Не е каквото се надявате

По кината вече върви филмът „Венъм“ и съм убеден, че най-нетърпеливите от вас вече са го гледали. Уви, За много от феновете той е по-скоро разочароващ. Критиците също му дават ниски оценки, въпреки че обикновените зрители са малко по-положително настроени. Е, аз явно се причислявам към последните, защото въпреки недостатъците си, филмът ми хареса. Има достатъчно екшън, неочаквано количество хумор, дори идеята за извънземен персонаж, обсебил главния герой, който пък е нещастно влюбен, е прилично разработена (поне като за филм по комикс, от който не се очаква ни най-малко задълбаване в по-нестандартни психологически теми).

Въпреки че филмът не е точно на Марвел, а само ползва техни персонажи, формулата за супергеройски блокбъстър е изрядно спазена. Минава доста време, преди да видим Венъм, за да можем да опознаем главния герой и неговия свят. Еди Брок е разследващ журналист, който не може да се спре и чието любопитство му коства любовта и кариерата. Героят не е много добре разработен (например хем е загубеняк, хем е звезда; хем е мил и любезен, хем е мрънкач и егоист; хем бясно кара мотор и ръси шегички по време на битка, хем е страхлив и сдухан), но е достатъчно сив и човешки, за да бъде интересен, да си проличи потенциала му и да можем да се поставим на негово място, когато симбиотът го обсебва.

Голям бонус на филма е добре разработената любовна история. Гаджето на Еди не е просто женска притурка, която да щрихова мотивацията му и да отчете присъствие на задължителна второстепенна история с плосък романс. Отношенията им са детайлно развити – първоначалното щастие, гафът, раздялата, намирането на път един към друг отново след това. Именно показването на точното количество моменти от тяхната история, както и изпълнението на Мишел Уилямс, прави романса им достатъчно чувствен и емоционално зареден, а Ан малко по-интересна, отколкото сценарият е предвидил. Раздялата и първата среща на персонажите след това са си направо трогателни, което е голяма рядкост за комиксовия жанр.

Венъм се появява и овладява приемника си бавно и постепенно, а сцените, където е показан в пълния си блясък като воднисто черно чудовище, не са много. Отсега мога да ви кажа, без да е голям спойлер, че той е много далеч от злодея в „Спайдър-мен“. Да, обича да разпарчетосва и яде хора, не му пука много-много за правилата, но въпреки това е сравнително свестен. Ако се абстрахирате от това, което очаквате от него, може и да го намерите за симпатичен. При него голямата изненада е колко добре са развити отношенията му с Еди в края на филма, когато двамата се опознават по-детайлно и окончателно формират пълноценна симбиоза. От една страна Еди няма избор и е нещо средно между роб и превозно средство за Венъм, но от друга, двамата постепенно си формират нещо като приятелство и взаимна изгода във физически и психологически аспект. Има и още една изненада, която обхваща и тримата изброени дотук герои, но няма да ви я кажа.

Останалото е на типично ниво за комиксовите филми от последните 20 години. Злодеят е зле разработен и мотивацията му е повече от банална. Екшънът има своите доста добри моменти (преследването с коли и мотори е доста напрегнато и внушително) и по-слаби такива (финалната битка между двата симбиота на моменти е бъркотия от размазани компютърни ефекти). Има доста недомислици, като например как така Венъм хем знае всичко за Еди, защото е в мозъка му и чете мислите му, хем трябва да го разпитва за любовта на живота му. Как така главният герой е обграден от преследвачи с пряка видимост към него, но успява да скочи и да се качи на върха на дърво без никой да го разбере къде е отишъл. Как пък няма една камера в цялата лаборатория, която да заснеме инцидента с Еди и Венъм, и само един пазач ли работи там. Защо се промотира филмът като антипод на супергеройските, след като си е точно супергеройски, по същата формула, макар и с персонаж, който първоначално е замислен като злодей. И тем подобни. Но не мисля, че кусурите са повече от обичайното количество за жанра.

Една от основните критики идва от феновете на Спайдър-мен, които твърдят, че Венъм не може да съществува без Човека-паяк. Той е замислен като злодей за Питър Паркър, а не като самостоятелен герой във вселена, където Спайди не съществува. Следователно целият филм е безсмислен, с неизпълнима концепция и очакван провал. Разбирам, че мога да попадна на такова изявление от Марвел фенбой във фейсбук, но професионални критици да пишат така е дразнещо. Венъм е достатъчно интересен персонаж, който спокойно може да бъде главен герой сам по себе си. Имаме човек и извънземно, които могат да бъдат интригуващи поотделно, а необичайната връзка помежду им дава още едно богатство от сюжети и теми, които да бъдат развити. Ако не ви харесва как това е разработено в този филм или сте очаквали нещо друго, кажете го така (и е препоръчително да дадете конкретни примери), но не намесвайте Спайдър-мен. Той няма нищо общо със сюжета на този Venom и ни най-малко не е необходимо да има. Все пак, ако много настоявате, останете за втората пост-кредит сцена, където ще видите клип от предстоящата анимация „Спайдър-мен: В Спайди-вселената“, щом сте толкова надъхани за всичко Марвелско.

Ако обаче сте недоволни от тоналните несъответствия във филма (смеската между хорър, комедия и супергеройско фентъзи не е много добра), понякога неадекватните реакции на Еди или недотам качествената игра на Том Харди, страха на сценаристите да навлязат в по-нестандартни територии и/или да направят Венъм кръвожаден злодей, забранен за гледане от деца, тогава ще се съглася с вас. Щеше ли „Венъм“ да бъде по-добър с R-рейтинг, повече хорър и по-малко комедия? Несъмнено. Тези недостатъци си ги има и пречат на филма да бъде по-добър. Но, бъдете честни със себе си, нима не са типични за целия жанр? Защо за Хълк няма проблем да е мощно зелено чудовище-добряк, около което не пада и капчица кръв, но за Венъм е недопустимо да не къса глави на всеки две минути? Трябва ли всичко да е точно както в комиксите и/или продуцирано от Дисни, за да бъде одобрено? Защото ако този филм беше пуснат като част от MCU, процентите на одобрение със сигурност щяха да са много по-високи, а качеството на филма (и това на продукциите, с които го сравняваме) щеше да бъде същото.

За щастие или за съжаление, „Венъм“ със сигурност няма да е финансов провал – само в четвъртък от предпремиерни прожекции в САЩ е събрал 10 милиона долара, което е рекорд за бокс-офиса за октомври и е с над 50% повече от резултата на последния супергеройски блокбъстър „Ант-мен и Осата“. Очаква се разходите за направата на филма да бъдат избити още след първата седмица по кината из света, така че дори да видим срив във втората седмица по подобие на Batman v. Superman или Suicide Squad, печалбата на Sony е в кърпа вързана. Предстои да разберем дали лошите ревюта ще окажат сериозно влияние върху приходите в средносрочен план или по-благосклонните отзиви като моя ще помогнат за по-плавен спад.

Два филма ми идват на ума за директно сравнение с „Венъм“ – единият е „Ъпгрейд“, в който двойник на Том Харди преживява много подобни събития, само че вместо извънземен симбиот се сдобива с чип с изкуствен интелект. Upgrade наистина е по-добър от Venom, но не с много. Гледайте го и него за сравнение. Вторият е „Хищникът“, където приликата е в друг смисъл. Той също разчита на сравнително силен бранд и идва обременен с предразсъдъци и много предварителни очаквания у зрителите, които не оправдава. Основно заради това е несправедливо оплют, без да е толкова лош филм сам по себе си. Е, Venom и The Predator са много далеч от шедьоври, но не можете да ги упрекнете в скука или липса на старание – проблемът на феновете с тях е, че са твърде отдалечени от оригиналните си първообрази.

Не ме разбирайте погрешно, въпреки изписаните защитни думи за „Венъм“ по-горе не съм се превърнал във фен на комиксовите филми. Напротив, едвам се научих да извличам хубавото от тях и да игнорирам простотиите, за да не си тръгвам сърдит от киносалона на всеки два месеца, на какъвто период ни заливат с тях. Затова и „Венъм“ ми хареса повече, отколкото очаквах – забавлявах се, вкарах се в сюжета, беше ми интересно, преглътнах глупостите. Може и да е далеч от това, което очаквате, но пък не е и лош, стига вашите критерии за добро и лошо да се основават на обективни качества и сравнение със средното ниво на киното в момента, а не на това дали героят е достатъчно близо до комикса или не.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Много добър (4.95)