Първият велик сериал на 2020

Ревю на минисериала „Дракула“ на Стивън Мофат, Марк Гатис и ВВС, достъпен за гледане по Netflix.

На пръв поглед „Дракула“ не звучи кой знае колко интригуващо. Нагледали сме се на вампири, дори и конкретно на образи, носещи това вече клиширано име. Тук обаче сценаристи са Стивън Мофат и Марк Гатис – оставили своя отпечатък върху „Доктор кой“ и отговорни за прекрасния сериал „Шерлок“. С други думи, те знаят как да вземат един познат персонаж, да го разкостят откъм характер, мотивация и поведение и да му влеят свежа кръв, така да се каже, но без да проявят неуважение към оригиналния материал. Определено мога да ги определя като смели сценаристи, които наистина творят и поемат рискове, вместо да бълват забравими сюжети на конвейр, забавляват се с работата си и я вършат старателно и качествено. От това произтичат и някои малки кусури на сериалите им, но те могат да бъдат простени заради дълбочината и изпипаността на всички важни елементи.

Замислих се дали да не пиша отделни ревюта за всеки епизод на „Дракула“, тъй като трите 90-минутни серии са много различни – като три отделни филма. Но реших, че няма да имате нерви да четете толкова много хвалби и ще е по-добре да се огранича до една статия. Нека започнем с трейлъра на Dracula, кратко описание на сюжета (без спойлери) и анализ на това, което ме впечатли в сериала.

Сериалът грабва още от първата минута като представя най-скорошната жертва на граф Дракула и една нестандартна монахиня, отдадена на борбата с него. Джонатан Харкър е успял да избяга от замъка на вампира и разказва за премеждията си, а сестра Агата търси начин да разбере и победи врага си. Всъщност, няма да продължавам с описанието на сюжета, защото всичко друго би било спойлер. От тази отправна точка започва много драматична и ужасяваща история, която изобилства от обрати и смени на обстановки и герои. Много хора даже не харесват трети епизод, защото е тотално различен от първите два, и то по начин, който може би не е напълно необходим, но аз лично го намирам за успешен, защото внася допълнителна свежест и яснота в образа на Дракула, а и носи доста приличен край на общата история. Остават някои неясни моменти от сюжета, но като цяло се надявам да няма втори сезон, защото има голяма опасност той да разводни сериала. По въпроса за края искам само да допълня – дори ако се окажете от множеството, което не го харесва, това не изтрива качествата на първите два епизода – там отзивите са като цяло в съгласие, че поне те са страхотни.

Стивън Мофат обича да има един известен главен герой, върху когото да се гради всичко. Сценаристът обожава да се задълбава в централния персонаж, разучава го отвсякъде и така вече си позволява да го поставя във всякакви интересни ситуации, за да ни покаже поведението му. На моменти дори сюжетът се подчинява на този му стремеж – понякога логиката леко отстъпва, само и само да се предоставят нови възможности за провокиране и изучаване на героя или пък да се изненада зрителя (всеки зрител сам си преценява дали този похват го дразни или му харесва – аз не съм сигурен, че съм му фен, но признавам, че определено дава много възможности за задълбочаване на преживяването със сериала и повдигане на теми за размисъл, със сигурност е рядко срещан в такава дълбочина). Имаше го с „Доктор кой“, на него се градеше и „Шерлок“, така че би трябвало да сте запознати с него, ако познавате стила на Мофат. Тук обаче имаме нов елемент, защото главният герой не е добър, а напротив – по-лош от него трудно можете да намерите.

Клейс Банг, датският актьор зад граф Дракула, се справя феноменално с отговорната си роля. Проявява някои елементи от играта на Дейвид Тенант/Мат Смит/Питър Капалди/Бенедикт Къмбърбач (другите лица на Мофат) – забавлява се експресивно, обича да създава драматични сцени и напрежение, наслаждава се на свръхестественото превъзходство на героя си над обикновените хора, но никога не прекалява и не преиграва, за разлика от горните два примера. Вампирът е абсолютен хищник, той е зла котка-психопат, а ние сме неговите мишки. Но същевременно, той е и интелигентен, любопитен какво още може да му предложи светът. Винаги измисля нови експерименти, нови игри и начини да се забавлява с жертвите си. Чаровен е, но също така е абсолютно ужасяващ. От време на време проявява нещо като милост към някоя от играчките му, но тя е продиктувана само от интереса му към тях – той все пак е самотен и търси уникалните хора, които да го разнообразят в поне още един миг от вечността, която го очаква на тази Земя. В останалите моменти е абсолютно брутален, защото той не възприема обикновените хора като достойни за вниманието му същества. В един от диалозите отношението му е описано много добре – „Щом обичаш хората, защо ги убиваш?“ – „А вие защо късате цветята?“.

Оттук става ясно и защо Агата е другият важен герой в сериала. Тя определено не е типичната монахиня, даже самото й съществуване в 19-ти век е една от дупките на сюжета, тъй като тя е твърде напреднала за времето и обстановката си. Но можем да преглътнем това за нея, тъй като също е изключително интересна и равностойна на централния персонаж. Тя няма свръхестествени способности, но е умна, самоуверена (даже прекалено и недотам обосновано), вдъхва респект, запазва феноменални спокойствие и чувство за хумор, когато се изправя срещу смъртни опасности, и е готова да се хвърли в огъня, ако това ще й донесе изкачване на поредния връх, недостъпен за другите преди нея. А какъв по-голям връх от победата над безсмъртен хищник-кръвопиец? Агата отдава цялото си съществуване на борбата с него и донякъде това я прави също толкова психопатична. Да, ако победи вампира, тя ще направи огромно добро на човешката раса, но основната й мотивация идва от тръпката на предизвикателството. В много отношения, тя е носител на чертите на типичния Мофатов положителен персонаж, но, тъй като сериалът не е за нея, с нейното присъствие не се прекалява, а напротив, умело е използвана в точните дози.

Стивън Мофат определено знае как да създаде сложен и заплетен сюжет, с много мистерии и обрати, изобилстващ от ужаси и драма, подправени с щипка комедия. И тук, въпреки относителната простота на концепцията, не разочарова. Сериалът се движи с прекрасно темпо и държи зрителя ангажиран – както в търсене на отговори за мистериите, така и в съчувствие на героите. Много често жертвите на лошите са просто повърхностни картонени образи, създадени за да умрат, но тук си личи, че върху всеки персонаж е мислено, дори и ако ще умре след пет реплики. Особено изпъкват Джонатан Харкър от първи епизод и Люси от трети епизод, които също така имат прототипи в книгата. Впрочем, Мофат си позволява много промени върху оригиналната история, но те са за добро. Иначе основното скеле и атмосферата са съхранени и предадени на съвременната публика по похвален начин.

Ужасът в „Дракула“ е превъзходен, не само заради кървавите сцени, но и заради повдигнатите теми за размисъл. Какво става след смъртта и дали може да бъде много по-ужасно от живота? Колко струва човешкият живот? А ако има същество, по-високо от човека, колко ще струва неговият живот? Защо хората са толкова обсебени от хищника, от злодея, защо рискуват живота си само за да се докопат до 5 минути разговор с него? Толкова ли е скучно ежедневието ни? Отговорите на тези въпроси, подсказани в сериала, са всъщност доста депресиращи, ако се замислиш върху тях, макар и темпото на сюжета да не оставя много възможности за потъване в мрачни философски размисли – историята продължава да се слючва и е твърде интересна, по-скоро те могат да ви останат за после.

В ревюто дотук изглежда, че „Дракула“ е изключително мрачен, сдухващ и страшен сериал, но това не е съвсем така. Тоест, той е такъв, но същевременно има и нотка позитивизъм, която не умира. Ние сме на практика безсилни срещу вампира, но все пак, ако се стегнем и се борим, имаме искрица надежда. Агата не се отказва, въпреки всичко, което преживява, и няма значение дали накрая ще постигне нещо или ще се предаде на неминуемата загуба – тя остава уверена в способностите си, в силата на човешкия дух, или ако не на човешкия по принцип, то поне на своя собствен. А самият граф е достатъчно чаровен, за да направи смъртта ти с една идея по-приемлива.

И така, Dracula, чиито три 90-минутни епизода бяха излъчени по британската BBC в началото на годината, а вече са налични в Netflix за целия свят, не е перфектен, но по мое мнение е достатъчно заплетен, изненадващ и ефективен, за да се нарече велик. Ако сте гледали предишни продукции на сценаристите, горе-долу знаете какво да очаквате. Независимо дали сте настроени за ужаси и кървища, заплетени сюжети и мистерии или драми с емоционален заряд, най-вероятно ще останете доволни – ако не от всички серии, то поне от първите две. Аз лично го препоръчвам горещо и изцяло!

 

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Отличен (5,93)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
10 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Nedev88

Това беше единственото хубаво нещо в целия епизод- че научи урока. 😀

Петър Атанасов

Е как, хлапачката си беше много яка. Я виж как си научи урока накрая 😀 В началото и на мен ми беше странно вкарването й в сюжета, но накрая си струваше присъствието й. А и покрай нея разбрахме ужасната истина за мъртвите.

Nedev88

Ами не ми допадна скока в наши дни. Сериалът бе изградил хем ужасяваща, хем мистериозна готическа атмосфера и в един момент посоката се обръща на 180 градуса. Не беше необходимо да гледам Дракула да задява безинтересна хлапачка, на която ѝ бе дадено твърде много екранно време.

Нед Ласков

Сигурно си се запасил и с тоалетна хартия, нали? 😂

Прочетох ревюто, видях трейлъра и направо мисля да си го пропусна

Нед Ласков

Аз не разбирам какво не му харесахте на третия епизод? Нищо конкретно не съм чул… Според мен си беше съвсем в тон с първите два. Не ви хареса, че скочиха до сегашното време ли? Ами сори, мен това ме изкефи.

Nedev88

Третият епизод твърде много разваля доброто впечатление от първите два. Нито идеята му ми допадна, нито историята бе интригуваща, а героите ми бяха безразлични или дразнещи.

Нед Ласков

Ами не знам, трябва да се гледат много интервюта и кой как говори за сюжета и героите. Евентуално така може да се придобие представа. Аз иначе харесвам Гатис повече и искам той да е по-добрия 😀

Петър Атанасов

Принципно се водят равни, но според мен Мофат е по-водещ. Лично мое си усещане, което може и да няма нищо общо с истината.

Нед Ласков

Страхотен наистина! Това беше мини Шерлок на фантастиката! (Не знам, но май не са наели същите кинематографи, защото Шерлок е учебник и образец по кинематография, а тук само си бяха топнали крачето). Но въпреки това, наистина си беше велик.
Само че, не знам защо игнорираш Гатис… Само за Мофат говориш. Той ли е главният главен? Защото честно казано моето предположение би било, че Гатис е по-виновен за гениалността зад този сериал и зад Шерлок най-вече. Поне такова чувство имам останало може би от соло работа на Мофат по Доктора. Затова винаги имам едно на ум с него.
Иначе съм напълно съгласен с позитивите за мини сериалчето!