По-интересна ли е литургията нощем?

Преди малко повече от десетина дни Netflix пуснаха новия сериал на Майк Фланаган (известен ни е от Oculus и The Haunting of Hill House) – Midnight Mass. Промотира го като зловещ хорър с побъркани сектанти, които няма как да не измрат по ужасяващ начин, високи оценки и добри отзиви, направен е от уважаван от мен творец – разбира се, че ще го гледам.

За съжаление, не останах толкова очарован, колкото очаквах. Сериалът не е лош и става за гледане, но определено имам забележки.

Симпатичният, но психически смазан Райли Флин се завръща на родния си остров след 4 години в затвора. Там вече е бременната Ерин – негова приятелка от детството, която също е искала да избяга от затънтеното градче, но и тя не е намерила късмета си на континента и се е върнала у дома с подвита опашка и надут корем. По същото време на острова идва и нов свещеник с амбицията да обърне повече хора към религията. Започват да се случват странни неща и чудеса – за едни това е зловещо и ненормално, а за други е знак, че Господ съществува и скоро ще оправи всичките им проблеми. И май нещо страшно дебне хората нощем…

https://www.youtube.com/watch?v=y-XIRcjf3l4

Идеята на сериала е доста добра. Въпреки че религията отдавна върви ръка за ръка с ужасите (и нищо чудно, тя е най-големият ужас), тук се акцентира особено силно на нея – на това какво носи тя на всеки вярващ, но и какви опасности крие фанатизмът. За общността и принадлежността към нея, но и това колко е страшно когато общността се превърне в секта. За селските комплекси, за втория шанс, за истинската доброта. Посланията са силни и добре предадени, а хорър елементът хем наистина може да бъде страшничък, хем служи много добре като илюстрация на идеите.

Историята на главния герой, или поне на привидния главен герой (няма да навлизам в спойлери) е доста добре развита. Райли е образ, на когото наистина можем да симпатизираме и се радвам, че той е нашите очи и уши в света на сериала. Мотивацията му е ясна, мъката му е разбираема, предисторията му е добре развита, финалът му е превъзходен. Сравнително силен образ прави и злодейката на сериала – Бев. Можеше мотивацията й да бъде по-детайлно разработена, а финалът й е много тъп, но поне през цялото време тя е уникално дразнеща с фанатизма и манипулациите си, ненавиждаме я от първата й сцена, но пък и разбираме как някои хора биха могли да я приемат за лидер и да й се вържат на глупостите. Това са си ценни качества за злодей. Жалко, че не виждаме повече от чудовището на сериала, но все пак и то е доста интересно.

Уви, недостатъците са в изобилие. Майк Фланаган много обича да развива героите си дълго и протяжно, а финалите си да прави драматични и не чак толкова изпълнени с действие. Уви, и тук броят епизоди, макар и само 7, можеше да бъде значително намален. Ужасно много време прекарваме в псевдофилософски монолози, драматични размишления и пространни цитати от Библията. Градчето изглежда сравнително интересно в началото, обещаната сцена на масово избиване на фанатизирани дебили се случва в края на шести епизод (въпреки че пети е най-изненадващ и трогателен) и е зрелищна колкото Червената сватба от „Игра на тронове“, но все пак всичко се развива прекалено бавно и някак недостатъчно. Във всеки един аспект може още. Можеше още кървища, още ужаси, още истинска драма с главните герои (вместо само да мрънкат за трагедиите си или да пеят песнички във възхвала на бога) и със сигурност по-малко религия. Поне една година не искам да чувам за литургии и църковни служби.

В концепцията има немалко пропуски – чудовището се държи както е удобно на сюжета, според момента и ситуацията, свещеникът хем не вярва наистина в божията сила, хем сам се смята за божий инструмент (а уж не е в деменция), всички постоянно висят в църквата, но никой не го разпознава… Гримът на актьорите също е доста зле, което, уви, разкрива част от обратите на сюжета още в началото. Няма да е спойлер ако ви кажа, че майката на лекарката се играе от по-млада актриса – то си личи още от първата сцена. При всички чудеса на съвременните технологии, свързани с подмладяване на актьори, състаряването куца ужасно. При цялата яка идея, усилията в изграждането на детайлите около нея, които да я направят достоверна, са нулеви.

Огромен недостатък за мен е финалът на голямата история. Разбирам, че религиозните фанатици не са гениални хора, но чак толкова да са тъпи – не е възможно. На косъм са от победата и накрая сами се прецакват от очевадната си глупост. След шести епизод сме зарибени и впечатлени, наглата сектантка е успяла да завърти града на малкия си пръст, чакаме да видим как заразата ще плъзне по целия свят, но уви – всичко се срива ужасно лесно, и то от само себе си, за да не се налага на сценаристите да мъдрят по-сложни моменти. Грозно и жалко е.

Не съжалявам, че съм изгледал сериала, но ми се ще да беше по-кратичък или поне времето в седемте епизода да беше използвано по-ползотворно. По същата причина не харесах и „Свърталище на духове“ (The Haunting of Hill House). Там от 10 епизода 9 са отделени за рев и драматизации около не чак толкова интересни персонажи и само една серия сумарно екранно време е наистина интересно. И тук целият сериал се крепи на сполучлив увод и 2-3 сцени след това, но има страшно много пълнеж. Препоръчвам го само на хората с повече свободно време – заетите може би трябва да отделят скромните си свободни часове за нещо по-събрано.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Обща оценка: Мн. добър (4.68)