Последните от нас… са счупени и ядосани

Започвам това ревю с уговорката, че не съм играл играта. Ако я изиграя и остана впечатлен от нея, може и да направя нова статия, но засега ще споделям впечатленията си само от сериала. За него доста се говори и много хора го гледат, макар че е далеч от нивата на популярност на „Игра на тронове“ (с второстепенни и третостепенни актьори от който се запълват главните роли тук) или „Живите мъртви“ (на който до голяма степен прилича). Аз лично не мога да си обясня защо сериалът е толкова хитов, тъй като за мен не е нищо особено – става за веднъж. Из българските сайтове и мрежи намирам предимно дискусии на хора, които са играли играта и сравняват с нея, тук-таме някоя фенка на Педро Паскал, но малцина незапознати с играта обръщат внимание на сериала. Което е по-разбираемо, въпреки хитовия му статут на Запад.

Първи сезон определено ми хареса повече от втори, макар и пак да е пълен с трески за дялане. В него се запознаваме с Джоел, който е врял и кипял в апокалипсиса и преди това. Под негова опека попада Ели – нахакана малка лесбийка, която има имунитет срещу гъбичките, превърнали по-голямата част от човечеството в чудовища и зомбита. Постепенно, докато обикалят из руините, тя се превръща в заместител на негова дъщеря, а той – в заместител на нейн баща. Целта на пътуването им е да стигнат до група хора, които биха могли да направят ваксина от кръвта ѝ.

Определено се усеща тенденцията от „Живите мъртви“ да има празни сцени и дори епизоди, изпълнени с фалшив драматизъм и губене на време. В първи сезон има немалко запомнящи се моменти – предимно свързани с нечия смърт или гонитби с гъбичните зомбита. Но все пак като за сезон със само 8 епизода запълването на сумарно около 4 с несъществени дърдореници и мудност е твърде много. Във втори сезон съотношението става още по-неизгодно за зрителя, въпреки че там пък имаме цяла грандиозна битка, и то още в началото.

Не споря, че единият излишен епизод – с гей двойката от първи сезон, беше хубав. Разбирам и хвалбите към него – показва една хубава и сладка любовна история с нелош финал. Рядкост е да се отдели време за един позитивен ЛГБТ-сюжет на двама герои, които нямат почти нищо общо с основната история, но изживяват като цяло хубав живот, който заслужава да бъде видян и да вдъхне малко надежда на зрителя – примесена с тъга и носталгия, но все пак влияеща на емоциите. Вторият такъв епизод обаче – на Ели и нейната приятелка, беше многократно по-скучен.

Втори сезон има точно 1 хубав епизод (вторият, въпреки че мнозина са недоволни от финала му) и още една хубава сцена накрая. Останалото е малко или много губене на време. Защо са решили да адаптират първата игра в един сезон, а втората да я разтеглят в три – то е ясно – за пари, защото все пак има кой да гледа. Но определено това понижава темпото значително, а с него и привлекателността на сериала.

Въпреки че не съм особено доволен от развитието на сюжета като цяло, не отричам други качества на The Last of Us – например чудесната актьорска игра. Из интернет е пълно с хейт спрямо Бела Рамзи в ролята на Ели, който аз не подкрепям. Да, по-грозничка е от образа на Ели в играта, но не виждам защо това е такъв проблем и не виждам причина да се тормози и обижда актрисата, която иначе се старае и играе добре. Най-вероятно става дума за обикновена хомофобия и инселска борба с уоукнеса (дори и неосъзнати у някои), но е озадачаващо и разочароващо количеството злобни мемета. Факт е обаче, че по-възрастните актьори, а дори и не чак толкова голямата Изабела Мерсед демонстрират повече качества и обаяние пред камера.

Апокалиптичните пейзажи, визуалните ефекти и режисьорската и операторската работа също заслужават похвали. В сериала са наляти мнооооого пари, така че всичко по-малко от похвала в този аспект би било тотален провал. Честно казано, не разбирам съвсем за какво са дали по над 10 милиона долара на епизод, но така или иначе зрителският интерес оправдава разходите, така че явно HBO нямат проблем с тези разхищения, а ние сме удовлетворени от визиите.

Сериалът се радва на много хвалби от критиците и награди, дори първият му сезон взе четвърто място в нашата годишна класация, което малко ме изненада. За втори сезон мненията са малко по-разнопосочни, но гледаемостта е даже по-висока, а рейтингите остават високи. От какво толкова се впечатляват специалистите – не ми е ясно, при положение че аз не съм видял нищо извънредно внушително, но явно проблемът си е чисто мой, а и със сигурност ми пречи това, че не съм играл играта. Все пак, ще продължа да гледам – в трети сезон обещават да разкажат по-подробно историята на Аби, а след това ще има даже и четвърти, който, надявам се, да завърши тази не чак толкова дълга, но много разтеглена и локумена история.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Мн. добър (4,90)