Тежестта на миналото
Ревю на първи сезон на „Star Trek: Picard” без спойлери.
Сериалът „Star Trek: Picard” е поредното модерно разширение на познатата Стар Трек вселена. След „Стар Трек: Дискавъри”, чийто първи сезон ми допадна, но втори се оказа пълно разочарование (за мен) очаквах продукцията, посветена на добрия капитан Пикард, със смесени чувства. От една страна, рекламите на сериала обещаваха той да е нещо носталгично и приятно (всъщност, тези реклами показваха доста малко – основно лозето на Пикард), от друга – всички знаем, че много съвременни американски сериали са изпълнени с определен тип пропаганда, която не е за всеки (със сигурност не е за мен). Освен това съществува модерна, но тревожна тенденция да се зачеркват каноните и да се правят драстични промени във вече познати франчайзи (примери: „Междузвездни войни”, „Доктор Кой”, някои от последните супергеройски филми). Няма нищо лошо в модерните неща, но от една страна се прави продължение или римейк точно заради съществуващата фен база и известното име, от друга – създателите на това ново „нещо” просто се опитват да кешират славата му, без да им пука за традициите на съответния франчайз, като същевременно обиждат старите фенове (понякога ги обиждат индиректно чрез ниското качество на крайния продукт, понякога го правят в прав текст в интервюта, но това е друга тема).
Оказа се, обаче, че проблемът на „Star Trek: Picard” не е в пропагандата – тя присъства, но по-скоро по задължение; личи си, че режисьорът я е вкарал тук-там само защото така са му наредили. Но това, че този сериал е различен от „Стар Трек: Дискавъри”, не го прави по-добър, а само различно лош.
Не се знае какви точно са рейтингите на сериала, въпреки че е подновен.
Подвеждащ постер.
Някак си той успя да ядоса както либералните, така и консервативните зрители. Първите – защото не е достатъчно „модерен” – основните теми са традиционни – за човечността, уважението към бежанците (които, уви, вече не са актуални), запазването на принципите, а не за СИЛНИТЕ ЖЕНИ (с големи букви – това е крещящо послание, което става все по-неадекватно представено, колкото повече се натрапва). Консервативните зрители пък не харесаха сериала, защото бил предателство спрямо принципите на Стар Трек вселената, тъй като е доста по-мрачен и представя Звездния флот и Федерацията в лоша светлина.
Причините, поради които аз не харесах този сериал, са малко по-различни и доста обширни. Въпреки че съм гледала много Стар Трек сериали и дори харесвам Пикард повече от Кърк, не мога да кажа, че съм истински фен – не помня всичко, което се е случило и със сигурност не всичко ми е било еднакво интересно. Принципите на Федерацията не винаги ми изглеждат смислени и прекрасни и не се съмнявам, че и тя, като всяка друга политическа структура има своите лоши страни. Освен това, както споменах, либералната пропаганда в сериала беше сравнително слаба и като вкарана насила, затова ми беше лесно просто да не й обръщам внимание (сигурно режисьорите получават лист, на който пише какво задължително трябва да вкарат в проектите си, ако искат те да бъдат придвижени напред?). Да, в сериала има доста жени, но нито една от тях не е запомняща се, или доминираща (ако намерението на режисьора е било такова, значи се е провалил), или пък с голямо значение за сюжета. Обичаната от феновете на Стар Трек 7 от 9 се появи за кратко, дори извърши някои уж интересни и шокиращи неща (ще се въздържам от спойлери), но участието й се усеща по-скоро като камео, вкарано само за да се привлекат старите фенове.
Преди да продължа да изброявам всичко, което според мен не сработи, ще обобщя малкото неща, които всъщност ми харесаха.
А именно, на първо място – хареса ми началото. Без да издавам много – първите няколко серии, в които се разкрива основната интрига на сезона, за мен бяха забавни и интересни, най-вече защото са като завръщане в един познат свят с познати герои, всичко изглежда красиво и носталгично. Допадна ми също, че основата на сюжета е свързана с един от любимите ми персонажи – андроидът Дейта, който може би си е създал дъщеря (малък спойлер).
Пикард среща тази „дъщеря” и решава да й помогне, но се оказва, че са намесени сили, с които пенсионираният адмирал не може да се пребори. Въпреки определени трагични събития, той вярва, че ситуацията може да се поправи и събира нов екипаж, с който поема на опасна мисия. Адмиралът вече не може да разчита на подкрепата на Звездния флот, затова му се налага да импровизира при избора на кораб и съмишленици.
Като пренебрегнем някои неприятни детайли – например това, че авторитетът на Пикард е смален до нула и разни военни бабички си позволяват да го нагрубяват, както и някои не особено оригинални решения („бодигардът” на Пикард е елфоподобен ромуланец на име Елнор, който е майстор на източните бойни изкуства), първите епизоди са дори обещаващи. Интригата около ромуланските бежанци и забраната на синтетичните форми на живот изглежда доста по-сложна и интересна, отколкото ще се окаже в хода на сезона.
За съжаление, в един момент интродукцията приключва, събитията започват да се развиват прекалено бързо и прекалено повърхностно и цялото очарование на първите епизоди изчезва безвъзвратно.
Среща между стари приятели.
Към относително добрите моменти от сезона може да се причисли и това, че има цял епизод, посветен на Уилям Райкър и Диана Трой, които от години са семейство. Епизодът е малко скучен и може да се определи като пълнеж, но поне зрителите имат възможност да видят как прекарват времето си още двама от старите и обичани персонажи, след като вече не са на служба.
Горе-долу с това се изчерпват позитивите на сезона. Връщам се към негативите, като започвам със сюжета, без да издавам значими спойлери.
Начинът, по който е сглобена историята: злодеите, предателите и обратите, драмата на главната героиня, която е андроид, но не го знае, драмата на самия Пикард, който се чувства едновременно отговорен и предаден от света – всичко това е като конструирано с идеята да се създаде продукт, а не е сюжет, създаден от някой, който обича работата си и влага страст в нея. Всъщност съм сигурна, че всеки опитен зрител, който познава Стар Трек вселената, може да напише не по-лош сценарий при зададени опорни точки, стига да е грамотен, дори да няма никакъв интерес към писането на фантастични истории.
Баналността на сюжета се пренася и при персонажите.
Няма нито един от новите герои, за когото да може да се каже, че е многопластов или интересен.
Елнор, който си спечели прякора Елронд сред американската фенбаза, е симпатичен, но безполезен – има малка роля и присъствие, дори е странно, че Пикард толкова настояваше да го включи в мисията си, а след това сякаш забрави за него. Неговият образ е толкова очевидно изплагиатстван, че това е въпрос, който не си струва да се коментира тук.
Капитан Риос е изигран от готиния Сантяго Кабрера и има множество забавни холограми, но не съм убедена, че само заради това заслужава да го причисля към позитивите на сезона; за съжаление той е също толкова повърхностен, безинтересен и често наивен, колкото останалите персонажи. Най-лошото при него е романтичната връзка с доктор Агнес Джурати (изиграна от Алисън Пил, която участва и в наскоро приключилия „Девс”). Връзката между тях е… трудно е да се намерят подходящи думи… може би „възникнала от нищото”, „напълно лишена от химия”, „недостоверна” донякъде дават представа за какво става дума…
„Силните” (не съвсем) жени са представени от:
Ролеви модел??
Доктор Джурати, която току що споменах; тя е без съмнение най-неприятният персонаж в сериала. Само неадекватната връзка с Риос би била достатъчна, за да я направи дразнеща, но освен това Агнес е безлична, страхлива, с отблъскващо поведение. В един момент тя почти се превръща в злодей, но всичко е наред, защото уж „нещо” друго контролирало мислите и действията й. Работата е там, че тази ситуация (която съдържа спойлер) не е представена достатъчно достоверно и решението на всички да й простят, изглежда абсурдно. Не съм сигурна дали идеята да се създаде двойка от неприятната Джурати и симпатичния Риос е свързана по някакъв начин с феминизма или либерализма, не виждам абсолютно никакъв смисъл от тяхната връзка, затова предполагам, че е някакъв вид либерална пропаганда, която не разбирам?… )
„Дъщерята“ на Дейта не прилича на него, за съжаление.
Няма да пиша за всяка от оставащите героини поотделно – няма нужда да отделям цял абзац на алкохоличката Рафи или карикатурната злодейка Нариса (изиграна от Пейтън Лист, която феновете на фантастиката са виждали в много сериали) – нито един от персонажите не е многопластова личност, никой не блести с ум или каквито и да е специални умения, освен Елнор, който е добър в бойните изкуства почти колкото летящите бойци от „Тигър и Дракон”…
Все пак, ще отделя малко внимание на главната героиня – „девойката в беда” Соджи, която уж е невинно и високоинтелигентно създание, но това не й пречи да се впусне в интимна връзка с непознат (буквално непознат – дори не му знае името, не си спомням Дейта да се е държал така), а когато е изправена пред трудност, изведнъж започва да се държи като сърдита тийнейджърка… Може би съм несправедлива към връзката й с ромуланеца Нарек – може би това е любов от пръв поглед, която не съм разбрала? Тази връзка (която също съдържа спойлер и няма да коментирам подробно) успява да бъде дори по-отблъскваща и лишена от химия от тази между Риос и Джурати. Интересно дали сценаристите са взимали пример от колегите си от „Стар трек: Дискавъри”, тъй като всички хетеросексуални връзки в него бяха също толкова неадекватни и антиромантични…
Самият капитан Пикард е в центъра на всичко, което би било добре, ако Патрик Стюарт, който е на 79 години, не изглежда и не се държи все едно е поне с 10 години по-възрастен. Жестоко е да го мисля и вероятно е неуважително да го пиша, но това е истината и тя се забелязва много ярко. Нещо подобно може да се каже за Брент Спайнър, който изглежда много странно преобразен като Дейта…
При всички изброени негативи – слабия сюжет, отблъскващите „романтични” връзки, повърхностните персонажи и тривиалните послания, първи сезон на „Star Trek: Picard” притежава още един недостатък, който успява да засенчи останалите, а именно – финалът. Малко е трудно да коментирам последния епизод, без да разкрия какво се случва, но ще се опитам да го направя. Епизодът се състои от три части – финал на основната история, епилог и втори епилог. Трите части са еднакво слаби. Завършекът на основната история не изненадва с нищо и е като изваден от евтин фантастичен роман, в епилога някой се жертва и е съживен, а във втория епилог някой, за когото знаем, че е мъртъв от много време, се оказва жив („жив”) и след това умира… Отдавна не бях гледала толкова евтина драма и то в сериал с претенции, висок бюджет и звезден каст…
След цялото фиаско всички членове на сплотения екипаж са щастливи и се подготвят за следващото приключение каквото и да е то… Аз обаче възнамерявам да го пропусна.
Моята оценка:
История – 3 (започна добре, но завърши зле – ако беше обратното, оценката щеше да е по-висока)
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3 (бих добавила половин единица заради носталгичните елементи, но евтините трикове на финала и „романтиката” ме възпират)
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4 (актьорите правят каквото могат с материала, който им е даден)
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5
Обща оценка: Добър (3,90)
Най-накрая изгледах всички Стар Трек сериали досега (без Ентърпрайз и оригиналните серии – от тях само по десетина серии, защото уважението към историята и миналото си има граници) и минах и Пикард. Всъщност, сериалът ми хареса. Изобщо не видях пропаганда, даже напротив – доста повече „либерална пропаганда“ има в старите серии, където високоморалните персонажи даже не си и помислят да поставят себе си преди бежанците / малцинствата / онеправданите. И Пикард е една реликва, останка в този нов по-неприятен свят, завръщащ се към глупостта, жертващ свободата в името на сигурността, но губещ и двете.
Не ми допадна, че се поизплюха на старите серии, включително с бързото отписване на Ичеб, който лично на мен ми беше интересен и симпатичен герой във Вояджър, а тук съдбата му е направо обидна и дори не помага особено за задвижване на сюжета, напълно ненужно беше. И то в най-бруталния откъм карантии епизод, но режисиран от Джонатан Фрейкс (тоест, не само Патрик Стюарт е продал наследството на стария сериал за пари). 7 също е попрецакана като образ, но пък има и готини черти и с удоволствие бих я гледал във всяка серия от втори сезон.
Все пак ми хареса сериалът, защото беше с подходящо темпо, добър микс между стари и нови герои, чудесни ефекти, приличен сюжет с немалко изненади. Наистина, новите герои не са особено интересни, но имат зачатъци, които могат да се развият по-натам. Струваше си да изгледам всичко старо, преди да мина на този сериал, защото иначе препратките към миналото нямаше изобщо да ми донесат този емоционален ефект.
+2 за Петър
Аз миналата година почнах да гледам наново „Следващото поколение“… и се възхитих/възмутих от същите неща, които Пешо отбелязва. До ден днешен не съм открил друг сериал, в който хората наистина да са пораснали. (Въпреки че Kyle XY показва наченките на много подобен процес.) Имаше един епизод, в който „размразиха“ трима типични представители на 20. век – там хем се хилех, хем не можех да повярвам, че чувам от американци такива мисли в прав текст…
Но стигнах само до втори сезон, отчасти заради дървената актьорска игра… но най-вече понеже вниманието ми отлетя надругаде. Мисля да ги догледам някой ден.
А после и „Вавилон 5“…
Средата на 80-е сигурно и комунягите са си мислили че комунизма е „временно“ във криза,и какво стана накрая? Веднъж нещо да се пропука,чакай си да се оправи,краят е неизбежен.
И комунизма и либерализма са недомислени и неприложими системи,и стигат до логичния си край.
Бъдещето принадлежи на свободните хора,не на тия които ни НАЛАГАТ да забравим за националните държави,религията,историята и да се прегърнем със негрите,геьовете и джендърите.
Едно от нещата които направи сегашната криза,е че ускори процеса на изчезването на глобализма и либерализма.Последните 2 месеца да сте чували за някакви джендърски изпълнения?
„Махалото сега е замахнало в тази посока, но все някога ще се върне към другата.“ – Махалото десетилетия наред беше замахнало „наляво“,сега му е времето да върви надясно – да се уравновесят нещата.
Благодаря за интересните размисли!
Това кой знае защо ме подсети за разказа на Станислав Лем „Гост от бездната“, има го в Интернет, горещо го препоръчвам…
Не си заминават, а временно отстъпват. Махалото сега е замахнало в тази посока, но все някога ще се върне към другата. Няма как да се върнем в Средновековието, където хора като теб искат да ни вкарат. Не и задълго.
“ Сега държим да влезем в апокалипсис, гласуваме за малоумници, мразим либералното, донесло ни разцвета преди кризата 2009 г., крием се по домовете си, убедени, че разходката в парка ще убие нас и целите ни семейства и т.н.“
“ елиминирането на простотиите, скапващи днешните времена (егоизъм, изолиране, мразене на различния, религия, национализъм, мързел що се отнася до личното развитие и т.н.).“
Като те чета – има защо да се радвам че либерализма и либералите си заминават.
Света ще е по добро място без тях.
Евала, Рин, трябваше да кажеш, да ти публикуваме отделно ревю 🙂
Аз съм се захванал с тежката задача да изгледам всички стари Трекове (без Ентърпрайз), преди да се захвана с Пикард. Остават ми още към 5 сезона сумарно от ДС9 и Вояджър, ТНГ вече го изгледах, само 2 филма ми останаха. Така че още ми е рано да коментирам Пикард, но ми се ще да се включа в дискусията.
Съгласен съм, че времената са различни. Всички сигурно знаем за махалото / спиралата. Човечеството като цяло се развива нагоре, но има временни възходи и падения. Едно време е имало възход, при ТНГ навлизат в кулминацията на такъв и затова сериалът е толкова оптимистичен и позитивен (въпреки че Федерацията и тогава прави глупости, от нея изскачат корумпирани елементи и т.н.). След това явно хората се разлигавиха от удобствата и положителното развитие, уплашиха се за сигурността си и се започна с антиутопиите. Сега държим да влезем в апокалипсис, гласуваме за малоумници, мразим либералното, донесло ни разцвета преди кризата 2009 г., крием се по домовете си, убедени, че разходката в парка ще убие нас и целите ни семейства и т.н.
От самото начало ме притесняваше Пикард да се прави съобразно днешните времена, това силно противоречи на същността му и старите серии. Ако и утопичният свят на бъдещето се е предал на днешните мрачни настроения, това е изключително сдухващо и говори, че няма надежда за поумняване на човечеството. Защото Стар Трек беше не само за по-хубавите технологии и откривателството, беше и за порастването на нас самите, за цивилизоването ни, за елиминирането на простотиите, скапващи днешните времена (егоизъм, изолиране, мразене на различния, религия, национализъм, мързел що се отнася до личното развитие и т.н.). Още не съм гледал самия сериал, но ако първите три са се върнали, ще е много тъжно и унищожително за посланията на старите серии.
Които също, впрочем, са далеч от перфектни и в никакъв случай не бих казал, че разполагат с интересни герои. Напротив, точно в онези години сериалите се правеха с еднопластови персонажи, чиято функция е да служат с някаква роля на концепцията и сюжета, но не да бъдат интересни сами по себе си. Плюс че епизодите се правеха много по-несвързани, писани от много по-различни и независими един от друг хора, при което се получаваха даже и някои противоречия – един герой казва едно нещо в един епизод, в следващия казва обратното. Епизодът на ТНГ, в който Пикард става борг, е най-интересният и обичаният от целия сериал именно защото за момент разчупва тази концепция и тези недостатъци на сериалите от онези години, дава дълбочина и развитие на образа за дълго време напред. Преди това той е просто капитанът, който спазва принципите на Федерацията и води кораба, но не блести с нищо особено. Уорф пък го тикат навсякъде и постоянно правят епизоди, посветени на него и тъпите му клингонски традиции, общо му се получават 11 сезона присъствие, и въобще не е мръднал за тоя период. В днешно време би било недопустимо да се направи такъв сериал, поне в нашия жанр, в който главен герой да не мръдне 11 години. Така че ако „Стар Трек: Пикард“ има проблем с героите, той едва ли се дължи на времената, и със сигурност не само на тях, по-скоро мързел и некомпетентност на сценаристите.
рин, благодаря за този поглед – беше ми изключително интересен! Даже пратих другарчета насам, да прочетат и те.
Комлексните личности са потайни и мистериозно, освен те ако не си изливат душата, няма да се знае много за тях. 🙂
Да и на мен само той ми хареса в сериала и така и не дадоха много (повечето персонажи незнайно защо ме дразнеха всички). Може би в бъдещите епизоди ще го развият, в зависимост каква тематика ще зададат и дано да може да се гледа, да не отиде надолу.
Да все още се намират и илизат добри сериалчета, както се казва с истории отвъд времето в което сме. Мечтите не трябва да умират. Нали и това е целта на доста книги филми и сериали, да те извадят от битовият всекидневен живот и да тръгнеш на пътешествие. 🙂
To boldly go where no man has gone before.
Не мисля, че всички нови сериали са такива. Все още се намират и добри сериали от време на време (но и това е до вкус – ето, на мен Западен свят ми харесва и то много).
Исках Риос да е сложна и интересна личност, защото харесвам Сантяго Кабрера още от Герои, обаче не е. Единственото интересно, което видяхме от него, бяха холограмите.
Сериала е „глупав“, защото показва днешната реалност. Повечето днешни сериали са устроени така, защото тяхната работа е да моделират младите. Момичетата за пример са глупави тинейджърки, които не знаят какво правят, не знаят как и кого да избират, лесно биват залъгвани, това е реалността в живота, защото повечето хора, да ен казвам почти всички не се раждат все още със висш интелект, а с голяма празнина, която трябва да запълват и тъй като вече сме в модерна ера, тя тепърва се запълва изпървом с технологиите.
Така наречените герои на старото време са се борили за едни фалшиви „политически“ групи и са си мислили, че тези „групи“ имат висши ценности, хората всъщност в къснна възраст, разбират чее тези отгоре дали по възраст, дали по позиция в общественна структура, всъщност нищо не знаят и неразбират, но докато са млади са залъгани от идеалите на другите. Може ли Пикард да вярва на Тръмп, примерно?
Докторките са глупави, залъгани от себе си, лъжат се от техните ментори и хора на постове, просто толкова са еволюирали хората в днешно време, показващо, че някой макар доктор и учен е тъпоглав, защото това не го прави умен, че ходил да учи нещо в университет и да работи (да има практика).
Пикард на дърти години е осъзнал, че всъщност през целия път, тук там има просто някой и друг приятел по пътя, който е извървял и накрая, като цяло остават само добрите спомени. Няма как да има запомнящи се герои, защото светът днес не е с такива. Новият капитан е сложна личност, представена от аспектите на комлексността си в различни образи, защото така се гради един интелигентен човек, идеалът за бъдеще и за надежда е винаги идеалистичен, такъв беше и старият Стар Трек ( а тов означава да имаш детска наивност, тя е част от истинското човешко сърце, а не като материалните хора, които са като цяло 90% от днешното малоумно население на планетата.
Това не е сериал за бъдещето, а за сегашното, разликата е голяма.
Разликата със старите сериали е, че старите ни даваха бъдещето след стотици години с бърз напредък, висши цели, времеви еволюирали същества, показващи и пътя и надеждата в еволюцията на човека и бързите скокове на технологиите, докато много от тях бяха все още мираж. Образите на всички бяха изградени доста по стабилно от днешните незапомнящи се такива, тъй като имаше много и премного засегнати теми. Динамиката беше доста голяма, а и всеки епизод, си беше за себе си с различни истории. Истината е, че с възрастта, тази детска наивност и пъстрота с която се гледа света и мечтите изчезват, стават нещата по близо до черно-бяло-сивото, отколкто до пъстротата на дъгата, докато децата все още се изграждат, търсейки правилните си цветове, различни от тях стават стабилни с времето.
Днешният „пикард“ е една разтегната и скучна история, защото причините са създаването на тази история са различни, Пикард в интервюта си казва, че е за днешните поколения и се надява да може да ги докосне със заложените неща от сценаристите в които той има вяра. Първите 2-3 епизода бяха интересни, само защото искаш да навлезеш в историята и се надяваш, че ще е нещо, но всъщност е едно нищо, една голяма загуба с тук таме някоя истина. Точно както се надявахме, че ще оправят гупостите в първи сезон на Дискавъри, но те само се задълбочиха. И все пак Пикард е по човешки, показващ разликата в поколенията., на тези човечните като Пикард и на тези електронните (децата на днешната модерна ера). Соджи не е андроид, тя е просто една пикла, която просто работи добре с технологите, тъй като от малка с това се занимава, като днешните деца, но интелекта и като цяло липсва. Много хора имат този проблем с паметта от ранна възраст, загубата на истини от миналото, те кара да правиш глуости в бъдещето. Наскоро мах даже случай за човек близо до 40те, които не помни нищо преди 17г си възраст. Аспектите заложени в образите си имат причинно следсвени връзки, но човек трябва да знае и истинската реалност в живота, а за това се иска висока експертиза, много учене и много практика в живота, която повечето хора нямат.
Всички неща в живота на хората са: индивидуални, социални и политически устроени, защото такъв е видът на хората. В Пикард показват, че всеки се бори за нещо негово си, напълно различно от това на другите и че все още има, индивиди някъде си, които се опитват да се борят за всички като цяло, макар тези всички да са като един хаос, всеки за себе си, всеки срещу другите, като е наблегнато пак казвам на днешното модерно поколение от деца „андроиди“, децата на таблетите, интернета, мобилните телефони и тн. Те са закърмени с технологиите и могат да унищожават останалите хора, поради липса на алтруизъм и човечност, която те трябва да научат.
Сериалите „новите“ не са за старите фенове, те са за новите поколения от деца, макар, те вероятно да не разберат в тази наша ера на вече масова информация от претрупване за какво става дума. Все пак ТНГ е през 80те, Берлинската стена не беше паднала още, хората бяха опресирани от комунистическите режими, за интернет, таблети, мобилни телефони и тн, можехме само да си мечтаем, хората искаха да видят свят.
Нека не забравяме какво всъщност е създал Gene Roddenberry.
„Главните герои са алтруисти. Проблемите засегнати в различните сериали са: войната и мира, авторитаризма и демокрацията, империализма, класовата борба, расизма, човешките права, сексизма и феминизма, и ролята на технологията.“
И да завършим с Роденбери.
В едно интервю на човек работил с него и на въпрос, защо е създал Стар Трек, Джийн е отговорил:
Не ми дават официално да говоря истини за света и хората, но ако го правя на екрана и ако го казвам на друга планета ми позволяват, хората не го вземат за истина, а за просто филмова забава, но само така ми е позволено да говоря.
Според мен, няма как да го представят в по-добра светлина, защото Патрик Стюарт и в реалния живот изглежда по-възрастен от годините си. Освен да ползват специални ефекти…
Най-накрая ревю 🙂
За съжарение съм съгласен с около 75% от написаните неща.
Моята оценка би била 4,50 и то пристрастна оценка.
Нещото което най не ми хареса беше че показват Пикард като …. много, много стар човек :/.
Надявам се с подобренията, които придоби /това също не ми хареса въобще като идея/ във втори сезон да го представят в по-добра светлина 🙂
Повечето хора, с които обсъждах сериала, също не го харесват. Причините са различни, но като че ли никой не е удовлетворен от това, което се е получило.
Ох… аз се колебаех дали да го гледам.
И сега вече… продължавам да се колебая. Но в по-негативен план. 😀