Ново демонично обсебване

Феновете на ужасите вече трябва да са запознати с вселената на „Заклинанието“ на Джеймс Уан. В нея се включват двата The Conjuring, Annabelle и предстоящият The Nun. В „Анабел 2: Сътворението“ има препратки към всички тях, но самият той си е самостоятелен и може да се гледа без каквито и да било познания за другите филми. Annabelle: Creation е издържана самостоятелна история, която разказва за създаването на зловещата кукла Анабел и първите й жертви. Като филм на ужасите от доказалата се вселена е точно толкова ефектен, колкото може да се очаква.

Хорърите се получават най-добре, когато преди да дойдат ужасите се покажат персонажи, с които зрителят да може да се идентифицира. Развитието на пълнокръвни герои е много трудно в хоръра, но Дейвид Сандбърг („Не гасете светлините“) се справя и отново се доказва като един от най-добрите и свежи режисьори на ужаси в момента. Дори по-маловажните действащи лица са реалистично изградени и затова можем да се страхуваме и да страдаме заедно с тях (вместо да гледаме хвърчащите им черва и отегчено да дъвчем пуканки).

Подложените на свръхестествен тормоз този път са семейство Мълинс, монахиня и шест сирачета. Мълинсови някога са били щастливи – мъжът е правел кукли, които са се продавали като топъл хляб (явно децата от онова време са обичали ужасяващи играчки), жената си е гледала домакинството, а дъщеричката им е припкала наоколо и си е играела на криеница с тях, оставяйки им бележки-подсказки. Не щеш ли, кола блъска малката и отнема живота й, с което щастливите дни приключват. Години по-късно родителите решават да приютят в огромния си дом шест деца от затворено сиропиталище и монахинята, която се грижи за тях. Но самите те отдавна не са същите хора, а и домът им се „радва“ на още един обитател – зъл демон, който дебне момента да излезе на свобода.

Любопитно е, че в този хорър главните герои са малки момиченца, едното от които страда от детски паралич. Въпреки това, филмът не ги третира като деца-дебилчета, а напротив – като напълно нормални девойчета. Джанис и Линда са най-малките – двете са почти неразделни, но приятелството им не може да бъде напълно пълноценно докато Линда може да тича и да се радва на живота с останалите, а Джанис трябва да разчита на бъгав стол-асансьор, за да се качва и слиза по стълбите. Двете обаче извличат максимума от отношенията си и истински се обичат. По-големите момичета пък очаквано гледат да ги изтикат настрана, за да обсъждат спокойно теми, по-близки до тяхната възрастова група (момчета). Всичко в поведението им е напълно нормално и човешко, отговарящо на възрастта им.

Единственият недостатък, който аз видях в тях, беше сравнително скромното количество писъци. Аз съм голям мъж, но определено ще крещя ако ме подгони зъл демон по коридора, а останалите спят по стаите си. Тези момичета обаче са като цяло тихи, което леко отнема от моментите на ужас. Не че писъците биха им помогнали – демонът явно ги заглушава, за да си играе необезпокояван с жертвите си. Това донякъде обяснява и как семейство Мълинс проспиват повечето знаци за демонично присъствие в собствения им дом.

Впрочем, заглавието е малко подвеждащо – въпреки че куклата стои в него и тя е основното, което очаквате да ви плаши, самата тя почти не мърда и върши доста малко. Но да не навлизам в подробности, за да не развалям мистерията на сюжета, доколкото има такава, останала неразкрита от трейлъра. Важното е, че грозната играчка е само част от артилерията на ужасите.

Бях тръгнал да говоря за момичетата и това колко адекватно е поведението им като цяло. Няма как да не бъдат похвалени и малките актриси за това постижение. Обикновено дечицата в такива филми са дразнещи, но тук те се държат доста зряло и нормално, с похвална актьорска игра за годините им. Възрастните също не разочароват и играят стабилно отредените им роли. Вероятно отново трябва да се благодари на Сандбърг за добрата режисура, която се отнася не само до извличането на максимума от хората пред камера, но и до същото зад нея. Къщата е голяма и детайлна, като операторът прави няколко дълги кадъра в нея, при които камерата минава от стая в стая. Моментите на ужас са добре обработени и предварително представени – началото на филма общо взето представлява експозиция на всички гадни предмети и неща, които ще участват в ужаса накрая, с което въображението на зрителя се разпалва още преди да е започнала същината. Ужасът е елегантен и на моменти драматичен, а не брутален – той плаши без да погнусява.

Една от причините „Не гасете светлините“ да бъде по-свеж от очакваното, беше вкарването на черен хумор в няколко момента. И тук го има. Ясно е, че феновете на жанра трудно могат да се уплашат след десетките изгледани заглавия – защо тогава поне да не ги развеселим? И да ги накараме да се интересуват от историята, а не просто да ги стряскаме.

Още един елемент от сполучливите хоръри присъства – зловеща старовремска песничка от типа, на който нашите прабаби и прадядовци са танцували с усмивки, а ние можем да свързваме само с демони и кланета поради начина, по който се използват в хорърите днес. Песничката по-долу е идеална както за историята, така и за сигнализиране на предстоящ ужас. Всъщност, озвучаването като цяло е на много високо ниво, не само откъм саундтрака.

Като цяло, „Анабел 2: Сътворението“ е доста по-добър от „Анабел“ и, лично според мен, от „Заклинанието“, но пък не е по-добър от дебюта на Сандбърг, „Не гасете светлините“, нито от „Заклинанието 2“. Въпреки, че не е нещо феноменално, той изцяло си струва гледането и по никакъв начин не може да се нарече слаб. Достойно попълнение към the Conjurverse, както и към филмографията на режисьора, Annabelle: Creation можеше да бъде просто предистория, за която никой не е молил, към разклонение, от което никой не се нуждае. Вместо това, той е просто един добър филм на ужасите, който се гледа най-добре без никакви очаквания и сравнения.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.13)