Кои са конкурентите ни на Еврокон

България отново участва на Еврокон с номинации – носителите на НФН. Вижте всички европейски номинации и попълнете анкетата за по-добра организация на НФН догодина.

И тази година изборът на номинации за Еврокон не мина по мед и масло, особено след като беше натоварен с по-отговорното име „Национални фантастични награди“. Въпреки това, победителите вече са отличени, а сред тях няма такива, които да не заслужават признание за труда и постиженията си.

Макар и много да се гордеем с нашите номинации, не сме само ние постигнали нещо в Европа. Напротив, в 13-те категории ни очаква много сериозна конкуренция от най-разнообразни европейски страни. Ето списък на различните номинации, които ще се борят за отличие от Европейското общество за фантастика. В него представяме и нашите така, както вероятно ще бъдат представени в страните, участващи на Еврокон. Илюстрациите са взети от сайтовете на номинираните за най-добър художник.

cropped-piter_title2

Най-добър писател:

  • Ивана Гуляшевич

    Ивана Гуляшевич

    Вилма Кадлечкова (Чехия) – Родом от Прага и майка на 3 дъщери, Вилма е автор на над 14 научно фантастични и фентъзи произведения. Повечето от тях принадлежат към цикъла „Легенди за аргенита“. Поредицата описва историята на паралелна на нашата вселена, в която съществува аргенит – минерал, използван като източник на енергия от хора с психически способности.

  • Данут Унгуреану (Румъния) – Автор на 4 романа и 4 сборника със скици и разкази, както и участник в 12 антологии, Данут е основател и първи президент на Румънското общество за научна фантастика и фентъзи. Дебюта си прави през 1982 с разказа „Семеен живот“. Сред най-обичаните и популярните му романи е „Да чакаш в Херман“, който е написан през 1993 и преиздаден през 2010 като част от издателска серия за най-добрата румънска научна фантастика на всички времена.
  • Филип Курвал (Франция) – Роден през далечната 1929 г., Филип е френски журналист и писател на научна фантастика. Популярност започва да набира през 60-те години, а през 1977 печели награда Аполо за романа си „Смел стар свят“. Той е известен също като критик и редактор.
  • Джон Конъли (Ирландия) – Най-известните произведения на Конъли са от поредицата за частния детектив Чарли Паркър. Обичана от децата е серията романи за Самюел Джонсън и неговия верен дакел, Бозуел, които борят силите на злото с помощта на различни демони, джуджета, полицаи и дори един сладоледаджия. Най-новият му проект е поредица със съавтор Дженифър Ридярд, в която главната героиня е първата родена на Земята представителка на извънземната раса, която днес властва над планетата ни.
  • Светлини сред сенките (България) – Творчески клуб от деца и младежи в Казанлък, основан през 2003. За 12-те години от съществуването си клубът е създал цели 10 романа, като не спира да подготвя и още. Между 7 и 15 млади творци са участвали във всяка от книгите като писатели или илюстратори. Трилогията им „Аурелион: Вечният баланс“ се класира на 29 място в класацията на БНТ „Голямото малко четене“.
  • Андреас Ешбах (Германия) – Сценарист и автор на бестселъри, Ешбах се смята за един от най-влиятелните автори на научна фантастика в Европа. Зад гърба си има 24 романа, сред които се отличават „Видео на Ийсус“, адаптирано за телевизията, „Един милиард долара“ и „Господар на всички неща“. Дори когато творбите му не попадат в жанра на научната фантастика, той никога не пропуска да включи поне един фантастичен елемент в тях. Четат го на 7 езика, сред които английски, руски и японски.
  • Йохан Петерка

    Йохан Петерка

    Святослав Логинов (Русия) – Определя се като мързелив, но определено човек не остава с такова впечатление като погледне библиографията му – 6 поредици от произведения, 9 сборника, 11 романа и безчет повести, приказки, есета, разкази, микроразкази, поеми, очерци и какво ли още не. Сред най-успешните му романи се открояват „Многоръкият бог Далайна“, както и „Черна кръв“ в съавторство с Ник Перумов.

  • Михаел Маркус Турнер (Австрия) – Роден през 1963 г., Турнер е известен в Австрия предимно с разказите си от серията Пери Родан, в която взимат участие много автори, но през последните години Турнер е най-активен. Самият той има 8 романа, най-новият от които е „Плазменият свят“.
  • Александър Жиляк (Хърватска) – Писател, съставител на антологии, редактор, журналист и илюстратор, Жиляк има пет награди СФЕРА, а разказът му „Вечер в градската кафеджийница с Лидия на ума ми“ е включен в антология на най-добрите фантастични разкази от целия свят. Той е най-превежданият хърватски автор, а наскоро е издал и нов стиймпънк роман на име „Посейдония“.
  • Чайна Миевил (Великобритания) – Описва себе си като автор на „странна фантастика“ и иска да напише по нещо във всеки жанр. Винаги сюжетите му се развиват в свръхестествен или направо фантастичен свят. На български са преведени неговите „Морелси“, „Градът и градът“ и „Посланическото градче“, както и „Станция Перпидо“, първа част от книгите за измисления свят Бас-Лаг, всяка от които е награждавана с Локус.
  • Дарио Тонани (Италия) – Дарио е сред най-известните автори на научна фантастика в Италия, с над 80 разказа зад гърба си. Най-успешната му серия се състои от 2 романа и 10 разказа – действието се развива в Милано, където комиксови герои бродят из улиците и инфектират гражданите с мощен нов наркотик, предаван през ретината. Друга негова поредица романи представя убиец от 2045 г. Тонани постига международен успех с поредицата „Свят-9“, в която гигантски жив космически кораб се прикрепя към дива и отровна планета.

Най-добър художник:

Тук няма да пишем описания, просто кликнете на всяко от имената, за да разгледате произведенията им:

Най-добро списание:

  • Катерина Данаилова

    Катерина Данаилова

    Fantastica (Румъния) – Доброволческо онлайн списание на Румънското общество за научна фантастика и фентъзи, наблягащо на промоцията на румънска и европейска фантастика. Има специални издания за холандска, немска, френска, италиянска, испанска, гръцка, бразилска, индийска и хърватска фантастика. Издава се също на италиянски, френски и немски език. Повече за него прочетете тук

  • Fiction (Франция) – От 2005 досега това списание излиза 2 пъти годишно и публикува някои от най-добрите разкази на френски и международни писатели. Повече за него ето тук.
  • Алманах ФантAstika (България) – Алманахът е годишник, посветен на творчество, критика и факти, свързани с всички форми на фантастичното. Той е „за тези от нас, които развиват страстни умове и мъдри сърца“. До 2015 са излезли 6 броя. Алманахът беше номиниран от България и за 2014 г. Повече за него ето тук.
  • Exodus (Германия) – Представлява платформа за опазване и промотиране на традиционни къси разкази във фантастичната литература, с особен фокус върху научната фантастика. Повече за него ето тук.
  • Млечный путь (Русия/Израел) – Рускоезично списание, публикувано в Израел. Повече за него ето тук.
  • Visionarium (Австрия) – Визионариум е австрийско списание за хорър, мистерия, странна фантастика, градско фентъзи, мрачно фентъзи, стиймпънк, ноар, ню уиърд и, разбира се, научна фантастика. Повече за него вижте тук.
  • Sirius B (Хърватска) – Списанието, което върна преводните къси разкази на хърватската научно-фантастична сцена и се отвори за родни автори. Вижте повече ето тук.

Най-добро издателство:

Отново няма да ви ги представяме, просто разгледайте каталозите им чрез линковете в имената:

Най-добър популяризатор:

  • Деклан Шелви

    Деклан Шелви

    Мариан Трута (Румъния) – Писател и популяризатор в северната ни съседка с 3 сборника и 3 антологии. Създател и член на Румънското общество за научна фантастика и фентъзи.

  • Жан-Люк Ривера (Франция) – Организатор на много фестивали и лекции, той е един от най-отявлените поддръжници на жанра във Франция.
  • Екипът на Човешката библиотека (България) – Неправителствена организация от писатели, преводачи и страстни читатели, чиято мисия е да насърчава литературата, развиваща човека. Освен българските си издания, издателството подбира, превежда и популяризира българска фантастика по света – по чуждоезични списания и антологии. За да вдигне качеството на българската литература, екипът е организирал над 20 конкурса и работилници през годините – както за млади, така и за опитни писатели. Екипът е ключова част от създаването на българските Национални фантастични награди през 2015 г., които обединяват усилията на над 15 общности.
  • Дмитрий Злотницкий (Русия) – Няма информация
  • Тони Йерман (Финландия) Филмов и литературен критик, който се специализира в научна фантастика, фентъзи и хорър. Редактор на списание Tähtivaeltaja от 1984 г. Основател на наградите Tähtivaeltaja, които се дават ежегодно от Хелзинкското общество за научна фантастика, на което той също е създател. Организирал е много Финкони. Активен е и във финландското комиксово общество.
  • Франц Ротенщайнер (Австрия) – Водеща фигура в научната фантастика от десетилетия, особено като редактор на книги от различни страни. Той е направил автори като Станислав Лем популярни в немскоезичните страни. До днес има 115 броя на неговото списание Quaber Merkur.
  • Михаела Мария Перкович (Хърватска) – Писател и фен на научната фантастика, която е администратор на европейското GUFF. На същата организация тя е и делегат през 2013, когато прекарва на практика 3 месеца в пътувае по конвенции в Австралия и Нова Зеландия. Участвала е и на много други конвенции, където промотира хърватската и европейската фантастика. Тя поддържа и блог, както и пише роман и филмов сценарий.
  • Екипът зад Worldcon (Великобритания) – Организаторите на изложбите на Уърлдкон през 2014 г., който се проведе в Лондон.

Най-добър преводач:

  • Ян Кантурек (Чехия) – Преводач на Тери Пратчет, Роджър Зелазни, Рон Хауърд и др.
  • Силвиу Генеску (Румъния) – Преводач на Джордж Р. Р. Мартин, Скот МакБейн, Джеймс Патерсън и др.
  • Патрик Котон (Франция) – Преводач на Тери Пратчет, Орсън Скот Кард, Майкъл Муркок и др.
  • Гейбриъл Розенсток (Ирландия) – Пише и превежда от и на ирландски.
  • Калин М. Ненов (България) – Най-дейният преводач от български на английски в Човешката библиотека, като негови преводи са се появявали в списания като Oceans of the Mind, Unstuck, Nameless Digest и Words without Borders.
  • Екатерина Доброхотова-Майкова (Русия) – Преводач на Джон Р. Р. Толкин, С. С. Форестър, П. Г. Удхаус, Роджър Зелазни, Рей Бредбъри, Айзък Азимов и др.

Награда за дебют:

  • Лотар Бауер

    Лотар Бауер

    Яна Плаухова – „Нула келвина“ (Словакия)

  • Лиз Бурк – „Спи с чудовища“ (Ирландия)
  • Калоян Захариев – „Ех, магесническа му работа“ (България)
  • Луис Коредора – „Портограал“ (Португалия)
  • Михаел Воцонинг – „Кратери на Луната“ (Австрия)
  • Давид Келецич – „По-дълбоко от бездната“ (Хърватска)

Най-добро представление през 2014:

Най-добър фензин за 2014:

Най-добър сайт за 2014:

Най-добър детски фантаст:

  • aaa11

    Павел Чех

    Жел Уинтребер (Франция) – Автор в жанра на научната фантастика и детската литература с над 20 книги и носител на три награди Rosny-Aîné

  • Рут Ф. Лонг (Ирландия) – Автор на фентъзи и тийн-романи. Най-известните й поредици са „Крадецът на свитъци“, „Дупка във всичко“ и „Предателството на красивите неща“.
  • Весела Фламбурари (България) – Автор на 12 романа, за които вече е взела немалко български и международни награди. Тя също усилено промотира четенето сред малките деца и дарява книги на библиотеки. Нейната пиеса „Феята Кандилка“ се играе в добричкия куклен театър, а книгата й „Мина, магиите и бялата стъкленица“ беше публикувана за втори път миналата година.
  • Антон Ломаев (Русия) – Илюстратор на детски книги и художник на корици Антон е направил не една и две детски класики поне малко по-интересни за децата в Русия.

 

За финал, линк към анкета относно организацията на НФН и как да я направим по-добре за догодина. Съзнаваме, че не всичко се получи (в някои отношения резултатите дори са по-лоши от миналата година), но всички организатори сме отворени към конструктивни идеи за бъдещето на Националните фантастични награди и евроконските номинации.

Все още не е прекалено късно и да си уредите присъствие на Еврокон 2015 в Санкт Петербург (23-26 април). А ако сте безвъзвратно закъснели, гответе се за Еврокон 2016 в Барселона.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Решение на домакините в Санкт Петербург 🙂 Явно с това се асоциират хората в момента… Впрочем, политическата окраска беше и една от основните причини единия организатор на НФН да се откаже – своеобразен протест, който аз напълно подкрепям.

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Логото така и не го разбрах – защо сърп и чук??