Куестове из джунглата

Покрай всичкия шум около „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и споровете дали филмът е гениален, посредствен или ужасен, беше ясно, че рестартът-продължение на „Джуманджи“ ще остане сравнително незабелязано. Което не е честно, защото филмчето всъщност е доста сполучливо и ви предлага цели 112 минути приятно прекарване с шеги и забавление, дори 1-2 трогателни момента. Това е нещо като ъпдейт на стария филм, като най-приятен ще се стори на порасналите (но не прекалено) геймъри, макар и да не се хареса задължително на едновремешните фенове на „Джуманджи“.

Нямам особени спомени от старото „Джуманджи“, което е и по-добре, защото „Добре дошли в джунглата“ може да се приеме като продължение (нова група деца открива играта), но и като рестарт, защото има някои разлики. Като начало, играта вижда, че никой няма да я играе ако си остане настолна и затова се превръща във видеоигра, тоест старовремският й вид не е запазена марка, а само временна дегизировка. Тя далеч не изглежда толкова опасна и не праща зверове от джунглата да рушат домовете ни, просто засмуква играчите в себе си и ги заплашва с реална смърт ако изхабят и трите си живота в играта. Което не е малко, но е доста по-безобидно от версията й от 1995 г.

Веднъж попаднали в играта, героите трябва да се справят със стандартен куест – магически камък, алчен за власт злодеи, NPC-та, които повтарят едно и също, защото не са програмирани за повече… децата трябва да овладеят новите си тела (редом с техните сили и слабости), да минат през различните мисии и да спасят света, за да се върнат в истинския живот.

Самите момчета и момичета не са особено дълбоки образи, дори са също толкова стереотипни, колкото аватарите им. Въпреки това комбинацията от двете може да бъде много забавна и поучителна. Зубърът сега е силен и чаровен мъжага, спортистът е слаботелесен дребосък, киселата тийнейджърка е яка мацка, а яката мацка е застаряващ дебелак. Впрочем, Скалата и Карън Гилън се справят доста добре с ролите си и са достатъчно убедителни като тийнейджъри в непривични за тях тела, но Джак Блек е направо впечатляващ. Той играе Бетани в тялото на пухкав чичак перфектно, дори в моментите със сексуален подтекст. Участва и Ник Джонас, за който слуша музиката му и се вълнува от факта, а Кевин Харт се губи сред останалите – и като игра, и като персонаж.

Сценарият е далеч от перфектен – има много моменти, които вероятно е могло да се измислят по-добре, но създадената атмосфера и чаровната комедия компенсират всички недостатъци. Хубавото е, че текстът си признава слабостите, признава и че те са типични за почти всички холивудски блокбъстъри, но концепцията му позволява да ги има и дори да се шегува с тях. Все пак става дума за видеоигра, нормално е NPC-тата да са ходещи скици (ако не знаете какво е NPC, може и да не харесате филма чак толкова – не че има някаква гейминг терминология в него, но наистина много помага да си цъкал някога игри, за да му се насладиш, и то ако може да са от началото на 90-те).

Може и да гледате с недоверие на Jumanji: Welcome to the Jungle, както и аз правих в началото, да си кажете „айде, ще го пропусна, защото не го рекламират много“, но аз препоръчвам да му дадете шанс. Той ще ви разсмее, ще ви позволи да се отпуснете за около два часа и ще ви зареди с положителни емоции. Не е кой знае колко амбициозна цел, но е постигната много добре!

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.20)