Повече за „Логан: Върколакът“

Сценаристът и режисьор Джеймс Манголд представя финала на кино сагата за един от най-големите комикс герои, създадавани някога. В „Логан: Върколакът“ номинираният за Оскар Хю Джакман влиза за последен път в емблематичната роля на Върколака в една драматична история за саможертва и изкупление.

Годината е 2029. Мутантите са почти изчезнали. Изолиран и унил, Логан е намерил убежище и дави дните си в пиене в отдалечен участък край мексиканската граница, където изкарва дребни пари като шофьор под наем. Другари в изгнанието му са бездомника Калибан и болният Професор X, чийто изключителен ум е измъчван от все по-лоши пристъпи. Опитът на Логан да се скрие от света и неговия завет внезапно приключва, когато мистериозна жена се появява с неотложна молба – Логан да се грижи за безопасността на едно изключително момиче. Скоро ноктите ще изскочат от юмруците и на Логан ще се наложи да се изправи срещу тъмните сили и злодеи от собственото си минало в мисия на живот и смърт. Мисия, която ще постави позастарелия воин по пътя към неговата съдба.

Компания на Хю Джакман правят Патрик Стюарт („Х-Мен: Дни на Отминало Бъдеще“), Стивън Мърчант, Ричард Е. Грант и новото попълнение Дафни Кийн. Филмът е режисиран от Джеймс Манголд („Да преминеш границата“, „Върколакът“); продуценти са Хъч Паркър, Саймън Кинбърг и Лорън Шулър Донър.

ПОСЛЕДНАТА ИСТОРИЯ ЗА ВЪРКОЛАКА

За първи път Хю Джакман се превъплъщава в образа на мутанта, известен като Върколака, през 2000 г. във филма, с който започна комиксовата блокбъстър поредица „Х-Мен“ на режисьора Брайън Сингър. Оттогава обичаният австралийски актьор е влизал в кожата на най-известния мутант в света рекордните 10 пъти на голям екран. Този път, с „Логан“, Джакман има шанса да направи нещо много специално, тъй като смята това да е последният му път.

„Искахме нещо, което да се усеща много по-различно, много свежо и в крайна сметка много човешко“, казва Джакман, „защото ми се струва, че силата на Х-Мен и силата на Върколака се крие повече в човещината отколкото в неговата суперсила. При изследването на този образ за последен път, исках да стигнем по-близо до сърцето на този човек, а не да наблегнем на това, което ноктите могат да правят.“

Разбира се, Джакман и режисьорът и съсценарист на филма, Джеймс Манголд, вече бяха отвели образа надалеч с предишния соло проект „Върколакът“ от 2013 г. Този по-ранен филм, адаптиран по култовите за 80-те години комиксови минипоредици на Крис Клермонт и Франк Милър, постигна необичайна атмосфера в духа на японски ноар и самурайски филми, в съчетание с американски уестърни. Там видяхме Логан изтръгнат от самоналоженото си изгнание само за да бъде въвлечен в екшън интриги в Япония. Филмът спечели похвали от критиката за фокуса върху внимателния разбор на вътрешния смут на Логан, вместо стриктно да се придържа към сложни екшън сцени.

Манголд казва, че след опита си с „Върколакът“ двамата не са планирали непременно да си партнират в друг проект около Логан. „Хю и аз бяхме в колебание относно нов подобен филм“, казва режисьорът, който за първи път работи с Джакман в „Кейт и Леополд“ през 2001 г. „Ако щяхме да го направим, исках да го насоча в посоката, която ме интересува. Към интимната и първична история на героите, в която да изследваме страховете и слабостите на тези образи; към един филм, който ги прави повече хора.“

Дори преди да приемат проекта, Джакман и Манголд разбират, че историята е необходимо да съществува отделно от наситената и опияняваща митология на франчайза Х-Мен. „И двамата искахме филм, който да е самостоятелен“, казва Джакман. „Този филм е много по-реалистичен, отколкото другите, които сме правили преди в поредицата „Х-Мен“, а вероятно и някой от другите комиксови филми. Този е далеч по-човешки.“

Манголд, с помощта на съсценариста си от „Върколакът“ Скот Франк („Билет за отвъдното“) и Майкъл Грийн („Пришълеца: Заветът“), решава да създаде история, съсредоточена върху образите на Логан, Ксавиер и Лора, които си проправят път в един безплоден пейзаж. „Имах в главата си странна представа какъв филм за пътуване искам да направя с тези образи, но по начин, по който почти сам влизам в капана като режисьор“, казва Манголд. „Ако ги затворя в кола на магистралата, ще съм с вързани ръце. Не можем да направим нещо като сблъсък на два свята или извънземно нашествие – филмът в основата си ме принуди да работим на по-интимно ниво.“

Също така, за Манголд, който отдавна вижда Логан като духовен наследник на големи западни герои като Джоузи Уелс на Клинт Истууд или Шейн на Алън Лад, е важно да се намали неговата неуязвимост, за да бъде героят по-раним и по-открит. „Идеята е в този филм зрителите да го намерят в състояние, в което способността му да се лекува е изключително намаляла“, казва Манголд. „Силата му е намалена, собственото му здраве и психическото му състояние са потънали мрак.“

Действието в „Логан: Върколакът“ се развива повече от 50 години след събитията от „Х-Мен: Дни на Отминало Бъдеще“ и е самостоятелен разказ. По-скоро интимно семейно пътуване – макар и изпълнено с рискови екшън сцени, отколкото традиционното научнофантастично приключение, движено от експлозивни визуализации. „Искахме да се появи с гръм и трясък“, казва Манголд, „но след като градовете и планетата са унищожени – ще трябва да обосновем взрива, не може просто да е шумно.“

В началото на филма Логан е уязвим и пречупен под тежестта на проклятието на неговото доскорошно безсмъртие. Грижи се за отслабения Чарлс Ксавиер (Патрик Стюарт) в изоставен завод в края на безстопанствена рафинерия. Към тях се присъединява трети мутант, Калибан (един от създателите на сериала „Офисът“  – Стивън Мърчант), и заедно с тях тъне в неизвестност, докато светът вярва, че всички мутанти са изчезнали.

Дните на пиене и относителна самота за Логан са прекъснати, когато той с нежелание се оказва пазител на едно младо момиче – Лора (Дафни Кийн). Тя има суперсили точно като неговите: от ръцете и краката й в моменти на ярост изскачат същите нокти от адамантий като на Върколака. Той не изгаря от желание да поеме тази нова отговорност – твърде е уморен, за да играе ролята на герой още веднъж.

„Той не иска да помага. Изобщо“, казва Джакман. „Той не иска да има нищо общо с това. Етапът от живота му, когато е откликвал на молбите и виковете за помощ на хората, е отдавна отминал. Стигнал е до заключението, че когато помага, в крайна сметка нещата стават по-зле. Хората, които обича, накрая са наранени – ако той дойде твърде близо, или опитва твърде силно, всичко завършва с болка, загуба и унищожение.“

Натоварени да предпазват детето от смъртоносния кибер-злодей Доналд Пиърс (Бойд Холбрук), Логан и Професор X тръгват през враждебна територия да заведат Лора до място, наречено Еден, където се твърди, че младите мутанти могат да са в безопасност. Но Пиърс и страховитата му армия от киборги са решили да върнат момичето на д-р Зандер Райс (Ричард E. Грант) – зловещия генетик към корпорацията Алкалай, който е задействал мутациите й чрез серия от нечовешки експерименти с надеждата да създаде дете супер-войник.

„Той е социопат, който няма емоционално разбиране или чувства към мутантите, които създава“, казва Грант. „Той гледа на човешките същества като на нещо, което може да се клонира, ориентиран е крайно научно към всичко. Той няма никаква реална емоционална ангажираност.“

Често се твърди, че един филм е толкова голям, колкото е голям главният злодей, и Джакман бърза да похвали Холбрук, който изпълнява ролята на откачения Пиърс. „Бойд е феноменално талантлив актьор, наистина надарен артист“, казва той. „Когато прочетох сценария, му казах, че според мен Пиърс е една от най-трудните роли. Най-големите злодеи изглежда сякаш се забавляват повече от другите във филма, и той показва точно това. И го прави блестящо, защото може в миг да превключи и да бъде и много опасен, но и забавен.“

Актьорът споделя много топли думи и за младата си екранна партньорка, Дафни Кийн, която прави своя филмов дебют в „Логан: Върколакът“ с виртуозно изпълнение. “Тя е една изключителна актриса и за мен е чест да споделя филма с нея“, казва Джакман. „Лора генетично има ДНК на Върколак, има елементи от него в нейната личност и в нейната физика, които не е лесно да се изиграят. Открих, че ми е трудно да изразя някои неща, когато бях на 30, да не говорим за 11-годишно момиче, а тя въобще няма моите трудности. Тя е много лека, жизнена и изпълнена с енергия. Да играе постоянно ядосан, изпълнен с ярост мутант, който ще ви откъсне главата само да я погледнете накриво, е толкова противоположно на нея като личност, но тя се справи отлично.“

Стюарт също е очарован от нейния професионализъм: „Тя е дете, което играе с тежестта, интензивността и разнообразието на много опитен актьор“, казва актьорът зад Професор Х.

„Лора отначало е много тихо дете“, казва Кийн. „Тя не може да изрази тъга както нормално дете би направило, затова когато става наистина ядосана, тя започва да убива хора. Забавно е, че докато прави това, обича да носи нежни розови тениски с еднорози, дъги и такива неща.“

Заради общите им черти, Логан знае че може да помогне на Лора да се справи с чувствата и да канализира завладяващата я ярост. „Логан притежава доброта в сърцето си – ако я нямаше, той щеше да е идеалната машина за убиване, защото става абсолютно обезумял“, казва Джакман. „Той може да отнеме живота на всеки, но има сърце, има съвест, има ум. Той не може просто сляпо следва целта, която му е дадена.“

И докато Логан служи като бащина фигура за Лора, в същото време той е блудният син за Чарлз Ксавиер, който се бори с влошаващото си заболяване, което заплашва да навреди на други хора. „Той е стар, болен, но най-важното е, че е опасен“, казва Стюарт за Чарлз. „Силите му са извън контрол, а те трябва да бъдат контролирани, защото е опасен. И Логан е човекът, който се грижи за него, бди над него, спори с него и го вдига, когато е паднал.“

Стюарт продължава: „Линията за супергероя и силите на мутанта не е толкова в центъра на вниманието, колкото е била досега във всички други филми. Чисто човешкото чувство, личностните взаимоотношенията са по-силни в Logan, отколкото преди. Джеймс е създал един свят, който е ни познат от ежедневието и все пак е увит в този водовъртеж от страх, вълнение, опасност и необходимостта да се избяга.“

Подобно на Джакман, изпълнението на Стюарт е кулминация на дългогодишната му работа на екрана. „Той се наслаждаваше на този герой, и това си личи“, казва Джакман за Стюарт. „Той представя едно сърцераздирателно, красиво, многослоево и комплексно изпълнение, което е невероятно ясно и прозрачно на моменти. Зрителите ще видят връзката между него и Логан като между баща и син в целия й колорит: гордост, разочарование, гняв, чувство на неудовлетвореност. Всичко това се вижда на екрана.“

Дори Калибан, който също е член на това необикновено семейство, и асоциалният Логан се радват на известна доза другарство. „Чувствах че е важно за мен да не съм просто постоянно настроен антагонистично към Логан“, казва Мърчант. „Че бихме могли да имаме няколко минути, в които да има малко топлина между нас, за да се подсили отново идеята за сурогатно семейство.“

„Това е филм за семейството“, потвърждава Манголд. „Това е филм за лоялност и любов, и по-специално за образа на Логан, който упорито е избягвал интимност през дългия си живот, но най-накрая се оставя да бъде завладян от нея.“

Манголд решава да поеме с „Логан: Върколакът“ в една по-зряла посока, за да изследва човешките слабости, смъртта и сложните връзки, които свързват семейства заедно. „Не исках да правя жесток филм, по-груб или по-нецензурен“, казва Манголд. „Исках да направя филм за възрастни, а не за деветгодишни деца. Защото темата на този филм е много по-зряла.“

Безспорно, филмът е насочен най-вече към дългогодишните фенове на Върколака, тези, които са следвали персонажа на Джакман през последните 17 години. В действителност, това е от решаващо значение за Джакман, който вече е казал сбогом на дългата си история в X-Мен, да даде всичко от себе си на екрана за това последно приключение. „В един момент се примирих с факта, че това е последният филм“ казва Джакман. „Обичам този герой, за мен той бе невероятен. Дадох всичко от себе си. Всеки ден, всяка сцена е един вид битка, за да имате най-доброто от този образ, за да имате най-доброто от мен. Имаше елемент на живот и смърт. Знам, че звучи драматично, но така го усещах.“

„Логан: Върколакът“ излиза по кината на 3 март, но в много от тях вече можете да го гледате предпремиерно.