доктора чашата с чай докато го обстрелват далеците, искат той просто да изключи мозъка си и да се забавлява. Е, няма лошо, има нужда и от такива моменти, нека просто да са по-сдържани. Иначе, „Доктор кой“ не би бил „Доктор кой“ без разнообразие и уау-сцени, дори когато се стига до такива противоречия.

Друго разочарование бяха хорър-епизодите за тази година. Духовете в подводната база и гурлените чудовища не се развиха както трябва и не стигнаха до висотата на Blink или Listen. Комичните моменти също сякаш бяха по-малко от обичайното (въпреки че Миси продължава да е феноменална). Но то не може всяка година всичко да е на 100%. Достатъчно е да има надграждане.

Както казах по-горе, важното е, че сериалът върви и се развива напред и нагоре. Стивън Мофат и ВВС вече са се разбрали, че ще го има още поне 5 години, а защо не и още 50. Да, ако го правят с такова качество, защо не наистина? Нямам нищо против да остарея с Доктора, който и да е поред, от какъвто и пол и раса да е, ще се радвам да бъда цял живот фен на толкова добър сериал, дори със слабите му моменти, който неслучайно е сред най-дългите в историята.

 

БележникМоята оценка:
История – 5.50
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5.65)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата