Pantheon – там, където бог е само израз

Pantheon задава един фундаментален въпрос и оттам нататък започва да изразява убежденията и вярата на своите създатели. Това не са религиозни вярвания, въпреки че някои може да го възприемат така. Анимацията не претендира да задълбава или да дава окончателни отговори на всички въпроси, които може да възникнат у зрителите, включително и у мен. За мен този сериал, с това, което се опитва да разкаже, е израз на основите на моята собствена вяра.

Важно е да уточня, че съм атеист и съм против религиите. Не съм против вярванията на хората, колкото и странни да изглеждат те, а против идеята да се вярва в нещо, което уж е божия воля, но реално е тълкувано и проповядвано от хора. Това уточнение е ключово, защото обяснява моята връзка със сериала и защо в последните две седмици съм буквално пленен от него. Гледах всичките 16 епизода няколко пъти – нещо, което не ми се е случвало, откакто изгледах „Матрицата“ 23 пъти за една седмица (и после още безброй пъти).

Ако „Матрицата“ е за мен нещо като Библията, Корана или която и да е друга „фентъзи книжка“, на която се основават религиите, то „Пантеон“ идва като естествено продължение на тези идеи.
Сериалът започва праволинейно с един основен въпрос: Ако имаш избор, би ли предпочел да останеш човек и да умреш като такъв, или би избрал в определен момент да станеш UI – Uploaded Intelligence? С други думи, би ли прехвърлил цялото си съзнание във виртуална среда, където то ще продължи да съществува? Тази концепция е представена на фона на конспирации, свързани с правителства, корпорации и злодейски версии на технологични гении като Стив Джобс. Всичко това, разбира се, е за да привлече по-широка публика – хората обичат зрелища и интриги.

Но историята се развива далеч отвъд това. С всеки епизод сериалът отваря нови врати, надгражда идеите и кара зрителя да се замисля. Дори след последния епизод може да не си сигурен дали напълно разбираш посоката, в която те води. Сторителингът е на изключително високо ниво – истински шедьовър. Герои, свят, мотивация, действия – всичко е логично и обосновано, в хармония с вътрешния свят на персонажите. Разбира се, това е ограничено от възгледите на създателите и от способността на зрителите да възприемат тези идеи.

За мен тези 16 епизода се превърнаха в едно неразривно цяло. Не можех да се откъсна дори за минута. Това е така, защото концепцията на сериала докосва основите на моите собствени вярвания.

Що се отнася до визуалната част, анимацията е красива, макар и привидно обикновена. Но дори да беше нарисувана с химикалка в тетрадка, историята щеше да остане водеща и нямаше да ми направи разлика.

В крайна сметка Pantheon е най-доброто, което съм гледал от години. Този сериал определено измести всички други в списъка ми и остави дълбок отпечатък върху мен.

Моята оценка:

История – 6+
Герои – 6+
Режисура, анимация – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 6++
Фантастични елементи – 6 (дали?)
Саундтрак – 5
Степен на оригиналност – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Общ успех: Отличен (5,89)