Още от същите специалитети на Джеймс Гън

Върлите фенове на комиксите вероятно очакват „Супергърл“ със смесица от вълнение и притеснение. Новата DCU, ръководена от Джеймс Гън и фокусирана около Супермен, е най-големият шанс на тази част от супергеройските вселени да получи адаптация на кино, която евентуално някой ден да се доближи до Марвеловия успех. Но въпреки че тук дадохме печат на одобрение за „Супермен“ на Джеймс Гън, феновете не го приеха еднозначно и приходите от него не са зашеметяващи. И щом баш най-големият образ на тази DCU не може да създаде кой знае какъв интерес към новата кинематографична вселена, как можем да очакваме това от братовчедката Супергърл, която, не стига, че е силно момиче (това си е почти престъпление в днешния културен пейзаж), ами и винаги е живяла в неговата сянка?

В началото се притеснявах как да подходя към ревюто без да издавам спойлери, но ако сте изгледали горния трейлър – няма да има такива. Той на практика разказва целия филм и включва кадри от всички сегменти. Супергърл обикаля из вселената и купонясва, докато не се среща с малката Рути и не се изправя срещу бригандите – типичните мъже-злодеи, избили семейството на момиченцето. Кучето Крипто – най-добрият приятел на Супергърл и последната ѝ връзка с дома, е отровено и тя трябва да прекоси галактиката и да набие маса врагове, за да го спаси, а и да дари малката пикла с отмъщението, което заслужава, но без да позволява душата ѝ да бъде изпълнена с омраза и горчивина.

Филмът не е лош, въпреки че ревютата не са особено възторжени. Учуден съм, че не е написан и режисиран от Джеймс Гън (а от някакви други хора, за които не съм чувал преди), тъй като следва до голяма степен неговите формули – със застрашената сладка животинка, със специфичната комбинация от комедия и драма, с типичния супергеройски сюжет, с шарената космическа визия. Вместо Супергърл, можеше в тази история да видим някой Пазител на галактиката и нямаше да има значима разлика. И въпреки че се усеща известна умора от тези формули, те все още работят, а няколко добри сценарни решения, комбинирани с чара на Мили Алкок и изобилието от локации и добри екшън сцени, поставят филма в категорията „по-добри супергеройски предложения“.

Например, много добро е решението най-баналните формулаични елементи да бъдат събрани в Рути, а не в Супергърл. По този начин, въпреки че произходът на Кара Зор-Ел също не е особено оригинален, тя все пак изпъква като по-интересния и по-драматичния образ. Също така, в първия половин час виждаме титулярната героиня като купонджийка и не чак толкова симпатична тийнейджърка, което е леко досадно, но се отплаща с вкарването на предисторията ѝ по средата на филма. Така тя придобива много повече емоционален заряд и създава изкуствено усещане за дълбочина в образа на Супергърл.

Поставянето на кучето Крипто в ролята на „девойка в беда“ също е хитринка, която работи. В много точно количество е употребен и Супермен – мъдра бащинска фигура, която насочва търпеливо, но не насилва и не пресира Кара в порастването. Като фен на фантастиката, аз съм много доволен и от факта, че филмът се развива почти изцяло в космоса, а не на Земята. Комиксовите почитатели пък тепърва ще има да дискутират допълнителните нюанси и противоречия, придадени на обрата в тази версия на Супермен, според който той е пратен на Земята като покорител.

Голяма част от ревютата определят Лобо на Джейсън Момоа като скрит коз и приятна изненада на филма. Някои дори твърдят, че той крадял сцените със свое присъствие. Честно казано, аз не видях такова нещо. Даже след тези гръмки изказвания останах доста разочарован. Джейсън Момоа е погребан под тонове грим и протези (плюс, че самият той си понадебеля отдавна) и образът му не показва нищо впечатляващо, което да не сме виждали сто пъти.

По-горе похвалих силната среда на филма, която оставя добро впечатление въпреки по-слабото начало. Тук обаче ще отбележа, че и финалът не е особено задоволителен. Твърде наивистично и елементарно се завършват историите както на Рути, така и на Супергърл. Особено последната сцена със Супермен изглежда доста неоправдана и незаслужена. Слава богу, няма пост-кредит сцени.

Някои отзиви хвалят цветовете и визиите на „Супергърл“, но аз и тук ще съм леко критичен. Твърде много кадри ми се видяха като взети от Зак Снайдеровата DC-вселена – с изкуствените залези и странни осветления. Твърде много дизайни и костюми бяха изцяло в стила на „Пазителите на галактиката“, а това все пак е друга вселена и очакваме малко повече отличителност. Учудих се също и колко много кадри бяха вдъхновени от „Лудия Макс: Пътят на яростта“, който може и да ми е любимият филм и да се радвам, че продължава да влияе върху Холивуд 11 години по-късно, но някак си не очаквах да видя толкова много от него в „Супергърл“.

Та, в крайна сметка заслужава ли си Supergirl? Ако следите другите супергерои – да, вижте и поредния епизод в мегасериала. Не е лошо филмче, даже е над средното ниво, просто няма да ви впечатли особено. Има своите добри решения, има и някои проблеми, но нищо извънредно. Вече можете да го гледате из салоните в страната, включително и на IMAX, ако това е вашият тип кино.

Моята оценка:

История – 4,50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4,50
Теми за размисъл – 5-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 4,50
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –4,50

Общ успех: Мн. добър (4,88)