Най-добрите фантастични сериали на 2023 година

В петък обявихме нашите фаворити сред филмите на миналата година, сега е време за по-интересната за нас класация – тази на сериалите!

Тук се събрахме 14 от най-активните автори и посетители в SciFi.bg, като отново оценявахме според традицията – всеки подрежда любимците си от 5 до 1 точки, но взима предвид само епизодите, излъчени през 2023 година.

За разлика от другата, тук има явен победител, но пък на второ място има два филма, които са абсолютно равно оценени по всички показатели. Интересна новост е, че този път няма нито един сериал с отрицателен баланс – всички наказани с минус една точка са взели по нещичко от някого друг.

За справка и за натрупване на последни моменти на напрежение преди същинското начало на статията, припомняме класациите от предходните години – 2022, 2021, 2020, 2019, 2018, 2017, 2016, 2015, 2014 и 2013.

Ииииии, сегааааа… започвамееее!

На 24-то място откриваме The Witcher, който е получил 4 точки от Славяна, която отчита подобрение спрямо предишния сезон и дори заради него се е вдъхновила да прочете книгите, но -1 от Додо, който пък намира сезона за негледаем.

21-во място си поделят Ayaka (3 точки от Александър – Евтина на вид анимация, но с много трогателни персонажи и типично японска като светоусещане), Good Omens (3 точки от Славяна – английски хумор, демони и ангели заедно и едни срещу други, липса на Апокалипсис и краен срок, и Дейвид Тенант – какво повече да иска човек!) и The Fall of the House of Usher (3 точки от Додо – Като фен на Едгар Алън По, не можех да не оценя новия сериал на Майк Фланаган, който е направил едно своеобразно обяснение в любов към Великия поет).

20. Percy Jackson and the Olympians

Александър – 5 точки – Достойна адаптация по Рик Риърдън, въпреки расово политкоректния кастинг. Актьорът в главната роля е откровение, особено предвид възрастта си.

Славяна – -1 точка – Като много, мноого голям почитател на книгите, просто не мога….. Първо Анабет. Еми каквото и да казва авторът за това, че е избирал актрисата спрямо начина, по който е влизала в образа и как я е представила на прослушването, и че просто е усетил тази актриса, негърката с плитките не е русокосата, сивоока дъщеря на богиня, която спасява задника на Пърси 100 пъти, и която той е описал така! Момичето е симпатично, но просто не й се получава, защото негрите имат един определен маниер, който не отива на този образ – прекалено е нахакана. Второ, епизодите върявят някак мудно и скучно, а на скалъпените шеги дори малко дете не би се смяло. Може би трябваше всяка книга да си е много по-добре направен филм, отколкото това, което Дисни са изплескали до момента. Като цяло съм разочарована, а имах очаквания.

17. Star Trek: Lower Decks

Илиян Панайотов – 4 точки – Специално изчаках да излезе целия сезон и да си направя един маратон. Много добър сезон – ако беше по 45 мин щеше да си съперничи даже с номер 1 в класацията ми. Тук просто сюжетът е по-… опростен, доколкото може да се каже така. Вече имам ново любимо животно – Moopsy 🙂

17. Marginal Service

Александър – 4 точки – Забавно и симпатично аниме, напомнящо западните истории за Пазителите на галактиката, но с не толкова аграрен на вид протагонист, перфектно озвучен от легендата Мамору Мияно.

17. American Horror Story

Илиян Борисов – 4 точки – Поредицата успя да ме изненада отново приятно с новата си вълнуваща история, макар и с тривиални корени. По принцип бях скептичен към участието на Ким Кардашиян в сериала, но трябва да призная, че ролята й приляга перфектно. Не на последно място се радвам, че много от познатите ни актьори намират място си и в този сезон.

14. The Ark

Адриан – 5 точки – Лек, непретенциозен, но пък с потенциал. Според мен са се опитали да се придържат към вече работеща схема, и им се е получило. Както се казва за толкова пари толкова, но като вземем под внимание ниския бюджет, не дотам опитния актьорски състав и препрочетената история съм доста впечатлен. Със сигурност чакам втори сезон, за мен The Ark е перлата на годината предвид горното.

14. Superman and Lois

Славяна – 5 точки – До последно ще го бутам този сериал в класацията, защото наистина скоро не съм попадала на нещо, което толкова добре да се развива в сезоните и да няма слаб епизод. Този сезон го преживях доста лично, а и просто си беше страхотен. Наистина съжалявам, че от Макс и ДС така се подиграват с героите и че сериалът ще завърши със следващия си сезон, и на всичкото отгоре половината постоянен каст ще бъде само епизодичен или като гости. Не можаха да спрат Светкавицата и другите тъпотии от Ароувърс навреме, ама точно тази продукция няма да продължават… Shame!

14. Invasion

Илиян Борисов – 5 точки – Сериалът преплита умело съдбите на отделни личности в една обща цел. Всичко от главните герои, историята, ефектите, емоцията създават едно пълнокръвно изживяване за зрителя.

13. One Piece

Иван – 2 точки – Неочаквано за мен, игралната версия на аниме, и то на едно от трите големи анимета, се оказа изключително добро попадение.

Александър – 2 точки – От редките случаи, когато игрална адаптация по аниме се получава – не на последно място и заради участието на Макеню в ролята на мечоносеца Зоро.

Валентин – 1 точка – Игрална версия на безкраен анимационен сериал; учудващо вярна на рисувания оригинал и едновременно оригинална. Трудно ми беше да повярвам, че ще направят някой от нещата, които направиха без да изпадат в абсурди. Слагам го назад в класацията, защото сюжетът е малко предсказуем (при това не съм гледал анимационната версия, така че съм свободен от спойлери).

12. Carnival Row

Койчо – 4 точки – Въпреки смехотворните опити да изплашат гаргите с въвеждането на комунисти в новата пропагандна сюжетна линия, която изглежда като кръпка, неумело съшита с бели конци към тъканта на сериала, създателите на Карнивал Роу все пак успяват да поддържат специфичната стиймпънк атмосфера и визия с мрачни оттенъци и да развият сюжета до нелошо измислен завършек (въпреки че не си спомням всичко, което стана накрая). Горе-долу става за гледане.

Додо – 2 точки – Втори сезон е по-силен от първия и можем само да съжаляваме, че беше прекратен. Дано някога видим поне един spin-off.

11. Upload

Ербит – 4 точки – Малко сериали успяха да подхванат темата за ИИ и дигиталните реалности напоследък по такъв интересен начин. Неочаквано след Westworld тази комедия успява да улови цайтгайста и да му се надсмее.

Адриан – 3 точки – Харесвам когато качеството е константно, и в трети сезон на “Upload” е така. Историята става по-дълбока, по политическа и комерсиална, но това не е за сметка на забавлението и историята. Препратките към простотиите, които обществото ни твори в реалния свят, са много добре направени. Харесва ми, кефи ме. Надявам се на още.

10. Ahsoka

Мартин – 5 точки – Има много причини да харесвам “Асока” – сериалът е добре написан, страхотно изигран, визията му е отлична (толкова много сцени в прекрасни гори!). Росарио Доусън е страхотна в ролята на една по-зряла и съзерцателна Асока, така различна от буйното младо момиче, което сме виждали. Но това, което обожавам в “Асока”, е колко нагло и безсрамно свързан е той с установената в Star Wars митология. За да се насладите истински на „Асока“ трябва да сте гледали маса неща преди него, като например анимационните сериали Star Wars: The Clone Wars и Star Wars: Rebels, които имат по няколко сезона. Уважавам го за тази смелост, уважавам, че беше направен за истински дългогодишни фенове, вместо да търси нова аудитория.

Адриан – 2 точки – Харесвам вселената и историята на Star Wars, харесвам джедаите, харесвам
мандалорците, харесвам екшъна но тука нещо ми куцаше. Че сериала се носи в духа на Лукас, няма съмнение. Просто не ме грабна както ми се искаше. Все пак заслужава две точки, защото This is the way!

9. Black Mirror

Петър – 3 точки – Приличен нов сезон с 2 великолепни епизода – първият и вторият. Ако фентъзи сериите ги нямаше, щях да дам 5 точки, въпреки че третата беше средняшка, поне спрямо това, което сме свикнали да получаваме от сериала.

Илиян Борисов – 3 точки – Като цяло приветствам сериали, в които всяка серия е отделна история. Имам такава привързаност още от един стар сериал, който се излъчваше навремето – „До краен предел“. След пауза от близо 4 години, „Черно огледало“ отново е тук да ни представи нови и оригинални истории.

Драго – 2 точки – Любимата антология определено е поизгубила вдъхновение, чар и дори до някъде и идентичност след като я изби на ужаси и фентъзита, но въпреки това си остава едно от по-добрите неща за гледане в жанра.

Гален – 1 точка – Имаше 2 епизода, които не бяха в духа на Black Mirror, но като цяло е добре, че сериалът се завърна.

Ербит – -1 точка – Сериалът се разводнява с всеки сезон. Можеше да пуснат само двата по-интересни епизода и щеше да е на друго място в личната ми класация.

8. Star Trek: Picard

Валентин – 3 точки – За разлика от първите два сезона, които до голяма степен се опитваха да бъдат актуални като избраха за теми изкуствения интелект и някои форми на неравенство, третият сезон се върна към основите – завладяващи приключения, приятелство, доверие и не на последно място – изучаване на тайнствените загадки на света: learning the world, ако си позволя да използвам заглавието на един чудесен роман от Кен Маклауд, което е едновременно и цитат от Библията.

Илиян Панайотов – 3 точки – Тук отново изчаках всички серии. Разликата с Долните палуби е, че изчаках, за да не бъда разочарован по някакъв начин. Като изключим затъмнените сцени на някои места, като цяло съм много доволен. Относно историята – горе-долу беше ок. Малко изтъркано и банално, но все пак актуално (за мен поредицата Стар трек винаги е представяла пречупена актуалната социална тематика в обществото – именно за това е толкова велика). Любимите персонажи ми бяха Лиам Шоу и 7. Жалко само за Командира – според мен щеше да е идеално допълнение в едно бъдещо разклонение. Идеята за сина на Пикард и д-р Кръшър също ми хареса. Любимата ми сцена беше с всичките кораби в музея – красива работа!

Койчо – 2 точки – Понеже съм огромен фен на Пикар, не мога да се примиря с начина, по който приключиха темата. Особено последната серия беше като взета от сапунен сериал, и то захаросан такъв. Иначе много хитро събраха всички стари муцуни и ги направиха герои с тоя номер, дето врагът пусна биологично оръжие, чрез което всички млади (май бяха под 25-годишни?) бяха прецакани и за нашите остана единственият вариант да спасят света, щото нямаше как иначе. Хитро, признавам! Но можеше и да се мине без чак такива лигави теманета към старите култови герои (все едно ще ги гледат само старци с деменция, а аз силно се надявам да не е така и да има и млади фенове на Пикар).

6. The Mandalorian

Мартин – 4 точки – Ако трябва да съм напълно честен, бих казал, че третият сезон на Мандо е не просто на нивото на другите два, но дори за мен лично е най-добрият. Редица сюжетни линии от първите два сезона – разделението между мандалорците, историята на Бо-Катан, драмата с черния меч – се развиват по страхотен начин и инвестицията в сериала се отплаща отлично. Освен това Грогу вече е персонаж, вместо сладичък талисман.

Койчо – 3 точки – Най-после в тоя безличен досега сериал съвсем неочаквано се появи сюжетна линия, различна от баналния спагети уестърн, и това за пръв път събуди някакъв интерес у мен. Затова и този път не ми е на последно място. Дано не оплескат нещата с евтина пропаганда, както става напоследък в сериалите, когато намесят конспиративни елементи в сюжета. Сякаш сценаристите оттатък действат като по директива, спусната от Партията, и рано или късно завиват към осмиване и заклеймяване на злите и страшни комунисти (справка Carnival Row и For All Mankind, но не само), а тези, на които тоя филм отдавна ни е познат, от това само ни напушва смях. Стискам палци.

Гален – 2 точки – Мандалорианците търсят своето място под слънцето. Сериалът става все повече като уестърн, но е хубаво направен.

6. From

Драго – 4 точки – Сериалът продължава да поддържа доброто си ниво и през втория сезон и да разширява митологията си. Продължаваме да се надяваме, че няма да се оплете в собствената си мистерия и това да повлияе на качеството му.

Иван – 3 точки – Очаквах втория сезон да е значително по-слаб, но не – той се оказа дори по-добър от първия.

Илиян Борисов – 2 точки – Отново сериал с интересна и доста тайнствена история. Харесвам сериали, в които нещата са трудно откриваеми и истината не е каквато изглежда. Вторият сезон беше интересен, но според мен действието е излишно разтеглено, което малко ме разочарова, и поради това получава само 2 точки от мен.

5. Bodies

Додо – 5 точки – Страхотен британски сериал, който ми напомни на класиката Fringe. Комбинацията между Sci-fi, Crime and Mystery е точно по моя вкус.

Гален – 5 точки – Брилянтен сериал за пътуване във времето, много добра мистерия, хубава актьорска игра. Определено за мен беше попадението за годината.

4. The Last of Us

Иван – 5 точки – Всяка конкуренция тук оставете, със сигурност най-доброто в последните няколко години.

Гален – 4 точки – Брилянтен постапокалипсис, Педро Паскал за пореден път се отличава с роля и присъствие.

Мартин – 3 точки – Телевизионните и филмови адаптации по видео игри никога не са се радвали на особен успех. Просто медиите са много различни и е трудно да постигнеш напрежението от играта в по-пасивна медия. За щастие обаче „The Last of Us” с гордост може да се нарече една от най-качествените адаптации на игри, правени някога. Педро Паскал и Бела Рамзи са изключителни в своите роли, а незабравимият трети епизод е сигурно любимият ми телевизионен час от изминалата година.

Драго – 1 точка – Сериалът ми е по-скоро generic откъм история и пресонажи, но признавам, че ми беше интересно да проследя постапокалиптичния свят заедно с героите. След толкова подобни продукции, които се излъчват в момента, не съм сигурен дали има нужда от още, но предполагам, че феновете на играта ще ме опровергаят.

2. Star Trek: Strange New Worlds

Илиян Панайотов – 5 точки – С една дума – Невероятен сезон. Нямам абсолютно никакви забележки. Даже в началото бях доста скептичен като четох какво ще очакваме в сезона, относно музикалния епизод например, но дори и той ми хареса. Дебело искам да подчертая, че никак не съм любител на прикуълите, какъвто се води този сериал – но всяко правило си има изключения. Като топ три епизода определям за мен: Ad Astra per Aspera, Those Old Scientists, Hegemony. Хареса ми развитието на героите, ефектите – въобще всичко. Последния епизод от сезона направо ми се видя с качеството на игрален филм.

Петър – 5 точки – При липса на голяма изненада и зарибявка тази година, максималните ми точки отиват за добрите стари космически приключения на Стар Трек. Новият сезон ми се стори с една идея по-добър от първия, като особено ми допаднаха епизодът с пътуването във времето, този с персонажите от Долните палуби и този със съдебния процес на Уна, финалът също беше доста интересен. Искам повече такива сериали. Единствената ми критика към ST:SNW е че понякога се лигавят повече от необходимото – малко да намалят лигавщините и ще станат супер! Но пък от друга страна, новата инженерка се лигави най-много, а е супер яка и се надявам да я показват повече.

Койчо – 5 точки – Точно 5 сериала от 2023 г. се оказа, че съм гледал, и, за съжаление, се налага заради регламента да ги подредя по точки. SNW ще е първи заради опитите да върне смисъла на Стар Трек и свястната атмосфера, която успя да постигне – без жалки опити за фалшива, претенциозна и най-често безсмислена атрактивност, каквито преобладават по принцип напоследък. Напротив, сцените още от първи сезон са съзнателно сдържани и не се търси публика с пуканков манталитет, което на мен много ми харесва.

Иван – 1 точка – Дядото на фантастичните сериали, успя да върне качеството на оригинала.

2. For All Mankind

Валентин – 5 точки – Като фен на алтернативната и на истинската история оценявам огромното внимание към детайлите, проработеността на алтернативата, и не на последно място – актьорската игра. Последният сезон се отклони от непосредствените проблеми на ежедневието и се концентрира върху по-общочовешки проблем, което в моите очи направи сериала по-интересен и значим.

Драго – 5 точки – Алтернативната космическа сага е вече в ХХ век сред нови предизвикателства от технологичен, икономически и политически характер. Визуално отново на много високо ниво, както обикновено, с добра история и персонажи, които да я поддържат. Бонус точки, че част от него е видимо сниман в София, обаче при пълна тайна, предвид, че се разбра чак когато излезе първият епизод.

Ербит – 5 точки – От See разбрах едно нещо – може да нямам възможност да имам Айфон, но Епъл правят прекрасни продукции. Случайно попаднах на този сериал от препоръка и съм впечатлен, че всеки сезон продължава да е все така качествен като предишния. Искате да видите как точно се завладява космоса? Това е! Усеща се толкова реалистично, че ми се ще да попитам защо още не сме се разпрострели из Слънчевата система за ресурси.

Петър – 1 точка – Досега всеки следващ сезон на „За цялото човечество“ беше по-добър от предишния, тази година за първи път имаме намаляване на качеството. Честно казано, Марго изнесе сезона на гърба си, подпомогната от комунистите в УАСГ. При останалите персонажи нямаше нищо вълнуващо.

1. Silo

Адриан – 4 точки – Силна история, силна актьорска игра, силен бюджет. Но да не забравяме и че стъпва върху добра база. До края не знаех каква е истината и още повече как би ми се искало да продължи. Разните препратки към сегашното време, и постоянното чувство че всичко се случва в някаква паралелна вселена е много добре изградено. И въпреки задължителните банални сцени, и разни дребни детайли, идеята и визията са много добре описани. Може би най-добрия сериал за годината.

Додо – 4 точки – Всичко, което искам да получа от една постапокалиптична антиутопия, е синтезирано тук. Добре че излезе и книгата, че нямах нерви да чакам втори сезон.

Иван – 4 точки – Абсолютната изненада тази година, нямам търпение за втори сезон.

Вал – 4 точки – Прекрасна актьорска игра, включително и на актьорите в поддържащи роли, и сценарий, който умело поддържа напрежение. Не го поставям на първо място заради огромния компромис усилията на общността в убежището да бъде насочена към „вътрешновидова“ политическа борба на дребно, вместо към решаване на главния въпрос на оцеляването. Този компромис е избор на лесен път да се създаде напрежение. Контрапример на това решение е „Марсианецът“, който въпреки че се занимаваше с това да „science the shit out of this“, успя да създаде и да поддържа напрежение, и да бъде интересен не само за твърди фенове с научна подготовка.

Петър – 4 точки – Интересен сериал с добро темпо и мистерия, която държи до края. Хареса ми колко бързо се сменяха нещата – обикновено сериалите си правят една формула в самото начало и си я следват постоянно. Дори в някой епизод да се случи нещо, уж променящо статуквото, до края всяка промяна се нулира и следващият епизод започва пак от същото състояние на нещата. Тук имаме една добре развита история, която си минава през различни моменти и обрати. Бонус точки, че ме заблудиха с бабата-кметица – очаквах да работи с лошите и да манипулира глуповатото население. Има някои нереалистични моменти, но може би ще ги обяснят в следващи сезони.

Гален – 3 точки – Един свят, в който никой не би искал да живее. Разбира се, дори и изправено пред своя край, нищо човешко не остава чуждо на човечеството.

Драго – 3 точки – Добрите история, мистерия, атмосфера и светостроене се сблъскват с неравно темпо, излишни сцени буквално за пълнеж и посредствена актьорска игра от главната актриса (която аз одобрявам в „Мисията Невъзможна“ например) и рапъра Common, който не знам защо е решил да се занимава с тази професия.

Ербит – 3 точки – Завладяваща екранизация на книга (очаквано в днешно време). Този трилър под земята ме държа буден повече от една вечер. Добър за бинджане или друг начин на гледане.

И така, честито на сериала на годината:

„Силоз“!

А ето и цялата класация:

Завършваме с малка доза негативизъм – отрицателните точки, които не бяха споменати в текстовете по-горе.

Адриан наказва Foundation – Давам по -0.002 на ден, с този интензитет тъкмо стига, за да приключи годината с пълно -1. Бавен, тежък, банален и подвеждащ. След месец бих споделил още размисли.

Мартин наказва Doctor Who – Когато обявиха, че Ръсел Т. Дейвис ще се завърне като шоурънър на Doctor Who, бях във възторг! За жалост обаче, радостта ми беше попарена още с първия епизод от новите спешъли. Дейвид Тенант и Катрин Тейт сякаш играят хартиени имитации на някогашните си персонажи, а не истински живи хора. Освен това грубото политизиране ми дойде в повече. От другите ми текстове виждате колко харесах факта, че Бо-Катан получи повече екранно време в Мандалориан, колко се зарадвах и на хомосексуалния романтичен епизод на Last of Us. Но в Doctor Who наистина прекалиха… Binary, binary, binary! NON-BINARY. Съжалявам, non-watchable.