Пропуснете този епизод

Никога досега не ми се е случвало да се насилвам да изгледам епизод на „Досиетата Х“, един от любимите ми сериали, основно влияние върху детството ми и, въобще, хубава фантастика. Колкото и тъпи серии да са ми били поднасяни през годините, винаги съм ги гледал докрай с удоволствие, винаги е имало поне нещо, което да ме държи. Ако не бях решен да пиша ревю на всеки от новите епизоди, нямаше да си причиня 11х04 до края, а щях да го зарежа още на петата минута. Но, уви, жертвах се, за да мога да спася вас от мъчението. Давам ви искрен съвет и ви моля да ме послушате – просто си представете, че тази седмица няма нов епизод, а сериалът продължава през февруари. Ако гледате The X-Files по телевизията, избягвайте Fox в периода 29 януари – 4 февруари, когато ще се върти тази серия. Не си струва времето ви. Дори не става дума за това дали ще си развалите спомените от старите епизоди заради поредното скъсване на сценаристите с реалността и здравия разум. Говорим за едни 40 минути от вашия живот, които може да прекарате по-добре, правейки каквото и да е друго, дори да си човъркате очите с вилица.

Епизодът се развива основно в паркинг, в който Мълдър, Скъли и абсурдният персонаж Реджи Нещо-си си говорят. Приказките им са прекъсвани от флашбекове и спомени, кой от кой по-болезнени за възприемане. Дарън Морган обича да прави мета-епизоди с комедийни елементи и преди две години наистина му се получи с 10х03 – единствената наистина добра серия от десети сезон. Явно възторжените ревюта оттогава обаче са му влезли под кожата и сега си е повярвал, че може да прави каквото си пожелае. 11х04 е много повече мета, отколкото мога да понеса, а шегите са под нивото дори на „Комиците“ и „Шоуто на Канала“. Сюжет в нея липсва, посланието е банално и дебело подчертано като за идиоти, всичко останало е зле.

Спомените са много интересна тема и със сигурност от тях може да се изкара хубав епизод на „Досиетата Х“. На всички ни се е случвало да помним нещо от детството си, след което да открием, че или не го е имало, или не е било такова, или днес сме твърде различни, за да му се насладим по същия начин. Възприятията на всички ни са различни, всеки разбира истината по свой си начин, или избира изобщо да не я разбере, а вместо това да живее в илюзията, в която иска да вярва. Всичко това е вярно, концепцията за човек, който може да променя вашите спомени е интригуваща, но използвана много зле. Тя води само до разговори и социални коментари, до неумели шеги и нищо повече. Имплантирането на Реджи в митологията също беше интересно хрумване, но неспособно да доведе до нищо повече от комедиен ефект и имитация на замисляне за това колко сме сигурни в нашите спомени и реалност.

Впрочем, в десети сезон направи впечатление, че всяка серия имаше определен повтарящ се елемент въпреки независимите сценаристи. Очевидно стана, че Крис Картър е дал инструкции на всеки от творците да включи два елемента в епизодите си – единият беше препратка към изгубения син Уилям, а другият беше свързан със съвремието ни и адаптирането на Мълдър и Скъли към него, чрез някоя шегичка за това как старец като Мълдър борави със смартфон. 4 серии след началото на сезона вече е очевидно, че и тази година има такава инструкция, но този път тя се отнася до президента Тръмп и фалшивите новини, с помощта на които той взе властта. Разбирам, че темата е важна и актуална. Разбирам, че глупавите гласоподаватели имат остра нужда да им се набива постоянно в главите, че трябва да са критични и мислещи, че изолационизмът, омразата и „твърдото“ управление не водят доникъде. Напълно съм съгласен, не защитавам нито Тръмп, нито правото на селяните да са тъпи. Но е ужасно, че тази тема се намесва навсякъде и проваля любими мои сериали – вече го стори със „Зловеща семейна история“, сега досъсипва и без друго съсипаните „Досиетата Х“. Нека поне един епизод от десетте да бъде посветен на творчеството, сюжета и героите, а не на това да бъде инструмент за освестване на масите. В тази връзка, дано от оставащите 6 серии поне една да се завърне към истинския хорър, заради който обичаме сериала, а не да залита към комедия, пародия или романтика, каквито Картър си мисли, че феновете искат.

Не знам дали Дарън Морган осъзнава, че централната тема на епизода е много актуална по отношение на 10-ти и 11-ти сезон на The X-Files или изгубеното изкуство на добрите досиета. Всички се чудим дали ние сме си украсили старите серии в спомените прекалено много или наистина новите са далеч от тях. Дали е имало хубав сериал „Досиетата Х“, заради който сме будували по нощите, или някакъв Доктор Те ни го е вкарал в съзнанието, за да ни дразни, че го няма сега. Най-умното и дълбокомислено нещо, казано и направено в цялата серия, беше решението на Скъли на финала да се откаже от желето, за да не си развали спомените. Мнозина вече решиха да направят същото с The X-Files и е хубаво да знаят, че главната героиня ги подкрепя.

Обикновено от епизодите, които не ми харесват, изкарвам хейтърски ревюта, които поне излизат забавни. Тук вече нямам сили за нищо повече от апатично махване на ръка. Искам само да забравя по-бързо видяното, преди представата за Реджи Нещо-си и Дарън Морган да са заразили старите епизоди в главата ми със себе си така, както го направиха в този. Разбира се, това е само моето субективно мнение и възприятие. В интернет е пълно с хвалебствени ревюта за епизода, които не са съгласни с мен. Те може да са, а може и да не са повлияни от Доктор Те и фабриката му за фалшиви новини, същото важи и за мен. Но така или иначе, не искам повече да се връщам към този спомен. Дано следващата серия да пооправи нещата.