Mad Max – старите филми
Добра ли е оригиналната трилогия за „Лудия Макс“ и доколко е важна тя за предстоящия четвърти филм?
Въпреки че току-що пуснах новината за новия тийзър към „Междузвездни войни: Епизод VІІ“, друг филм очаквам с много по-голямо нетърпение – „Лудия Макс: Пътят на яростта“. Четвърти от поредицата Mad Max, направен 30 години след третата част, трейлърите му са спиращи дъха и тотално зарибяващи. Признавам си, че преди да попадна на тях, изобщо не бях чувал за поредицата и затова побързах да поправя пропуска си и да видя отговарят ли предишните филми на нивото, загатнато само от няколкото трейлъра към Fury Road. Пиша това ревю за тези като мен, които не са гледали старите филми, но обмислят да се сдобият с тях като подготовка за новия.
Първо и най-важно – 30-те години между части 3 и 4 са огромно количество време, за което киното и технологиите са се развили ужасно много, така че е трудно да сравняваме лентите от тогава с тези от сега. Преди няколко десетилетия специалните ефекти бяха от съвсем друг характер, актьорите нямаше нужда да са кой знае колко добри или реалистично играещи, а сюжетите се развиваха дразнещо бавно. Ако ще се захващате с първите три филма, имайте тези неща предвид.
Това количество време предполага също, че четвъртата част ще бъде гледана от страшно много хора, които не са попадали на старите филми или са ги забравили много отдавна. Но дори и Джордж Милър да планира директно продължение в пълния смисъл на думата, не се притеснявайте, няма сложни сюжетни линии с повтарящи се герои (освен самия Макс), които да трябва да помните. Единственото важно от тази вселена е, че в нея водата и горивото са на изчерпване, поради което хората на практика озверяват. Може да се спомене, че самият Макс в първия филм има жена и дете, които биват убити (това може да е важно не като част от сюжета, а като травма, оформила характера на Макс). Ако искате да гледате трилогията единствено с цел запознатост със сюжета, само с това изречение ви спестих около 6 часа.
Като цяло обаче, ако трейлърите са ви зарибили (или ако това постигне Fury Road след излизането си), то филмите могат да ви харесат и за гледане просто така. Ролята там се играе от Мел Гибсън, който едно време е бил млад и хубав. Том Харди, който поема факлата оттук нататък, има някои общи външни черти с него, така че е подходящ за наследник.
Трилогията започва с „Лудия Макс“. Титулярният герой е полицай, който попада на твърде агресивна банда престъпници. Лидерът на кликата убива неговите партньор, жена и дете, което пречупва психиката му и, останал без нищо, за което да живее, Макс започва да избива рецидивистите един по един, отмъщавайки им за злодеянията. Усещането е малко като в „Плюя на гроба ти“, но с по-малко брутализми. Сюжетът е подходящ за скромния бюджет, а единственото по-ненормално нещо в него са по-странните (и мощни) коли, както и усещащият се упадък на обществото. Което за преди 36 години си е достатъчно.
Честно казано, този филм няма почти нищо общо с видяното от трейлърите за „Пътят на яростта“. Там светът още става за живот, има вода, достатъчно бензин, градчета и китни вили за отдих, пейзажите са с тревички и облачета, има пътища и магистрали. Съществуват структурите от познатия ни свят – работа, семейство, общество, макар и да са тероризирани от побърканите рецидивисти. Не говорим за пост-апокалиптичен свят, а за свят в упадък, в който полицията отслабва и за нормалните хора става все по-трудно да поддържат реда.
На фона на следващите филми, това си е направо красиво, защото рядко виждаме апокалипсиса и пост-апокалиптичния свят да се развиват постепенно. Докато в първия филм се усеща само упадък и обреченост, във втория апокалипсисът вече е настъпил и всеки оцелява както може, а в третия вече виждаме съвсем нов свят, опитващ се да се организира и съвземе от свършването на бензина, колкото и примитивно да изглежда той. Ако се съди по трейлърите за Fury Road, той ще прилича най-много на втория филм, но ще е в пъти по-луд и бомбастичен. Което е добра идея, защото вторият филм, „Лудия Макс: Воинът от пътя“, е и най-качественият от трите.
Mad Max: The Road Warrior прилича повече на уестърн-екшън. В него Макс скита из пустинята като отшелник, придружаван единствено от едно грозно куче. Душата му вече го е напуснала, превърнал се е в бездушна машина. Пътят му го води в селце, добиващо петрол. Разбираемо, побърканяците из пустинята искат да го превземат, за да се сдобият с петрола и техниката за добиването му. На Макс му се налага да помогне на почти беззащитните хорица да се справят с набезите им или да се евакуират към по-безопасно място, при което той отново открива човечността си. Филмът е хубав не само заради добрия екшън, но и заради развитието на главния герой, както и заради един добър обрат накрая. Заслужено, The Road Warrior е най-успешният от трите филма.
Третата част, Mad Max: Beyond the Thunderdome („Отвъд Гръмотевичния купол“), има прилична идея и адекватен бюджет, но изпълнението куца, като вината трябва основно да се търси у сценариста. Макс стига до Бартертаун, където героинята на Тина Търнър (да, баба ви Тина едно време е играла в пост-апокалиптичен екшън с Мел Гибсън) сключва сделка с него, но нещата се провалят и, в крайна сметка, след битка в арена, наречена Гръмотевичния купол, Макс е изгонен. После попада в селце със заблудени деца, които го вземат за полубожество, дошло, за да ги отведе до Обетованата земя. За да не изглежда, че между двете историйки няма никаква връзка, в последната третина сюжетните линии се обединяват, тъй като Макс и част от децата отиват в Бартертаун (без да са добре дошли, разбира се). Накрая има сцена с преследване, опитваща се да наподоби епичната такава от втората част, но вяло. Общо взето – провал, който обяснява защо 30 години след това не е правен нов филм.
Както виждате, и в трите филма се залага не толкова на изпипаната история, колкото на идеята и визията. Първият филм е просто история за упадък, трагедия и отмъщение, вторият е пост-апокалиптичен уестърноподобен екшън, а третият е бозаво и комерсиално завръщане в лудата вселена. Доста интересно е, че като за свят, който страда от недостиг на гориво, през първия и втория филм почти не виждаме човек, който да се придвижва пеша. Даже всички се отнасят доста разточително към проблема, нещо, което явно ще видим и във Fury Road. Ние прощаваме обаче това противоречие, защото поне позволява красиви екшън сцени. За времето си, вторият филм е доста зрелищен, може да впечатли и сега.
И така, ако сте решили да гледате нещо от старите филми, гледайте втория, другите не са толкова ключови. В краен случай – и първия, за да знаете как започва всичко. Третия можете да го пропуснете – не е чак толкова трагичен, колкото го описах, но малцина биха сметнали, че си заслужава времето и парите. Вижте все пак най-новия трейлър към Fury Road, който прави сериозен поклон към старите филми.
Ако съдя по видяното от оригиналната трилогия и трейлърите за четвъртата част, то и в нея ще се наблегне основно на визията и екшъна, а не толкова на сюжета. По принцип, това за мен е минус, но ако целият филм е толкова красив, колкото рекламните клипчета, изобщо няма да ми хрумне да се оплаквам! А и понякога по-простичкият сюжет е по-добър. Пък и кой знае – нивото на сценариите също се е развило спрямо тези от преди 30 години, може пък Джордж Милър да ни изненада с добра история и качествена драма, освен с километрични и експлозивни преследвания, които нямам съмнение, че ще ми харесат.