3 коментара
igra na spomeni reviu

Заседнали в миналото

Ревю на филма „Игра на спомени“.

Лиса Джой стана известна покрай сериала „Западен свят“, създаден и поддържан от нея и Джонатан Нолън. Първият сезон на този сериал стана доста хитов, макар и следващите да не поддържат същото ниво. Успехът обаче явно е достатъчен, за да осигури на госпожа Джой завидна кариера в Холивуд – тя вече работи по сериал-адаптация на поредицата игри Fallout, а тази година пусна и първия си филм – „Игра на спомени“. В него тя е сценарист, режисьор и продуцент. Успяла е да привлече сериозен актьорски талант в лицето на Хю Джакман, Ребека Фъргюсън и Танди Нютън. Преплела е интересна научнофантастична концепция с мрачен трилър, драма и щипка антиутопия. Защо обаче Reminiscence не е хит?

Бутон за зареждане на YouTube видео

Трудно ми е да си отговоря какво не му харесва мнозинството зрители и критици на този филм. Може би няма достатъчно екшън, може би е твърде лиричен, може би високата фантастика не е за масова публика, може би има твърде много идеи, твърде малко от които могат да се нарекат оригинални и новаторски, може би защото главният герой не прави очаквания от всички избор накрая… Като цяло отзивите са негативни. На мен обаче филмът много ми хареса и дори ме трогна, така че ще го препоръчам горещо.

Действието се развива в бъдещето, когато нивото на световния океан се е вдигнало и крайбрежните градове са под вода. Имало е някаква война, оставила твърде много ветерани и корупция след себе си. Ник е ветеран, който изкарва прехраната си чрез машина, позволяваща на хората да преживяват отново любимите си спомени. Джаджата е като наркотик, особено за хора, чийто живот вече е съсипан и които са изгубили надежда да намерят щастието отново. Един ден в „офиса“ влиза нова нестандартна клиентка – красивата Мей, която е загубила ключовете си и иска да използва машината, за да си спомни къде може да ги е оставила. Напук на всякакви GDPR-политики, машината разиграва на показ всичко, което прикаченият към нея си спомня, което позволява на оператора да вижда и чува преживяванията на клиента. Така, покрай ключовете, Ник вижда и други моменти от последния ден на Мей, което го кара да хлътне по нея. Оказва се, че чувствата са взаимни и двамата бързо започват любовна връзка след запознанството си. Един ден обаче красавицата изчезва безследно. И Ник започва сам да се пристрастява към машината, в опити да открие нещо в спомените му с Мей, което да му помогне да я открие. Постепенно той разбира, че любимата му има тъмно минало и може би крие тайни, засягащи самия него.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Макар и да се развива доста бързо, любовната история не се усеща като насилена или фалшива. Мей е достатъчно интригуваща още от първата си поява, за да поддържа интереса към себе си докато дойдат интересните разкрития за нея, а Ник е доста пълнокръвен образ, което ни позволява да се идентифицираме с него и да се вълнуваме от търсенето му. Асистентката Уотс пък е перфектният поддържащ персонаж – със своите завидни бойни способности, но и с проблемите си с алкохола и семейството, които придават много чар на образа й. Мистерията около изчезването на Мей се разкрива постепенно, с доста обрати и наистина драматичен финал. Общо взето, нямам никакви забележки към основната история – спазва всички добри традиции на ноар трилърите, използва си фантастичния елемент оптимално, увлекателна е, заредена с емоции и напрежение, богата на интересни странични персонажи… Не знам защо ревютата са толкова негативни, аз останах приятно изненадан.

Факт е, че са наблъскани твърде много недотам свързани елементи, част от които можеха да отпаднат, или поне да бъдат редактирани. Такъв елемент е екологичната криза, в която героите живеят. Тя няма никакво влияние върху историята, служи само за разнообразяване на фона – вместо хората да обикалят в стандартен град, джапат в реки, били доскоро улици. Най-големият грях на тази обстановка е неконсистентността й. Хем през деня уж е много горещо и затова хората будуват и работят през нощта, хем Хю Джакман ходи по риза, шлифер и дебели панталони и обувки посред бял ден, а двамата с Фъргюсън си правят пикници на слънце. Хем половината град е потопен под вода, хем никой не ходи с ботуши до коленете както би било логично. И наистина е странно как в такъв свят се е върнала модата от началото на ХХ век, та да изглеждат всички като гангстери. В случая обаче визията е по-важна от логиката, така че поне има смисъл зад тези разминавания. Същото важи и за машината за спомени, която разиграва човешките преживявания като на триизмерен филм, нищо че би трябвало човек да няма очи на гърба си и да помни само каквото е видял (дадено е някакво калпаво обяснение защо е така – уж сме се виждали отстрани в паметта си, но то не е много приемливо).

Бутон за зареждане на YouTube видео

Склонен съм обаче да простя тези пропуски в светостроенето, тъй като все пак благодарение на тях филмът изглежда добре, а и историята и персонажите в този свят са достатъчно интересни и добре развити, за да ги компенсират. Хубаво е да има внимание към детайла, но не е задължително. В случая голямата идея е над това и абстракцията не вреди.

Както си личи още от трейлъра, повдигат се и много теми за размисъл. Струва ли си да живеем в миналото, дори ако настоящето ни е гадно и бъдещето ни е безперспективно? Какви компромиси със себе си и с морала си сме склонни да направим, за да си осигурим щастие? Доколко ни е позволено и е оправдано да сме брутални, когато търсим отмъщение или се борим за добра кауза? Изненадващото е, че въпросите са разгледани достатъчно зряло, а не са повдигнати само колкото да се предаде банална поука като във филм на Дисни.

Определено филмът изисква известна зрялост и от публиката си, за да бъде харесан. Героите пак са подвластни на импулсите и нуждите си, но не са първосигнални, мотивацията им е ясно осъзната – не като в тийн драмите. Въпреки футуристичната си обстановка, „Игра на спомени“ е и обяснение в любов към старите гангстерски трилъри. Не е перфектен, явно има някаква причина мнозинството да не го харесва, но според мен абсолютно си заслужава да бъде изгледан и ви стискам палци да го преживеете както аз успях. Дори има голям шанс да попадне в личния ми топ 5 в края на годината.

 

Изображение с име: БележникМоята оценка:
История – 5.50
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.35)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата