Отмъстителите: Краят на една епоха

Не всеки ден ставаме свидетели на епохални събития в киното. Знаете, че не съм върл комиксов фен, но не съм и достатъчно забулен в псевдоарт шал, за да не призная, че филмите от вселената на Avengers на Marvel са една от поредиците, които дефинират десетилетието за киноманите. И „Отмъстителите: Краят“ със сигурност не е финал за поредицата, но е последен епизод от една епоха, която феновете вече само ще си спомнят с умиление (докато гледат следващите епизоди). Първите няколко абзаца на това ревю ще бъдат без спойлери, за да могат да се четат от хора, негледали филма, а след това ще обсъждаме и подробности.

Какво можем да кажем за филма без спойлери? Феновете със сигурност ще го харесат, защото съдържа много препратки към старите епизоди, много трогателни моменти и задължителните за жанра зрелища. Редуцирането на броя персонажи наполовина спрямо „Война без край“ тук се отразява много добре, защото оцелелите имат повече време и всеки от тях успява да изпъкне малко или много. Нещата са и по-лични, разчита се на растеж и драматични моменти около централните персонажи, а не толкова на масовост и шарения. Братя Русо са се постарали да изпипат продукцията както откъм сценарий, така и откъм режисура.

Тези, които не са чак такива фенове на поредицата, а гледат от дъжд на вятър, да не се впечатляват прекалено от шокиращо добрите оценки на „Отмъстителите: Краят“. Той не е перфектен шедьовър, просто доставя всичко, което се очаква от него. На този етап е логично, че който е изгледал 20 марвелски филма, ще хареса и 23-тия, стига да е приличен. Който би му дал отрицателна оценка, отдавна вече не следи Avengers-сериала така или иначе. Не са поемани излишни рискове, историята е завършена добре, има атмосфера на сбогуване с една епоха, без да се затварят врати за бъдещето. Разочаровани зрители няма да има – това обикновено е много трудно да се предвиди отрано, но тук е почти на 100% сигурно.

Единствения съвет, който мога да ви дам без спойлери, е да не чакате пост-кредит сцени, защото такива няма. Има само заставка със стари кадри от всички герои досега, но тя е предназначена само за върли фенове, не за тези, на които им се е допишкало след трите часа в киносалона. Хубаво е, че огромното времетраене не се усеща – филмът не дотяга и дори в бойните сцени е сравнително интересен и напрегнат, което също е рядкост.

А сега, ако не сте гледали още „Отмъстителите: Краят“, спрете да четете, защото следват

СПОЙЛЕРИ

ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ И НЕ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ НЕ СМЕ ВИ ПРЕДУПРЕДИЛИ!

Мдаааам, поревахте ли си в киното? Доколкото имам отзиви от прожекциите досега, не е имало случай, в който поне половината публика да не подсмърча. Принципно, финалът не е много по-различен отколкото на кой да е сносен сериал, така че би трябвало отдавна да сте изплакали тези сълзи, но не се срамувайте – няма лошо да сте фенове и не сте длъжни да сте гледали всичко трогателно, та да сте изградили имунитет срещу тъжните сцени. Черната вдовица, Капитан Америка и Железния човек са си емблематични персонажи с трогателни финални моменти, така че е напълно нормално да пуснете по една сълза за тях, особено когато и всички на екрана и пред него го правят. Разбира се, това не значи, че няма да видите повече тези герои. Скарлет Йохансон ще се завърне в ролята за филм, чието действие ще се развива в началото на века, а умрелите персонажи винаги могат да се появяват отново за кратко като спомени, стари сцени или пътувания в миналото.

Завръщането в сюжетите на старите филми не беше най-оригиналният начин за справяне със ситуацията (имаше много по-интересни теории – че двете половини Отмъстители ще продължат да си функционират в различни вселени или че пътуването във времето ще измени вселената по неочаквани начини) и реално големи обрати и шокове нямаше, но пък позволи много интимни моменти с познатите герои и много препратки към старите филми. Със сигурност феновете оценяват това високо. Също така, Отмъстителите този път наистина се постараха, за да стигнат до победата – дадоха жертви и показаха, че няма нищо вечно и неуязвимо. Братя Русо си опростиха задачата с пътуването във времето като установиха отрано правилото, че всякакви промени в миналото няма да доведат до промяна на настоящето, а просто до създаване на алтернативна вселена. Така хем не си усложняват живота, хем дават възможност на следващи сценаристи и филми да бъдат по-оригинални. Сега например знаем, че Локи е мъртъв в нашата вселена, но е жив в другата, тоест винаги може да се върне. Промяна имаме и при Гамора, която сега е различна и тепърва ще опознава наново Куил (който пък ще трябва да приеме, че неговата Гамора е мъртва и да реши дали ще сваля тази от миналото). За мое съжаление, този път сцените с Пазителите на галактиката бяха много по-малко, но нямаше и как да е иначе.

Компенсация за гореизразеното ми недоволство беше развитието на Небюла. Синята побойница започна като второстепенен персонаж навремето, но тук неочаквано пое главна роля, и то доста трогателно. Важното е, че тя продължи израстването си и отново ще бъде близка със сестра си.

Хубав неочакван момент имаше и с превръщането на Тор в дебелак – той игра комичната роля във филма, която обикновено се пада на енота (когото всички още бъркат със заек или плюшена играчка). Получи се малко принизяване на персонажа, но нямаше как да е иначе. В неговата сюжетна линия се завърна за момент и Натали Портман, но уви, само за секунда, колкото да се поблазнят феновете. Включването на Рене Русо като мъртвата му майка беше значително по-смислено. Не се безпокойте, със сигурност при следващата си поява (може би в „Пазители на галактиката vol. 3“?) богът на мълниите отново ще е мускулест и сексапилен.

Капитан Марвел нямаше особено значима роля в този филм (той е бил заснет преди самостоятелния й такъв), но тепърва ще я гледаме да се развива в следващите й соло-проекти, а вероятно и в следващите „Отмъстители“ (ако има такива, но най-вероятно ще има). Един по-интересен кадър ни загатна и за филм, за който отдавна се говори, че трябва да бъде направен – за жените-супергероини в пантеона на Марвел. Хубаво е, че Марвел-сериалът ще става все по-фантастичен оттук нататък, защото все повече герои се развиват на други планети из космоса, а не само на Земята.

Ще бъде любопитно да разберем накъде ще поеме Марвел-вселената оттук нататък. Със сигурност знаем, че скоро ще гледаме „Спайдър-мен 2“, така че сериалът продължава с пълна газ. Дали неговата история ще продължи все едно не е прекъсвала за 5 години? Ако събитието с Танос не бъде отразявано по-нататък, ще трябва да приемем, че и Питър Паркър, и всички важни хора в живота му, са били изтрити за този период, защото дебелият му приятел със сигурност не изглежда остарял, едва ли възрастови промени ще има и при Мери Джейн и Леля Мей.

Вижън си остава мъртъв, Ястребово око едва ли ще се появява в голям филм отново, но пък и за двамата има обявени сериали, така че ще ги гледаме пак. УондаВижън вероятно ще се развива в миналото (П.С. Елизабет Олсън е загатнала, че сюжетът ще се развива през 50-те години на ХХ век), също като Черната вдовица, но за Ястребово око всичко е възможно. Черната пантера няма как да не се завърне, а за останалите все още живи герои предстои да видим. Обикновено за всеки по-важен има поне трилогия. Лично на мен ще ми е любопитно и дали агент Шарън Картър (Емили ван Камп от „Отмъщението“) ще има нови появи. В предишните филми за Капитан Америка тя уж щеше да става новата му любов, но явно тази странна идея е забравена и сега се потулва – заедно с героинята. Със сигурност Крис Еванс няма да се появява повече.

Честно казано, колкото и да гледам на комиксовите супергерои с апатия, не мога да не кажа браво на Марвел за това, което постигнаха. 10 години подред те продължават да са бранд номер 1 в кината (новите „Междузвездни войни“ също са силни, но не толкова) и публиката все още им е вярна, въпреки че се появиха какви ли не персонажи от какви ли не вселени, които да яхнат и разводнят вълната. Дори у нас, където винаги се е смятало, че комиксите са за деца, вече започнаха да се продават оригиналите на хартия, големи хора реват като малки деца на починалите герои и изобщо отношението към комиксите и супергероите вече тотално се измени и се доближи до американското. Същото важи и за споделените кино-вселени, наподобяващи сериали, които никой не смееше да си представи преди Марвел, а сега всеки прави под път и над път. Всичко това благодарение на постоянно високото (или поне приличното) качество и масовата привлекателност на филмите с Отмъстители. Кулминацията във „Война без край“ и „Краят“ може и да не бъде достигната отново, но постижението си остава велико и ненадминато. А огромното количество върли фенове доказва, че в тези филми има нещо, което си струва да се изучава и от старомодните кино критици. Прогнозите сочат около 800 милиона долара приходи в световен мащаб за Avengers: Endgame само за първия уикенд. Малко повече от това общо изкара гласения за хит „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ преди години.

„Отмъстителите: Краят“ може да не е шедьовър, но е знаменателно събитие, което дълго ще се помни. За баш феновете като колегите от Shadowdance пък е направо емоционалното преживяване на годината. И то нямаше как да съществува без успехите на всички филми преди него, защото именно на тях се гради. И самият филм е едно голямо „Благодаря“ за зрителите, които останаха толкова време в кината, следиха събитията и развиваха фен-теории из интернет. Епохата на първите големи герои завърши, сега продължаваме напред и, надяваме се, нагоре.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (5.20)