Официалният фенфикшън по Star Trek: TNG

Първото, което писах и публикувах онлайн през живота си, беше фенфикшън по любимия ми сериал във форума на неговите фенове. При тази форма на творчество авторът взима готови вселена и персонажи (които познава добре и на които е фен) и създава нова история с тях. Започнах да го пиша на 13 години и приключих някъде на 17 – за този период написах 10 нови епизода от вече приключилия сериал, които в моето въображение представляваха първа половина на нов сезон след официалния завършек (тогава още беше нормално сериалите да имат по 20+ серии). Феновете във форума, които четяха творбата ми, редовно ме подкрепяха с положителни коментари, радваха се на написаното и чакаха всяка следваща част с интерес. Хем се радвах на това, хем ми беше странно – аз бях пикльо, който още не знаеше какво иска и разбира от живота, стилът ми беше ужасен и труден за четене, а историите в тези епизоди малко или много повтаряха най-доброто от сериала, просто в друга форма и пречупено през моята призма. Връщах умрели герои от старите серии (и убих безцеремонно тези, които не харесвах и смятах за вредни за сериала), правих флашбекове, повтарях (къде осъзнато, къде не) концепции и сюжети, с които сериалът беше спечелил любовта ми. За мен не беше толкова важно да съм оригинален, по-скоро исках да се върна в обичния ми свят и да поживея още малко в него, както и да оставя свой отпечатък върху сериал, белязал живота и развитието ми. На моменти вкарвах обрати, които тогава ми се струваха бомбастични, наслаждавах се на факта, че сега имам тази власт, но реално не са били най-доброто, което е можело да се случи на сериала, ако възприемем фантазията ми, че е продължил по моя начин.

Разбира се, никой не е заснел моите 10 епизода и със сигурност те не са връх на литературата или сценариите, въпреки многото позитивни отзиви. Може би с това разликите между моя фенфикшън и този на Тери Маталас се изчерпват. На господина му се е удала възможност да напише сценариите за 10 нови епизода от неговия, надявам се, любим сериал – „Стар Трек: Следващото поколение“ под формата на трети и засега официално последен сезон за „Стар Трек: Пикард“. Мечта и мокър сън за много фенове и автори на фенфикшъни. Уви, въпреки че той със сигурност има много повече опит и талант от мен, днес, 20 години след моя фенфикшън, го виждам да прави същите грешки, които правех и аз навремето. И, макар мнозинството от феновете да са много доволни от свършената работа, макар и самият аз да имах големи надежди и да следях епизодите с интерес, макар да се радвам на завръщането на актьорите десетилетия след последния епизод и последния филм с тях, не можах да остана с достатъчно добро впечатление от Star Trek: Picard сезон 3 (наричан още Star Trek: The Next Generation сезон 8).

Сезонът започва много обещаващо, но постепенно деволюира в тотален фенсървис и спомени за доброто старо време. Малкото нови елементи са болезнено банални, направо клиширани. Жан-Люк получава зов за помощ от Бевърли, която е била в неизвестност през последните двайсетина години – основно заради новия си син Джак. Разбира се, Пикард се втурва да й помага, като за целта на практика отвлича кораба Титан, където Седем служи като Номер 1 (да, ако не сте гледали „Стар Трек: Следващото поколение“, „Стар Трек: Вояджър“ и първите два сезона на „Стар Трек: Пикард“ ще ви е трудно да разберете за какво говоря и кои са тия хора, но в такъв случай този сезон просто не е за вас. Върнете се да изгледате над 350 епизода и опитайте отново). Междувременно на Земята е извършен брутален атентат, който е част от дълбока конспирация, която Рафи и мистериозният й ръководител се опитват да разкрият.

Доста силно начало, но в следващите епизоди сюжетът започва да върви с охлювско темпо, защото основната му цел става вече не да развива кохерентна и достоверна история, а да събира екипажа на Ентърпрайз малко по малко на борда на Титан, за да изживеят старите муцуни още едно вълнуващо приключение заедно. До около осми епизод имаме по принцип любими злодеи от „Стар Трек: Космическа станция 9“, но в сюжет, който повтаря епизод 1х25 „Конспирация“ на „Стар Трек: Следващото поколение“, разтеглен безобразно, и персонифицирани от Вадик – пушеща и доста откачена бабичка, която нито е достатъчно интересна, нито има особено значение за общата история. Джак пък заема познатата от всяко второ фентъзи роля на „Избрания“, но мистерията с неговите видения и способности се разкрива чак в девети епизод, когато виждаме истинските злодеи – няма да ви разкрия кои са в прав текст, но ще ви кажа, че са нещо като далеците в „Доктор кой“ – емблематични са за вселената и са сполучливи в малки дози, но ако се появяват всеки сезон, стават досадни и изтъркани, а „Стар Трек: Пикард“ ги използва ПРЕКАЛЕНО често.

Колкото повече напредва сюжетът, толкова повече историята се изпъстря с дупки и противоречия, докато Пикард практически не мърда от кораба. Но на никого не му пука за това, защото малко по малко отново събираме старата банда и това е най-важното. Повтаряме едно, повтаряме друго, връщаме любим персонаж – и всичко е наред. Фенсървисът стига дотам, че героите да прекарат цяла серия в космически музей, посветен на историята на Стар Трек сериалите. Чудесно е от страна на сценаристите да доведат чичовците и лелите, които са пораснали със „Стар Трек: Следващото поколение“, до екстаз с ремикс на старите хитове, но междувременно не е предложено нищо ново, а да не говорим, че първите два сезона на „Пикард“ са изхвърлени през прозореца, предвид че само Рафи е запазена от тях, а преживяното във втори в крайна сметка няма абсолютно никакво влияние и значение за трети. По същия начин самият Жан-Люк и околните му остават до голяма степен изолирани на кораба през целия сезон, не излизат и не отиват никъде, а грандиозните събития от края на сезона вероятно ще бъдат забравени в следващите сериали.

Признавам, че освен първи епизод, силен беше и пети, в който се завръща Ро. В края му даже пуснах сълза. Беше добър пример за това как реално трябва да се пише фенфикшън – завръщането на персонажа не е единствено за да зарадва феновете, но и за да придвижи историята напред, да развие героите, да стигне силен емоционален заряд и да завърши сюжетна линия, останала висяща в продължение на четвърт век. Като контрапункт можем да посочим девети епизод – липса на логика, завръщане на обичан персонаж само за няколко безсмислени секунди, бомбардиране с фенсървис, вредящ на общия сюжет, клишета и в крайна сметка оставяне на усещане за огромно пропиляване на потенциал.

Трябва да се отбележи, въпреки излятото в ревюто разочарование, че актьорите не могат да бъдат обвинени в каквото и да било – те си вършат работата чудесно, въпреки навъртяните години. От старите класики Star Trek: TNG е сред малкото, на които всички основни актьори са все още живи. Единствено Мейджъл Берет не е вече сред нас, но дори за нейния глас е намерено решение как да се върне. „Вавилон 5“, „Фарскейп“, „Старгейт“ не могат да се похвалят със същото. Та, Патрик Стюарт, Майкъл Дорн, Джонатан Фрейкс, Гейтс Макфадън, Брент Спайнър, Левар Бъртън, Марина Сиртис, Джери Раян и Мишел Форбс видимо са се завърнали с удоволствие и са се насладили на преживяването, повечето дори заявяват, че са готови за още. Радост е и за нас да ги гледаме, па макар и в сюжет, който не извлича най-доброто от тях.

От друга страна не можем да кажем нищо хубаво за хората, взели решение епизодите да се развиват в пълен мрак. Всяка серия трябва да се гледа с яркост и контраст настроени на макс и пак ще се озорите да видите какво се случва. Маталас твърди, че е имало технически проблеми при Amazon Prime, които са влошили качеството на картината при качването за стрийминг, но дори и да е имало такива, те са миниатюрни и не могат да оправдаят тъмницата, в която са снимали. Възможно ли е през 26-ти век в целия мостик единственото осветление да идва от екраните и звездите? Нима офицерите в този период са принудени да работят в условия, които да им развалят очите? Или звездната флотилия пести от ток? Не е редно.

Държа да повторя, че въпреки разочарованието ми от сезона, все пак го гледах с интерес и той не е чак негледаемо зле, просто сценаристът допуска много грешки, увлечен в ентусиазма си да връща феновете и актьорите в младините им. Също така, мнозинството отзиви не са съгласни с мен – повечето зрители са много доволни и сипят хвалебствия. Но, също като на читателите на моя фенфикшън от юношеството ми, май не трябва да им се има много доверие на високите оценки, защото са пристрастни. Аз също много исках да харесам сезона, прощавах всички проблеми до към средата му, но след като чашата с тях преля, не можах да си затворя очите и в крайна сметка вместо експлозия от кеф имах пренебрежимо „пуф“. Признавам, че трети сезон на „Пикард“ е по-добър от втори (той беше наистина много зле), но не го намирам за по-добър от първи – и то без той да е перфектен. Няма да го сравнявам с другите сезони на „Следващото поколение“, въпреки че неофициално може да се причисли към тях, защото все пак е в съвсем друга епоха, съвсем друга атмосфера и авторът вече е друг, макар и подчинен на постиженията на стария.

Стискам палци все пак старите герои да останат на екран. Въпреки че няма нищо обявено, силният интерес към този сезон и добрите отзиви вероятно ще мотивират Paramount да направят я Star Trek: Legacy, в който 7 и новото поколение синове и дъщери на старите персонажи да кръстосват галактиката на борда на Ентърпрайз-G, я Star Trek: Janeway или друг сериал, фокусиран върху персонаж от предишната вълна, който да събира стари муцуни за нови приключения. Просто бих се радвал да пробват с друг по-опитен сценарист, който да поеме в по-подходяща посока.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Добър (4,45)