Красотата на момчешкия живот

Случвало ли ви се е някога да стоите и да гледате в една книга, да са ви я препоръчали всички ваши поне средно интелигентни, що годе четящи и образовани познати и… просто да не ви се захваща с нея? Да сте свикнали да се разочаровате от медийна, филмова, театрална и художествена стока, набъкана със суперлативи?

А случвало ли ви се е да имате един от онези дни, в които ви иде да си прегризете вените от скука и да решите все пак да посегнете към тази книга, просто ей така, като последен шанс за спасяването на вашия ден, да прочетете точно един ред и да не я оставите, докато не я изчетете от край до край?

Шокиращо дори и за мен, но ми се случи. Скучен ден на работа, отегчителни разговори с колеги, един ред от „Момчешки живот” и резултатът – тонове натрупани по бюрото ми папки.

Е, няма как да не препоръчам тази книга с двете си ръце.

Има неща, които въпреки баналността и антиоригиналността на нашето съвремие, просто оставят следа. Наистина, прекрасно е усещането, когато нещо те изненада, когато ти прикове вниманието и после просто… не успее да те разочарова. Хубаво, като глътка свеж въздух.

Сигурно ще ви прозвучи прекалено, но по мое скромно мнение все по-рядко в съвременната художествена литература се появяват камъчета, които да проблясват сред пясъка. Да не са посредствени. Читателят е станал все по-критичен и образован и е някак успокояващо, че все още има книги, които да завъртят въображението му и да накарат машинката да работи с всеки разгърнат лист. С ръка на сърцето казвам: Аз бях впечатлена.

Не искам да ви занимавам със сюжета на книгата. Така или иначе ще минете по него сами, в случай, че решите да я прочетете. По-скоро искам да обърна внимание на социалните проблеми, на етажността и пластовете, които се преплитат в нея.

На първо място бих искала просто да заявя, че… има книги, които са класики. Чели са ги нашите родители, ще ги четат и хлапетата на двадесет и първи век, а най-вероятно и след това. И това е така, не защото са нещо изключително, единствено и неповторимо, а просто защото са засегнали въпроси, които с нашето порочно общество ще си останат вечни. Просто хората си имат проблеми. Проблеми са си имали и фараоните, и неандерталците, проблеми ще си имат и колонизаторите на Марс. Само че тези проблеми, тяхното ядро, може би винаги ще се сведе до едно единствено нещо – страхът и борбата с различното. Точно тук Робърт Маккамън отбелязва точка. Макар и леко завоалирано, през погледа на едно хлапе, той нищи проблемите на американския юг, свързани с етническата нетърпимост, с расизма и с неспособността за приемане на различното като равно.

Някои книги са класики и защото прорязват една диря в душата ти. И то всеки път, когато решиш да ги препрочетеш. Всички знаем за магията на „Малкия принц”, за това, че тази книга трябва да се чете през няколко години, за да осъзнаваш себе си чрез нея. Актуална ще е на всеки един етап от живота ни. Всички сме се смели на неговите истории, всички сме плакали на неговите загуби, като радостите и загубите са били различни с всяко едно ново отваряне на книгата. МакКамън бележи и тук. „Момчешки живот” съвсем спокойно може да се прочете като един хлапашки роман, изпълнен с приключения, лек, приятен и ненатоварващ. Да бъде просто една магия, през която минава главния ни герой Кори, прелитайки с блестящото си колело по следите на вечното лято. Но може и да не се. Учудващо е как човешкият мозък успява да направи избор кои факти да оставят следа в него и кои да подмине. Макканъм навлиза в една много тежка социална тематика, в исторически аспект опръскана с кръв и пропиляна невинност. Успява някак си да пречупи тези етнически проблеми, вкоренени до гнилата сърцевина на нашето общество, плъзнали в бита и културата ни, в общуването и възприятията ни. Пресъздава ги и ги мята на читателя през погледа на едно дете. Като един далечен звън. Като едно зловещо напомняне, как дори в магията на детските очи стои сянката и греховността на възрастните. И в същия този момент проблемите стават лесни за решаване, значителни само и единствено в точно определен момент, докато не бъдат преодолени почти магически, ей така, с чистотата на една детска душа, на момчетата, тръгнали храбро към пътя на мъжеството.

А когато в тази социална действителност авторът успее и да се справи с пресъздаването на един чуден свят и да преплете динамиката на магическите приключения с лежерността и спокойствието на едно лято, обикновеното фентъзи се превръща в бестселър.

Всички сме чували истории за вещици и чудовища, само че в Зефир те са реалност. Как ли се чувства едно момче, когато види сянка, която изчезва зад дърветата? Най-вероятно не по-добре, отколкото като види загадъчен труп в кола, цамбурнала в бездънното езеро. А какво ли е чувството, когато осъзнаеш, че приказките, които те държат буден до късно, треперещ под завивките от страх, май не са съвсем приказки?

Е… отворете „Момчешки живот” и ще разберете. И то от първа ръка. Благодарение на уникалния стил на Робърт МакКамън. Трябва да му се признае – бележи точка и тук. Не знам дали сте забелязвали, но повечето книги просто разказват на читателя какво се е случило измежду страниците им. Авторът или главният герой е някак дистанциран, просто констатира събития, факти, хора и случки. Но в нашия случай, както може би сте се досетили, не е така. МакКамън, вместо да изпада в безмилостни и монотонни монолози, някак си води разговор с читателя. Пресъздава сюжета във формата на един диалог, което неминуемо те превръща не просто в наблюдател, а в участник в сцената. Прави те толкова съпричастен със случващото се с главния ни герой, че чак ти идва да му заговориш. А това, трябва да признаем, си е талант, които малко автори притежават.

За финал… не знам какво да кажа. Това е една прекалено лична, прекалено интимна книга, за да бъде класифицирана по какъвто и да е начин. Успява да те върне към твои си забравени спомени. Докато я прелиствах, се чувствах като в едно безкрайно дежа ву от моето собствено детство. Сякаш успявах да усетя мириса на листата след дъжда или следобедния пек на слънцето. И в същото време, нещо ме държеше здраво на земята… и ме накара да се замисля. За мен самата, за обществото, за живота и света… В книгата са засегнати прекалено много аспекти от живота ни, за да успее човек да остане равнодушен. Като се тръгне от сериозните расови проблеми, та се стигне до трепетите на едно момче, погледнало сякаш за първи път в лицето на момиче.

Ето това е „Момчешки живот”. Поне за мен. Многогодишен сблъсък между две култури. Конфликти, твърде реални и днес. Едно вълшебно колело. Езеро, обитавано от чудовище. Динозаври, които можеш да срещнеш докато се разхождаш наоколо. Побойници и бандити. Убийство. И един хлапак, готов да премине с лекота всяко едно препятствие, изправило се насреща му, някак си лесно, по момчешки и правилно.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 5
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Отличен (5.53)