Ловец или жертва?

Остана по-малко от месец до премиерата на поредния марвелски сериал на Нетфликс, а именно „Люк Кейдж”. Преди да се потопим отново в мрачната вселена на Нюйоркските супергерои, реших да отделя време за едно кратко ревю на първи сезон на „Джесика Джоунс”. (Ревюто съдържа леки спойлери)

Трябва да призная, че преди да изгледам сериала, нямах предварителни очаквания към него – не знаех коя е Джесика, не знаех що за суперсили има тя, нито пък каква ще бъде атмосферата на епизодите. Разбира се, очаквах да е мрачна – подобно на „Деърдевил”, който към този момент беше излъчил своя (успешен и адмириран) първи сезон.

Оказа се вярно – сериалът наистина е мрачен, но по съвсем различен начин. Докато „Деърдевил” представя една грозна страна на реалността – свят, доминиран от престъпници, в който бедните и слабите са оставени на произвола на съдбата, а улиците са бойно поле, „Джесика Джоунс” ни въведе в тъмната нощ на душата – на места, където страшилищата не носят огнестрелни оръжия, а се крият в сенките, за да издебнат своите нищо неподозиращи жертви.

Но да се върна към основното – коя е Джесика Джоунс? Тя е млада жена, която се възстановява след като е преминала през най-ужасния период от своя и без това нелек живот. Нейният мъчител – Килгрейв (за когото ще стане дума по-долу), предполагаемо е мъртъв, но травмата в душата на жертвата му не е излекувана. Именно заради това Джесика е в депресия, страда от саморазрушителен инстинкт и има проблем с алкохола. Нейният свят е изпълнен със сенки, страхове, съмнения и самосъжаление. Именно тези чувства са предадени красноречиво от създателите на сериала с всевъзможни изразни средства. Музиката, осветлението, реквизитът – всичко предава настроението на Джесика и нейния крайно песимистичен поглед към света и го внушава умело на зрителите.

Както стана ясно – Джесика не е типичната супергероиня… Даже, в действителност, тя не е никаква супергероиня, въпреки че притежава суперсила (в буквалния смисъл „сила“ – например, може да повдигне кола с една ръка).

Тя работи като частен детектив (но в работата й няма нищо привлекателно или особено интересно и тя не е сред основните акценти на сериала). Единствените й близки (ако може да се нарекат така), са адвокат Джери Хогарт, която понякога й изпраща клиенти, „сестра” й (т.е. дъщерята на осиновителката й) Патриша (Триш) Уокър и съседът й Малкъм (който често е в полусъзнание, достоен за съжаление наркозависим). Въпреки че е затънала в нещастие, младата жена полага известни усилия да подобри живота си и дори открива лъч надежда и нова любов в лицето на Люк Кейдж. Именно този Люк, когото скоро ще гледаме – той също е обикновен човек (технически не супергерой) със суперсили. И Люк е много силен, но освен това е и „брониран” – т.е. има непробиваема кожа и почти никакво оръжие не може да го унищожи. Зараждащата се любов е застрашена от една тайна, както и от откритие, което преобръща живота на Джесика – а именно това, че нейният най-голям враг и бивш похитител – Килгрейв, е жив и има намерение да си върне контрола над нея.

Многократно е отбелязвано как всички филми от кино-вселената на Марвел се провалят в представянето на злодеите си – единственият, когото си струва да помним, е Локи (а и той има огромна агитка от фенове, които предпочитат да го приемат за антигерой). Затова пък, сериалите на Нетфликс, чието действие се развива в забутаните кътчета на същата вселена, имат запомнящи се пълнокръвни злодеи, които в някои случаи дори засенчват положителните персонажи. В „Деърдевил” имахме Уилсън Фиск, който е едновременно брутален, харизматичен и гениален, и беше пресъздаден блестящо от Винсънт Д`Онофрио. „Джесика Джоунс” ни сблъска със съвсем друг тип злодей, достигнал нови висини на злодейщина, в чиято роля се превъплъти обичаният от феновете на „Доктор кой“ Дейвид Тенант.

Килгрейв е известен в комиксовата вселена и като Лилавия човек, но също както Фиск не е представен като чудовищно дебел и мускулест в своя сериал, така и Килгрейв не е буквално лилав – просто това е любимият му цвят. Той има интересна суперсила – може да контролира хората, като им казва какво да правят – на практика им внушава мисли (като им нарежда – т.е. не телепатично), на които жертвата не може да се съпротивлява, докато не осъществи съответното действие. Любимата му жертва е била Джесика, с която е живял дълго (до момента на мнимата му смърт). В очите на страничните наблюдатели двамата са били двойка, но в действителност Джесика през цялото време е била под неговия контрол. Иронично, злодеят е избрал нея именно заради силите й – оказва се, че вместо да я направят специална, те са косвената причина, превърнала живота й в кошмар. Със способностите, които има, Килгрейв би могъл да управлява света (или поне някоя държава), но тъй като той е метафора за типичния перверзник, който на пръв поглед е слаб, възпитан, дори безобиден, а в действителност е извратено чудовище, той предпочита да обикаля улиците и да измъчва обикновени хора. Например като се нанесе временно в луксозното жилище на случайно семейство и превърне стопаните в свои слуги (поне докато не реши да ги премахне), или като принуди музикант да свири, докато пръстите му се разранят, или като превърне случаен човек в полузомбиран шпионин (чиято единствена задача е да следи Джесика)…

С подобен злодей и депресирана (кандидат-)супергероиня е ясно, че битката, която ще оформи сериала, няма да прилича на типичното шарено зрелище, обичайно за комиксовите филми. Джесика Джоунс е изключително силна физически, а Килгрейв – дори никак. Образно казано, тя може да го смачка с една ръка, стига преди това той да не я достигне с внушенията си. Цялата ситуация – жена, която трябва да престане да се страхува, за да победи този, който я е изтезавал с години, е очевидно метафорична и носи ярко социално послание. Сериалът се справя отлично с представянето на женската сила – както в лицето на Джесика, така и в това на Триш, която е съвсем различна от нея и има свои си проблеми, с които се справя благодарение на решителността и смелостта си. Този тип феминистки послания в действителност са истинската тема на сериала, те са представени по блестящ и недразнещ начин (за разлика от някои други сериали и книги, които се опитват да постигнат нещо в тази посока, но се провалят с трясък).

Всичко в първи сезон на „Джесика Джоунс” е изключително изпипано. Сюжетът на епизодите е свързан и изгражда една главна арка и няколко почти незначителни странични сюжетни линии. Драматичните и емоционали моменти са по-въздействащи, в сравнение с „Деърдевил” (и всъщност дори в сравнение с повечето съвременни сериали). Всеки от персонажите има възможност да блесне (както и да ядоса зрителите) – дори вресливата и неприятна съседка на Джесика, която първоначално е само страничен дразнител. Даже отблъскващият Килгрейв, за когото очевидно не може да има прошка, не е просто злодей, с когото добрите герои се борят, а пълнокръвно човешко същество, към което в един момент може дори да изпитате съчувствие и симпатия… Този момент, разбира се е кратък, тъй като Килгрейв е отвъд всякаква възможност за изкупление, но показва колко добре са си свършили работата създателите на сериала (и актьорите, разбира се).

Впрочем, Люк Кейдж не е единствената връзка на „Дж.Дж.“ с остатъка от кино и тв вселената на Марвел. Детектив Клемънс и медицинската сестра Клеър Темпъл присъстват и в двата супергеройски сериала на Нетфликс, Мат Мърдок (слепият „Дявол на доброто”) е мимолетно споменат, а „приятелката” на Джесика – Джери Хогарт, има малко участие във втори сезон на „Деърдевил”. Съществува дори връзка с Отмъстителите – един от епизодите ни среща с героиня, която мрази всички хора със супер сили (т.е. такива като Джесика), понеже нейни близки са умрели при инцидент, по време на една от разрушителните битки на алфа супергероите.

В сериала са включени и много препратки към комиксовата вселена – например сестрата на Джесика – Триш, в действителност е бъдещ маскиран отмъстител (макар и без суперсили). Побърканият бивш полицай Уил Симсън пък в действителност е бъдещият супер(?) злодей Нюк и др…

Първи сезон на „Джесика Джоунс” има затворен, изключително емоционален финал, който съчетава всичко накуп – екшън, трилър и драма, за да даде истински завършек на една мрачна, но блестящо пресъздадена история. Сериалът може да ви хареса, или не – това зависи от личните предпочитания, но в действителност той почти няма недостатъци и е точно това, което създателите му са възнамерявали да бъде. Втори сезон най-вероятно ще видим едва към края на 2018г., но затова пък самата Джесика ще се появи като персонаж в предстоящия сборен сериал „Защитниците”. Интересно дали героинята, която се отърси от най-големите си страхове и прие себе си, ще бъде по-жизнерадостна от тук нататък, или ще намери нов повод да се самосъжалява? (Лично аз се надявам да видим големи промени в персонажа – например не би било зле да си сменя дрехите по-често и да се усмихва понякога. В противен случай целият този катарзис и личностното израстване биха били омаловажени…)

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6++
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6
Общ успех: Отличен (6)