
Лятото е розово
Ревю на филма „Барби“, вече по кината.
Досега не сме отразявали нищо за филма „Барби“, но явно това е било грешка. Продукцията успя да завладее света и да стане блокбъстър. Фантастичните и философските елементи в нея са напълно достатъчни, за да заслужава място в списанието ни. Поправяме пропуска с гост-ревюто на Георги Стоянов, което е малко по-нестандартно от другите из интернет. Ще се радваме да му бъде отговорено и с други мнения.
Вчера си направих маратон с може би двете най-чакани летни заглавия за годината – Опенхаймер и Барби.
За „бащата на атомната бомба“ само ще кажа, че голямата IMAX беше на над 80% пълна. Много отдавна не я бях виждал така заета. И то на първата прожекция и при 17 лв. билет. Доколкото разбирам така е и в щатите. Там всички IMAX прожекции за Опенхаймер за уикенда са разпродадени!
За Барби също беше лудница. Сравнително малка зала, но над 90% пълна, следващите разпродадени. Очаквам много силен боксофис и за двата филма. Пред касите (а работеха поне 5-6 каси) през целия петък беше лудница и големи опашки. Предполагам, че днес и утре ще е още по-засилено.
Да се върна на Барби. Имаше организирани групи, специално облечени в розово момичета (Барбита) и момчета (Кенчета (хаха) ). Беше готино. Все едно отиваш на специално събитие. Обаче малко повече ми дойдоха истеричните ръкопляскания в началото и в края на филма все едно ще гледаме/гледахме нещо невиждано и изключително. Гледам и в Инстаграм всеки споделя мемета с Барби в розова премяна, а за Опенхаймер нищо… Дам, Барби започва да се превръща в някакъв нов „културно-социален тренд“. Лошо няма, не ми пречи, но ме е яд, че не са се постарали повече, за да оправдаят всичко това. Филмът не е лош, забавен е, но култов и знаков за времето си няма как да бъде. А можеше да бъде…
Barbie определено е филм към женската аудитория. Поне според моето скромно мнение. Само една жена може истински да усети и оцени този филм. Затова ще ми е любопитно да прочета ревюта именно от жени, за да видя техните впечатления и дали са съгласни с мен или не са.
Филмът е странен. Направен е така, че да бъде без възрастови ограничения, за да впрегнат децата и да спечелят още повече пари, но в същото време филмът изобщо не е за тях. Не защото има неудобни гледки (не се сещам и за една целувка), а просто защото децата няма да разберат абсолютно нищичко! Според мен и болшинството тийнейджъри няма да го разберат…
Дали Барби ще стане хит? Почти сигурно.
Дали ще остане в историята? Не.
Прави ли го това слаб филм? Не.
Разочарование тогава? Не бих казал. Може би, по-скоро да, но въпреки това е хубав филм и си струва да се гледа!
Не очаквах обаче филм с претенции! Мислех, че ще е много по-лек и музикален. Тук имаме и двете. Хем искат да са забавни, хем и сложни… Тази комбинация обаче рядко работи. И тук по-скоро не работи, защото ако работеше филмът щеше да се превърне в шедьовър, докато той е далеч от подобно определение.
Каква е генералната идея? Тя е за това какво е да си жена! И как всички мразят жените. И жените и мъжете… И жената сама за себе си е най-големият си враг. За сложността да си жена в един мъжки свят (да, светът все още е мъжки и винаги ще бъде, извинявам се ако ме четат феминистки, но това е факт) и как да намериш своето място в него и да бъдеш себе си!
Страхотна идея, но можеха да я разкажат по-убедително, за да се разбере недвусмислено, а не така завоалирано и с толкова претенциозни думи. По-скоро един порой от думи. Кулминацията беше когато майката от реалния свят дръпна онази реч, което беше един от най-силните моменти във филма. Около мен беше пълно с жени и усетих, че ги докосна и те много добре я разбраха какво говори (а аз трябваше да си понапрегна малко гънчиците).
И другото. В реалния свят мъжете командват (но както каза един от важните клечки в Мател, „правим го по-прикрито отпреди“), в Барбиленд е обратното. Барбитата са всичко, а Кеновете едва ли не техен придатък (то реално си е така, така са направени горките). В реалния свят е патриархат, а във фантастичния Барбиленд е дори нещо повече от матриархат.
Но защо трябва да е само едното или другото? Не може ли просто всички да си живеят живота и да се обичат такива каквито са? Реално двата свята са свързани/преплетени и каквото се случва в единия влияе на другия…
Ето за такива екзистенциални размисли от живота се разказва във филма, но за съжаление не са намерили точния баланс и филмът генерално е навсякъде и прескача от една идея в друга. Иска да е забавен, провокативен и сериозен. Общо взето са навсякъде. И се изгубват в превода. С една дума, „ту мъч“.
Какво ми хареса?
Едно от нещата, които ми допаднаха най-много, е че са вкарали съвременната „уок политика“ по един интересен начин. Те по-скоро си правят ирония с нея и генералното ми усещане е, че се разграничават от нея! И не, филмът не е пропаганда. Ако някой си мисли, че филмът е бащата и майката на модерния феминизъм, дълбоко греши. Може би и за това има твърде много нападки към продукцията от разни феминистки организации.
Сред предимствата на филма се откроява Райън Гослинг, който учудващо или не открадва шоуто! Песничката с „Аз съм просто Кен“ със сигурност ще се превърне в световен хит. В това съм убеден.
Страхотен талант е Гослинг. Умее да играе и в драми, и в романтични филми, и в комедии. И е страхотен танцьор.
Разбира се, и Марго Роби ми хареса. То Маргото само като я гледаш и си представяш Барби. Но може би защото тя все едно е себе си, Гослинг ми изпъкна повече. Не знам. Но и двамата са страхотни и целия филм се крепи именно на тях.
Майката от истинския свят (Америка Ферера) също ми хареса. Щерката й беше дразнеща, като почти всеки ядосан на света тийн. Ама в края майка и дъщеря намериха пътя една към себе си.
Костюмите и декорите са един път! Всичко беше толкова розово и нереално, че аз просто бях УАУ! Мозъкът ми буквално избухна в розова феерия.
Какво не работеше за мен?
Над 90% от всички останали Барби и Кен ми бяха досадни. Аз виждах само Роби и Гослинг. Твърде много време им отделиха, но нямаше как, щяха да се обидят иначе всички останали раси… Офф…
Уил Фарел нямаше място в този филм с неговия по-груб и дебелашки хумор. И цялата му свита също. Нелепи бяха. Признавам си, тук имат здрав минус от мен, защото като цяло бяха направени да изглеждат като пълни кретени. Е, не точно, както се разбра в края, но като цяло една абсолютно ненужна и неработеща по никакъв начин арка.
Генерално, филмът започна ударно, началото му е много силно, но накъде в средата се изгубиха и ми стана по-скоро досадно. Изпуснаха фокуса от юздите си. Както вече споменах, от толкова много актьори и идеи им избяга най-важното. А трябваше да наблегнат над основното. Имат двама перфектни водещи актьори и една хубава идея. Концентрират се над тези неща и всичко останало да е по-скоро фон с много по-малко отделено време. И щеше да се получи много по-добре.
–> Кратка спойлер секция! Не четете ако не искате да знаете краят на филма <–
В крайна сметка в края на филма Барби поиска да стане човек и да живее в един сложен и несъвършен свят, вместо да остане в захаросания и розов Барбиленд, където всеки ден е като миналия и следващия. И филмът завърши малко абсурдно, хаха. С черен хумор. Не знам дали схванах правилно, но Барби отиде на гинеколог… Защо? Може би за да провери, ъъъ след като вече е човек, дали си има съответните женски части? 😉
Да спомена, че имахме и камеота с Джон Сина и Дуа Липа.
<– Край на спойлер секцията!
Препоръчвам! На мен ми беше забавен и си прекарах добре. Не съжалявам в никакъв случай, че дадох пари за кино.
Обща оценка: 7/10