Неочаквано бижу!

Миналата година Netflix пуснаха един приятен нов сериал – зомби комедията Santa Clarita Diet, в която Дрю Баримор се превърна в кръвожадно, но симпатично зомби. Промяната трансформира нейната героиня от плаха домакиня в енергична (и по-разгонена) жена, наслаждаваща се на живота. Въпреки че в първи сезон имаше доста неочаквани моменти, забавни шеги и трогателни истории, той не остави дълготрайни впечатления. Втори сезон обаче е значително по-добър! Сюжетът се развива с по-равномерно темпо и е по-интересен и балансиран, героите са малко по-разработени и отпуснати, шегите са по-интелигентни, все още има свежи обрати и изненади. Общо взето, всичко това, което първи сезон опита – втори повтаря, но този път доста по-сполучливо!

https://www.youtube.com/watch?&v=J4zP2I0PkUE

Рядко се случва сериал да ме зариби дотолкова, че да не ми се спи, докато не изгледам целия сезон за една вечер/нощ. Още по-рядко е това да ми бъде причинено от уж неангажираща комедия. „Диета по американски“ може да не е експлозивен и залепящ за екрана сериал от типа на „Игра на тронове“, но в него има достатъчно, за да ви задържи интереса докато не свършат наличните епизоди.

Финалът на първи сезон беше стряскащо сериозен за главните герои, но те се справят с последиците от него доста бързо – още в рамките на първи епизод. След това се появяват нови и нови кризи, застрашаващи не само семейната идилия, но и психическото здраве на Джоел, Шийла и Аби. Тримата обаче остават заедно и се подкрепят дори в най-трудните моменти, често по трогателен начин. Оптимизмът, обичта и взаимната подкрепа се леят на талази от Santa Clarita Diet, въпреки че вървят успоредно с убийства и кървави сцени.

Сред по-интересните сюжетни линии (без да навлизам в спойлер територия) тази година е откритието на причината за зомбирането на Шийла, както и че тя не е единственото зомби в града. Ан (новата съседка-полицайка) не се отказва от разследването за смъртта на Дан (стария съсед-полицай) и продължава да пресира Джоел, въпреки че Шийла става все по-близка приятелка с нея. В направлението „обичайна работа“ се разразява открита война с друга двойка брокери, бореща се за високопрофилен клиент – съревнованието трае кратко, но е истински забавно и пълно с мръснишки номера и от двете страни. Интригуващи въпроси поставя появата на нацистите, приятна изненада е и завръщането на Гари (Нейтън Филиън) като говореща глава. Уви, бабата-сръбкиня не се появява отново, а второстепенната сюжетна линия за романса между Аби и Ерик върви твърде повърхностно и банално, но не може всичко да е перфектно.

Чарът на сериала идва преди всичко от поведението на героите и диалозите им. Колкото и зле да изглеждат нещата, те гледат позитивно на тях, шегуват се и знаят, че винаги могат да разчитат един на друг. Почти не се лъжат, свободно обсъждат проблемите си, стараят се да бъдат добри хора, въпреки че убиват. Кой не би искал да има такива хора до себе си?

Отново покрай уж забавните случки се засягат и по-сериозни теми – без да се разискват конкретно, просто някои моменти ви карат да се замислите. Какво е да бъдеш добър човек и можеш ли да изкупиш греховете си с добро поведение? Колко прост трябва да си, за да бъдеш нацист и колко лошо и осъдително точно е това, съответно прекалява ли политическата коректност със стигмите и омразата? Какво ти струва да бъдеш себе си и да следваш мечтите си? Какво ти струва да подкрепяш партньора си, когато той иска да бъде себе си? Можеш ли да си сериен убиец и добър родител едновременно? Можеш ли да пораснеш сравнително нормален с майка-зомби?

Краят на втори сезон напасва всички незавършени елементи от сюжета идеално и вкарва потенциал за интересна промяна на динамиката догодина. Трети сезон вече е поръчан, така че ще се гледа със сигурност. Ще бъде добре ако сериалът приеме своите странности още по-присърце и наблегне повече на тях, както и ако разшири малко обхвата си. Но дори и до края, когато и да дойде той, да гледаме само как семейство Хамънд попада в опасни забавни ситуации и винаги се измъква от тях с усмивка, няма да имам нищо против. Стига само чарът на сериала и балансът между хумор, драма и ужаси да си останат.

В случай че не е станало ясно, първи сезон може и да не беше повече от просто добър, но втори го препоръчвам горещо! „Диета по американски“ е от тихите и неочаквани бижута, които повечето хора пропускат, защото не са високобюджетни или известни, но сериаломаните и ценителите обожават да намират заради нестандартното, забавното, чаровното и интелигентното, които толкова рядко се срещат из телевизиите и стрийминг платформите.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.25)