Красив и впечатляващ епос, студена пустиня

Ревю на филма „Дюн“, вече по кината.

Подходих с високи очаквания към филма „Дюн“, тъй като много харесвам както книгата, така и режисьора Дени Вилньов. В по-голямата си част тези очаквания се оправдаха. Откъм визия, светостроене, фантастика, декори филмът е шедьовър. За сюжета също може да се каже браво, че като цяло следва книгата и успешно предава атмосферата й. Единственият проблем на филма е, че героите са малко сухички и е трудно да ти пука какво става с тях. И разбирам защо за някои това е достатъчно, за да не им хареса целия продукт, колкото и превъзходен да е той в другите си аспекти.

Първите час-час и половина ми дадоха всичко, от което имах нужда. Феноменални пейзажи. Брутално яки космически кораби и машинарии. Паякът на барона (има фен теория, че в тази изродщина е превърната жената на доктора). Церемониите и костюмите. Отвратителни злодеи и мистериозни вещици. Политически интриги и манипулации, подготвяни с векове. Интересен главен герой, на когото можеш да му влезеш в положение – Пол е просто обикновено момче, което обаче носи огромен товар на плещите си – той е бъдещето на династията си, надеждата на майка си, евентуалния спасител на Аракис. Момчето няма време да бъде себе си и приема всички тези роли, защото не познава нищо друго и не иска да разочарова родителите си. А те, от своя страна, също са продукт на средата си и живеят заради задълженията си, вмъквайки по малко лична емоцийка тук и там, ако ситуацията позволява. След години на (уредено) съвместно съжителство и любов, не могат да се отпуснат напълно един с друг и не могат да бъдат нормално семейство.

Единствената ми лека критика към първата и втората третина е, че се развиха твърде бързо. Да, правилно прочетохте. Докато другите ревюта се оплакват, че филмът им вървял бавно, но ставал добре след нападението на Хароните над Атрейдите, аз се оплаквам от точно обратното. Чудесно е, че прекарахме известно време на Каладан и се запознахме постепенно с героите и вселената им. Имах нужда от още време в относителен мир на Аракис, за да опозная планетата, столицата и героите, преди да се стигне до задължителната епична битка (по-скоро клане). Но явно някой е подшушнал на Вилньов, че ако прекали с експозицията, зрителите ще заспят и ще стане като с „Блейд Рънър 2049“, та той е препуснал през завръзката на историята максимално бързо – без да прави сериозни компромиси, но и без да задълбава прекалено в детайлите. За мен това не е добро решение, особено предвид последната третина, но го разбирам и приемам.

Та, в началото си филмът е шедьовър. И ако беше развил още малко овладяването на Аракис от Атрейдите и беше свършил след нападението на Харконите, щях да изливам хвалебствия и да громя всеки, дръзнал да не хареса „Дюн“ на Дени Вилньов. Щеше да бъде епос, който буквално пълни душата.

Уви, последната третина хвърля сянка над нещата. Героите стават по-сухи, мотивацията им започва да се губи. Малко преди края на филма осъзнах, че изобщо не ми пука какво ще стане по-нататък с Пол и Джесика. Изпитвам нулев интерес към фремените, а Чани ми изглежда като обикновена хашлачка. Може би причината са твърде дългите полети и бродения из пустинята. Може би е визията на пустинята, която не ми навява жега, а по-скоро ме връща в мрачната есенна софийска реалност. Може би това, че интересният свят с много герои изведнъж се сгромолясва и свива до само двама. Вероятно влияние има фактът, че съм чел книгата. Може би във втория филм фремените ще бъдат много по-добре развити и ще придобият някаква атрактивност. Докато студът и въздържаността на героите в първите две третини имаха своите обяснения и могат лесно да се преглътнат, към края вече стават прекалени и започват да тежат. Може да звучи като малък недостатък, бледнеещ пред съвършенствата на останалите елементи, но в една симфония е достатъчно един тон да фалшивее, за да се развали цялото усещане.

Иначе (да се върнем към хвалбите) актьорската игра е чудесна. Тимъти Шаламе е много добър Пол Атрейдис, по-добър от предишните двама (визирам онези от версиите на Дейвид Линч и Hallmark/Syfy). Оскар Айзък и Ребека Фъргюсън са превъзходни като граф Лето и лейди Джесика с цялата сложност на образите им. Изненадата за мен беше Джейсън Момоа като Дънкан Айдахо – сравнително безличен герой в предишните адаптации, за този актьор най-много се притеснявах, че е кастнат само заради славата си, а не заради уменията си, но тук направо краде филма и е единственият, който се забавлява на снимачната площадка. Стелан Скарсгард и Дейв Батиста са чудесни като харконските злодеи – гротескни и зловещи. Звездният актьорски състав и режисурата на Дени Вилньов се отплащат щедро.

Дори Ханс Цимер заслужава похвала за музиката си, въпреки че аз хич не го харесвам. Отново насилва саундтрака откъм претенциозност и желание да подчертае епичните мащаби на случващото се, но пък е вкарал и етно елементи, които звучат добре (освен гайдите). Ще ми се те да бяха повече, но пък има и достатъчно моменти, в които типично неговият стил си пасва добре на грандиозните кацащи гигантски космически кораби, нашествия на кръвожадни войници и имперски церемонии. Може би една идея повече „Блейд Рънър“ нотка в музиката би дошла добре – така и така в естетиката вече има някои общи черти.

Общо взето, филмът се е получил прекрасно, макар и с една-две критики. Чак е обидно, че се маркетира толкова ужасно. Излиза на различни дати в различните държави и на много места вече отдавна са го гледали и изпиратствали, което ще навреди на приходите му тук и в САЩ. Качва се за стрийминг на HBO Max успоредно с излизането по кината, а това със сигурност е филм, който трябва да се гледа на максимално голям екран. Сериозно, не си го пускайте вкъщи, идете на кино, заслужава си. Не му поръчаха веднага втора част, с което индиректно казаха „абе, ще вложим някой лев, ама нека да видим какво ще се получи, признаваме си шанса да бъде провал и не сме особено доверчиви“. Изобщо – феноменална фантастика, от каквато остро се нуждаем, диамант в ръцете на продуцентите, чийто потенциал се пропилява. Чудесно е, че все пак се очертава да бъде успех и ще има втора част. Дано след това Вилньов да продължи и с останалите книги, би било прекрасно! С удоволствие ще гледам и сериала за Бене Джезърит, както и ще чакам с нетърпение всички съпътстващи продукти и най-вече нова компютърна игра. Dune 2000 е една от емблемите на детството ми, потрошил съм много, много часове с нея, а играта от 1992 година е революционна и няма друга баш като нея вече 30 години. Ще е чудесно, ако съживяването на франчайза „Дюн“ покрай филма сега доведе и до качествени продукции в гейминга, защото там той има много силни традиции.

И отново да повторя – ГЛЕДАЙТЕ „ДЮН“ НА КИНО! Може да не е толкова перфектен, колкото се надявахме (а ние се надявахме на пълно и непостижимо съвършенство) но е доста, доста добър и заслужава да го подкрепим, за да видим още филми, а защо не и екранизиране на цялата поредица.

 

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 7
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 10
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Обща оценка: Отличен (5,90)

5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Съгласен съм с ревюто. Дано Вилньов извади петчасова режисьорска версия. бих я гледал с удоволствие.

Нед Ласков

Супер се радвам, че го гледах на кино. Петър е абсолютно прав, че трябва да се гледа там. Трябва да го напишеш и най-горе, за хората които няма да прочетат ревюто, за да избегнат спойлери.
Надявам се скоро да видим и следващата част. Имат шанс да го превърнат в нова sci-fi икона.
Съгласявам се и със Славяна този път за музиката – мисля че в киното, където ходих, бяха усилили прекалено много звука. На няколко момента ме извади от филма.

Славяна

Аз не успях да прочета книгата преди да гледам филма, но ми се струва акто много добра адаптация. Доста книги съм и гледала на екран и някак си личи кои са важните моменти, които режисьора е показал. Скоро ще я прочета и ще видя дали съм права. Единственото, което мен лично много ме дразни на моменти е музиката – прекалено пищяща.. Не знам как да го обясня по-точно.

Петър Атанасов

Прав си за грешката, поправих брак на съвместно съжителство 🙂 То и във филма Лето й казва „Трябваше да се оженя за теб“. Прав си и че не помня детайлите от книгата – чел съм я отдавна. Уредената част обаче я оставям, защото Бене Джезърит нарочно я събират с Лето. Благодаря за поправката и коментара 🙂

Пенчо Питанката

Не си чел книгите ти, само играта си джиткал. „Уреден брак“. Половината книга се говори как Лето не се жени за бендженсъритката си и тя как завижда на една друга, която са взели за законна съпруга. И след като Пол се жени за Ирулан, тя казва на Чани – „В историята ще останем ние, наложниците“.
Ревюто ти за филма е прекрасно, ама прочети книгите.