Помощ!! Технологии!!

Този епизод е един от най-странните за сериала въобще. Не е по-странен от 11х04 – „Изгубеното изкуство на потта по челото“, но докато онзи спокойно може да се опише като откачен разговор в паркинг и да се забрави, този експериментира доста смело и сюрреалистично. Може би е най-добре да го гледате преди да прочетете ревюто – не защото има кой знае какви спойлери, а защото ценното на епизода са атмосферата и темите за размисъл. Ако първо прочетете за тях, а след това си пуснете епизода, той ще ви се стори скучен. Сериозен съм – ако искате да изпитате поне малко удоволствие от епизода, първо го гледайте, без да знаете нищо за него. Евентуално може да си позволите само долното трейлърче.

И така, сюжетът: Мълдър и Скъли попадат в технологичен ад. На Мълдър му е сервирана отвратителна полуразложена риба за вечеря, Скъли е почти убита от безшофьорно такси и това е само началото на животозастрашаващите ситуации и сметките (250 долара за фалшива тревога?! По-вероятно е да ме убият с инфаркта, който ще получа ако видя такова нещо, отколкото с дроните). Оказва се, че изкуственият интелект, управляващ ресторанта, ги подлага на тези мъки, защото не са му оставили бакшиш.

Идеята е ясна – да обградим Мълдър и Скъли с технологии, всяка от които може да ги убие, за да покажем колко опасни са те. Подобни послания не се отправят от вчера, но тук направо те бият по главата и те гонят като хакнат дрон. Че заплахата и влиянието на технологиите върху живота ни е хиперболизирано в тази серия, е твърде мека дума. Всичко, което се случва, е нарочно пресилено и дори сюрреалистично. От гледна точка на поуката, това е малко излишно. Също така, повечето от показаните технологии вече са достатъчно интегрирани в живота на много от нас, за да не ги възприемаме като заплашителни.

Но от гледна точка на атмосферата се получава добре. Най-хубавото усещане на епизода беше това, че не бях сигурен какво точно се случва. Това реалност ли е? Или сън? Симулация във виртуална реалност? Игра? Новата прическа/перука на Скъли допълнително ме заблуди, че накрая може да има някой голям обрат. Уви, нямаше, но очакването да се появи такъв беше интересно, а напрежението и бездиалоговата игра на Духовни и Андерсън направиха епизода интересен. Поне до около 30-35-тата минута, когато концепцията започна да се изчерпва – можеш да вкараш героите в ограничено количество коридори, изпълнени с екрани и джаджи, преди да стане скучно.

Не може да се отрече обаче, че са се постарали за декори, звуково оформление и софтуер. Всичко високотехнологично е изпипано, всички апове изглеждат напълно реалистични. Електронните звуци в напрегнатите моменти успяват да направят обстановката объркваща и  дезориентираща не само откъм сюжет (наистина, колко ли трудно би било да се ориентираш откъде идва заплахата, ако всяка джаджа в дома ти пищи за нещо), но и откъм процес на гледане (този звън от сериала ли е или някой ми е писал по вайбър?). Решението да няма диалози (или други хора) е смело и нестандартно, изисква много от застарелите главни актьори, но те се справят брилянтно. Заглавието на епизода е код от Base64 и се превежда като „Followers – Последователи“. Мотото „Истината е някъде там“ също е изписано на Base64 за интрото.

Достоен ли е този епизод за „Досиетата Х“? Като цяло да, макар че отново е идея, която щеше да е по-подходяща за старите серии – сега се усеща като малко закъсняла. В стила на сериала ли е? Не съвсем, но той и без друго вече е непоправимо размит от 10-ти и 11-ти сезон. И преди е имало епизоди за някоя лоша технология, но са били много по-приземени и реалистични. Адекватно ли е посланието му? И да – опасността наистина я има и хората определено трябва да се замислят как ще оформят изкуствения интелект на бъдещето, и не – въпреки ужасните преживявания на Мълдър и Скъли, аз пак ще съм от първите, които биха пробвали суши ресторанта и таксито, стига да се предлагат наблизо и да имам пари за тях (50 долара за 3 хапки риба с ориз?!).

Другата седмица май ни очаква класическо досие Х. Този път наистина. Макар че не смея да се надявам и да казвам голяма дума…