НЕ!, нямаме нов успех на Джордан Пийл

Разбирам, че режисьорът Джордан Пийл и филмите му се възприемат полемично от публиката, както в САЩ, така и у нас. Част от неговия бранд е да вплита темата за расизма в сюжетите и посланията си, като тя беше основна за хита, с който изгря – Get Out. Мнозина в Източна Европа директно отказват да гледат филмите му заради нея, уморени от политкоректността. На мен лично не ми пречи и смятам „Бягай“ за страхотен филм, а следващото му творение – Us – за доста сносен и приятен хорър с хубав край. Затова и очаквах Nope да бъде нещо интересно, особено предвид че видяното в трейлъра ме заинтригува.

Уви, останах разочарован. Даже двойно по-разочарован, тъй като идеята зад филма ми харесва много, но въпреки това той е тъп. Дразнещо е да виждаш потенциала, да виждаш добре направените елементи и всичко това да бъде погребано под посредственост и загуба на време.

Впрочем, чернокожият елемент, на който трейлърите наблягат, изобщо не е толкова силно застъпен – става дума за просто две пораснали деца, останали сами срещу света и мистериозния облак в небето. Както и за още едно такова, оцеляло след травма в детството си, но за него ще ви пиша по-късно – така или иначе историята му е толкова зле пришита към филма, че сякаш изглежда взета от друга продукция и заслужава съвсем отделна критика.

Та, идеята е чудесна. Брат и сестра, останали да се грижат за западащото семейно ранчо, биват тормозени от НЛО. От време на време странни предмети падат около имота им (така умира баща им – стотинка от небето се забива в черепа му), токът мистериозно спира. А недалеч оттам, над възвишението, стои един облак, който не помръдва. Отчаяни да изкарат някой лев в свят, в който явно само зрелищата носят пари, двамата решават да заснемат НЛО-то, макар и с риск за живота си. Самото НЛО постепенно се разкрива и тероризира местността все повече, но за съжаление не мога да го обсъждам подробно, защото ще бъде спойлер.

И така, имаме страхотен, интригуващ и визуално впечатляващ враг в небето, който във втората половина на филма се показва в пълната си прелест, а финалната битка с него си е направо яка. Какво НЕ! ми харесва тогава?

Основните ми проблеми са два. Първо, отнема много време да се стигне до НЛО-то. Вече съм възрастен и работещ човек, нямам нерви да гледам един час банални и разводнени сцени за това колко е труден животът, особено в и около Холивуд. Несгодите на шоубизнеса и психичните проблеми на хората, които живеят заради зрелищата, НЕ! ме вълнуват твърде. Второто всъщност причинява първото, но ми отне секунда-две да го схвана и затова го представям отделно – „НЕ!“ не е хорър с извънземни, а по-скоро сатира със социална критика. Бих го сравнил дори с така омразния ми Don’t Look Up, макар че там хиперболата е много по-страшна. На моменти героите се държат абсурдно, защото те НЕ! са истински хора – те са инструменти и метафори на автора, който държи да си предаде посланието. А самото послание е банално и добре известно на всички, но се представя драматично с претенция за възвишеност и дълбока интелектуалност. Какъв по-добър начин да убиеш тръпката от добрата идея, от това да я заринеш с плитки литературно-кинематографски похвати, предназначени да накарат дъртите интелектуалци с монокли и шалове да зацъкат с език, а НЕ! да осигурят хубав филм за нормални хора. И дори това НЕ! е направено както трябва – за пример вижте само безсмисления край на историята на оператора-суперзвезда. Ако персонажът с най-нормално и адекватно поведение е конят Лъки, значи филмът НЕ! е за мен.

Обяснявам си цялата продукция така – Джордан Пийл е получил отнякъде страхотна идея за хорър с НЛО. Тъй като обаче досега е бил хвален за социалните послания и някои умели похвати във филмите си, а животът в Холивуд е натрупал у него впечатления и му е повлиял, се е взел насериозно и е решил да комбинира двата елемента. Обаче НЕ! Не му се е получило.

Вероятно защото е осъзнал поне подсъзнателно оскъдността на това, което предлага, Пийл е лепнал и още една история към така забъркания буламач, която е спестена от трейлърите. Донякъде се връзва тематично и алегорично с посланията на филма, но сюжетно и стилово е болезнено непасваща. Става дума за Джуп, героя на Стивън Юн от „Живите мъртви“. Като малък той е участвал в сериал с маймуна, която един ден е полудяла и е избила всички на сцената с изключение на него. Сега той е мъртъв душевно, но продължава да прави зрелища и пари с лунапарка и травмиращото си преживяване. Убедеността му, че е оцелял, защото по някакъв начин е специален, го кара също да се заиграе с НЛО-то, което… не води до добър резултат. Сцената с проклетата маймуна е повторена сигурно 15 пъти, сякаш я е преживял не второстепенен персонаж с няколко реплики, а главен герой. Но отново, тя служи не толкова на сюжета, колкото на мерака на режисьора да си отправи и натърти посланията. Също така, НЕ! търсете смисъл в изправената обувка, тя е просто още един пример за „лошо чудо“. И хитринка да се задържи вниманието на зрителя, когато няма какво толкова да му се покаже.

Разбирам донякъде защо критиците хвалят тази продукция. След като написах ревюто и преди да стигна до този финален абзац, изчетох няколко американски трактата на тема защо Nope е добър филм. Отново се връщам на „Не поглеждай нагоре“ за сравнение – явно хората се впечатляват лесно от псевдоинтелектуалщина. В крайна сметка обаче „НЕ!“ е по-добър за обсъждане, отколкото за гледане (уточнявам, без да е добър за обсъждане). НЕ! казвам да НЕ! го гледате, но според мен е по-добре да изчакате да излезе по някоя стрийминг платформа, тъй като НЕ! заслужава да плащате допълнителни пари за него.

Моята оценка:

История – 3
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4,20)