Поклонение пред забравените герои на Марвел

Непосредствено след гледането на филма бях нахъсан да напиша подробно ревю с коментари върху аспектите и персонажите му, както и историята на Марвел – феновете не биха очаквали нищо по-малко. Сега обаче осъзнавам, че няма да напиша нищо, което вече не е писано. Киновселената на Марвел, вече здраво обвързана и с киновселената на Х-Мен и всякакви други марвелски проекти извън официалната MCU, се гордее с почти 30 години кинематографична история и практически безброй филми в нея. Някои успешни, други не чак толкова. Някои здраво обвързани с основната отмъстителска линия, други свити в свое собствено ъгълче. Всички обаче с немалко фенове сред ордите зрители, които редовно гледат всичко марвелско.

„Дедпул & Върколака“ е любовно писмо към всички онези персонажи и сюжети, които са ни вълнували преди повече от десетилетие, а сега са низвергнати и забравени. В тази връзка, филмът вероятно ще е достатъчно забавен и интересен за новото поколение, дори и децата да не са гледали всичко старо, но със сигурност е правен по-скоро за нашето поколение – 30-годишни и нагоре. Все пак, по съвсем друг начин се усещат нещата, ако си ги гледал в училищна възраст, а сега 50-годишни чичковци навличат за пореден (или пък за първи!) път шарени супергеройски костюми, за да те върнат в този период.

Обикновено в ревютата под трейлъра обобщавам за какво става дума във филма. Но сега, първо, всяко нещо ще се третира като спойлер, второ, преди време, не помня за кой марвелски филм, бях установил, че феновете се вълнуват повече не от сюжета, а от това кой пазен в тайна герой ще направи камео. Тогава прогнозирах, че някой ден филмите на Марвел изобщо няма да имат сюжет, просто ще прескачат от камео на камео, за да се радват феновете. Мисля, че този момент вече настъпва. Не казвам, че малките гостувания на някога обичани герои и актьори с важно място в историята на Марвел са тотално безсмислени, напротив, даже допринасят в известен смисъл за ставащото както като подпомагащи движението на историята сили, така и като третостепенни герои също стремящи се към някакво скромно развитие, но определено количеството гостувания доминира над качеството и основата. Титулярните Дедпул и Върколака си имат своите емоционален заряд и арки, но през огромна част от филма те просто обикалят от локация на локация и се срещат с този или онзи герой, задължително сниман първо няколко секунди в гръб, преди да бъде показано кой е точно. Просто комбинация от пост-кредит сцени. Нищо общо със силните емоционални заряди на „Логан: Върколакът“ или дори „Дедпул 2“, които си имаха ясни фокус и драма. Тук най-силна емоция ми донесе епичният як ремикс на Madonna – Like a Prayer във финалната сцена, не нещо в сюжета.

Ще призная обаче, че дори аз се впечатлих от една принципно ненужна фенска препратка. Колкото и да не одобрявам блъскането на референции заради самите референции, стана ми приятно от нея. И тя е към любимата ми вселена на Mad Max. Впечатли ме не само защото съм върл фен на Fury Road и Джордж Милър, а защото май беше единствената към творба, която няма нищо общо с Марвел или Райън Рейнолдс. Просто от чиста фенщина, екипът е решил да се поклони не само пред супергероите от младините на таргет аудиторията си, но и към най-якия екшън на 21-ви век. И това в продукт, изтъкан от брандинг стратегия и с цел принос към собствената марка, изобилстваща с възможности за референции сама към себе си. Много мило.

Та покрай тази препратка напълно разбирам и кефа, който марвел фенбойовете ще изпитат от всеки изскачащ на екрана персонаж, предмет или споменаване на такива.

Вместо да ревюирам филма по стандартен начин, ще взема да структурирам впечатленията си като отговоря на въпросите, които вероятно най-много ви вълнуват:

Кои персонажи участват? Има ли го този или онзи? Трейлърите запазват ли достатъчно изненади в тайна?

Няма да ви кажа, по-добре гледайте сами и се изкефете. Не че не можете да се спойлнете като прочетете актьорския състав, но по-добре отидете на кино в неведение. Трейлърите и предварително изтеклите слухове са достатъчно скромни. Има минимум три приятни изненади, поне за мен бяха толкова. Имаше и 1-2 момента, където камеота на липсващи персонажи биха паснали много добре, но уви, не може всичко да е перфектно.

Какво трябва да съм гледал, за да хвана всички референции и бъзици?

Общо взето всичко на Марвел от последните 30 години плюс още няколко неща като Mad Max: Fury Road, романтичните филми на Райън Рейнолдс и The Greatest Showman на Хю Джакман. Сигурно и други неща, които не съм забелязал.

Развален ли е емоционалният заряд на Logan?

По-скоро не. Подходено е с уважение, не е отнето от филма, но и не е пропусната възможност за шега с него.

Предишните филми бяха правени от 20th Century Fox, този е на Disney. Усеща ли се разлика? Цензура?

За мен лично не се усеща. Простащините си изобилстваха както може да се очаква, кървища и отрязани телесни части също има бол. Дори профанизацията ми се стори малко повече от тази в предишните два филма. Екипът, направил филма, е общо взето същият и в творчески аспект – Райън Рейнолдс определя много от нещата. Голяма част от повествованието представлява откровен коментар върху цялостното развитие на MCU (и притурките към нея), признават се проблемите, може би дори се подсказват някои решения за тях.

Какви са отношенията между Дедпул и Върколака? Усеща ли се умора у Хю Джакман в образа?

В този аспект нямам забележки. И двамата главни актьори се раздават на макс, играят с желание и старание. Доставят на зрителите всичко, което очакват, и то по много – както броманс-моменти, така и въргали. Събирането им в един филм работи много добре.

Ами у другите застарели гостуващи актьори?

Не, всички се раздават и изглеждат отлично за възрастта си. Жалко, че не мога да ви спойлна и да обсъдя всеки поотделно. Но дори 60-годишните участват в екшън-сцени без да изпитват видими затруднения.

Имаме ли запомнящ се злодей?

Моля? За филм на Марвел да ми задавате такъв въпрос? Естествено, че не. Злодеят е на съвсем стандартното за Марвел ниво, но все пак отбелязвам като достойнства чаровно-закачливото присъствие на актрисата Ема Корин и способността на героинята й да бърка в мозъците на хората.

Става ли ясно къде е мястото на Дедпул в MCU като цяло?

До голяма степен да, въпреки че честото чупене на четвъртата стена (Дедпул хем е персонаж в своя филм, хем са му известни неща, които знаят само зрителите, а всъщност са от други вселени) малко пречи на нещата. И също така, сюжетът е доста разпилян. Както колегата Ербит Каров каза, „Сюжетът е готин и разхвърлян. Като стая на тийнейджър или 30-годишен необвързан милениал“. Но все пак разбираме къде Дедпул е бил досега и къде ще живее след събитията от филма, както и какви отношения се очаква да има с персонажите от други филми, включително Отмъстителите.

Има ли пост-кредит сцени? Загатва ли се бъдещ филм?

Да, има един много трогателен монтаж по време на надписите, черешката на тортата/любовното писмо към Марвел и постиженията на бранда от последните десетилетия, както и сцена след надписите. Тя обаче не е насочена към промоция на следващ филм, а е майтап, допълващ настоящия. Като цяло „Дедпул и Върколака“ е ориентиран повече към миналото, отколкото към бъдещето. Може да се окаже стъпка в правилната посока за франчайза оттук нататък, а може и да се окаже лебедовата му песен, последно хубаво завръщане.

Струва ли си филмът?

Да, струва си, приятен и забавен е. Не ми хареса толкова, колкото предишните Дедпули, и колкото повече мисля за него, толкова повече проблеми му откривам, но е идеален за изключване на мозъка и развлечение в лятната жега. Ако сте фен на Марвел на възраст над 30 години (или пък тийнейджър, хилещ се на всичко просташко) е направо чудесен.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. добър (5,33)