Любов или илюзия

Корейските продукции набират популярност не само у нас – както знаем, дори най-добрият филм за годината е корейски (факт, който до скоро би изглеждал абсурден), а южнокорейските телевизии бълват нови сериали всяка година, като голяма част от тях са с фантастичен или фентъзи елемент…  От  година-две българските тв зрители имат възможност да се запознаят с тях чрез родните канали (даже в момента по наша телевизия се излъчва „Гоблин” – един от най-популярните корейски сериали с фентъзи елементи, дублиран на български). Това, разбира се, не са основания да ги гледате или харесвате, а просто детайли от реалността – харесва ли ви или не, тези продукции не са просто малка временна мода, а нещо, което ще се задържи задълго на гребена на вълната.

Макар и със закъснение описвам впечатленията си от един от корейските сериали, които присъстват в каталога на Нетфликс – My Holo love.

Сюжетът съчетава любовна история и криминална мистерия с лек фантастичен елемент (който е свързан както с любовната история, така и с мистерията). Всъщност, в днешно време компютърните технологии се развиват бързо, така че не би било чудно, ако този тип технология скоро се превърне в реалност…

Накратко за какво става дума: Хан Со Йон е млада жена, която има социални проблеми заради специфичното си заболяване – не може да разпознава лица. Тя пази това в тайна от колегите си, които я мислят за студена и нелюбезна. Един ден у нея случайно попадат чифт смарт очила. Те са иновативен продукт, който все още не е на пазара: човекът, който ги постави, вижда и общува с холограмен личен асистент, който притежава изкуствен интелект и може да бъде изключително полезен при изпълнението на ежедневните задачи. Асистентът (Холо) е мечтаният джентълмен, който променя живота на Со Йон в положителна посока – подсказва й как да общува по-успешно с колегите си, помага й да завършва по-бързо работните си проекти и й прави компания, когато е сама. Скоро младата жена започва да се влюбва в него, а изненадващо и Холо твърди, че изпитва привързаност към нея.

Нещата се усложняват, когато неговият създател – ексцентричен гений на име Го Нан До осъзнава, че Со Йон не е случайна непозната, а негова приятелка от детството. Животът на Нан До е изпълнен с проблеми – той е инсценирал смъртта си като тийнейджър, заради хакерски престъпления и официално се счита за мъртъв. Компанията, която ще лансира очилата по документи е на доведената му сестра, която го прикрива. Полицията е по следите му, а също и зъл и амбициозен конкурент, който иска на всяка цена да откупи правата върху изобретението. Освен това, Нан До е измъчван от трагедия в миналото си – неговата майка го е изоставила, след което се е самоубила, или поне така е станало според официалната версия на събитията… Нан До е създал Холо по свой образ, за да му бъде приятел (двамата изглеждат напълно еднакво), но докато геният е мрачен и необщителен, Холо е любезен и отзивчив. Откритието, че Холо може да изпитва любов е изненада за него (както и за всички въвлечени в проекта), но Нан До скоро решава да уважи чувствата на своя единствен приятел, дори това да създаде допълнителни усложнения в живота му.

И все пак – дали любовта между човек и холограма е възможна и правилна? Или е просто илюзия, която ще отмине с времето? Или пък лудост, която не бива да бъде насърчавана?

Тези въпроси са разнищени подробно в сериала, но не може да се каже, че намират категоричен отговор. В крайна сметка – кой може да каже какво е любовта и коя любов е правилна?

My Holo love е преди всичко романтичен сериал и типично за този жанр, представя любовен триъгълник между главната героиня, нейният холограмен асистент и неговият създател. Има и съпътстваща любовна история между сестрата на Нан До и сина на неговия зъл конкурент. Персонажите са достатъчно симпатични, за да не дразнят и да не пречат на историята, но са повърхностно развити. Например, съдейки по живота му и информацията, която сюжетът предлага, Нан До би трябвало да е едва ли не човек със специални нужди, който не разбира от нищо, освен от програмиране и рядко излиза от скривалището си. Вместо това, той е арогантен и сърдит по природа, но доста адаптивен в непозната среда. Неговата любима Со Йон не поздравява колегите си на улицата (защото не разпознава лицата им) и има лек проблем с алкохола, както и някои съпътстващи неприятности (не може да си хване гадже), но като цяло е нормална жена, която се справя с живота. В течение на епизодите зрителите разбират, че състоянието й е предизвикано от травма в детството. Предвид всички обстоятелства, тя можеше (и би трябвало) да е по-зле.

Подобни изводи могат да се направят за останалите персонажи – повърхностни, но изпълняват функцията си и не отнемат от развлекателната стойност на сериала.

Любовният триъгълник е без значение за основните въпроси и теми за размисъл. Независимо кого ще избере Со Йон (това е спойлер и няма да го разкрия в ревюто), идеята, че човек може да се влюби в холограма, е социално значима, защото такава технология вероятно скоро ще бъде възможна. Нещо повече – ако потърсите информация в Гугъл, ще откриете, че преди година-две японец се е оженил за холограма – и то не реалистична, а в аниме стил. Може да ви е смешно, но помислете – ако има един такъв случай, който е публичен, колко ли други, за които не знаем, съществуват? Със сигурност има хиляди хора, които притежават виртуална сексуалност (извинявам се, но не знам коректният термин за този вид сексуалност, затова просто ще я нарека „виртуална”). Любовта не знае граници, както се казва. И ако един човек може да обича 3Д рисунка , която повтаря няколко десетки фрази, представете си какво ще стане, ако изведнъж се изобрети технология, посредством която можете да създадете реалистичен образ на мечтания си партньор. Дори не е нужно да притежава изкуствен интелект – и без това интелектът не е важен за повечето хора. Достатъчно е холограмата да може да води прост разговор на общи теми, да може да прави комплименти, да се съгласява и винаги да е жизнерадостна, мила и любезна. Мога да се хвана на бас, че за много голямо количество хора дори няма да има значение, че не могат да я докоснат – хората са изобретателни и този проблем едва ли ще помрачи любовта им (гореспоменатият японец например, си има колекция плюшени играчки с образа на „съпругата” му).

Между другото (знам, че малко се отклонявам, но това е тясно свързано с основната тема на сериала) – могат да се намерят интервюта на въпросния мъж, който твърди, че наистина обича своята холограма и получава смъртни заплахи заради това, че се е осмелил да изрази публично сексуалността си. В едно цивилизовано общество това е недопустимо и щом за другите видове сексуалност има свобода на изразяване, то и виртуалната сексуалност трябва да се приема уважително и сериозно.

Сериалът се спира на този въпрос, но за съжаление разрешението на финала е по-скоро наивно оптимистично. Може би не се изразих правилно (използвайки думите „за съжаление”)  – сигурна съм, че на по-голямата част от зрителите с традиционни нагласи и позитивно отношение към човечеството, точно тази развръзка ще им хареса. Тя набляга на контакта между хората, вместо на потъването в илюзиите на виртуалния свят. Но ако се огледаме и видим света такъв какъвто е, а не какъвто (може би) ни се иска да бъде, ще осъзнаем, че ако това беше реална ситуация, развръзката щеше да е много по-различна. Една такава технология, веднъж огласена публично, няма просто да отмре.

Тук възниква вторият въпрос  – възможността за следене на всеки, който си постави смарт очилата и общува със своята холограма. Не мисля, че има смисъл да коментирам подробно този тип технология – гледали сме Person of interest и други сериали с подобна тематика (най-скоро тя беше развита в третия сезон на „Западен свят”). Опазването на личните данни в свят, който е оплетен във виртуалната паяжина, е почти невъзможно. Истината е, че каквото и устройство да използваме, щом Интернет е важна част от живота ни, значи се разкриваме в една или друга степен и тези данни вероятно се използват за нещо повече от персонализирани реклами.

Този втори въпрос също има наивна развръзка – в крайна сметка, дори един злодей да бъде спрян, технологията съществува, пазарът – също. Хората, които вече са примамени от идеята да имат съвършен партньор (така де, асистент), най-вероятно ще бъдат склонни да използват тази услуга, независимо кой я предлага и каква част от живота си разкриват на нея. А и в крайна сметка, за да се разкрием не е нужно да използваме услугите на почти съвършен изкуствен интелект  – дори в момента съществуват много начини да се извлече лична информация, без да забележим.

Има и трета основна тема за размисъл – способен ли е на любов изкуственият интелект. Тази тема, разбира се, е толкова позната и преекспонирана, че почти не си струва да се обсъжда. Любовта по дефиниция е лудост и ако не вреди на никого, това е достатъчно.

От друга страна, хора, които вървят по улицата и оживено разговарят с невидимия си партньор, биха били леко зловеща гледка, но все пак с всичко се свиква – модерните технологии винаги са били малко заплашителни при навлизането си в ежедневието…  А и ако тези хора сами са направили избор и са щастливи и продуктивни, проблемът (ако въобще е проблем), си е техен.

My Holo love е приятен романтичен сериал, без да е шедьовър. Мистерията, която съпътства любовната история разнообразява сюжета и създава драматична и въздействаща атмосфера в кулминацията си. Финалът е позитивен, макар и наивен, което прави сериалът подходящ за лежерно гледане.

Моята оценка: