2 коментара
pravdata na toren rr

Второстепенна правда

Ревю на „Правдата на Торен“ от Ан Леки, изд. „Бард“

1877_pic_1“Правдата на Торен” или “Второстепенна правда”, както е оригиналното заглавие, е първият роман на Ан Леки, с който тя се е справила повече от задоволително.

Човешки войн, който не е съвсем човек, се отправя на мисия. Тялото и мозъка му са човешки, но интелектът е на машина – унищоженият кораб “Правдата на Торен”. В ледовете на снежната планета Нилт той намира офицер, който някога се е числял към екипажа му, сега умиращ от студ и кръвозагуба, някъде след откритото пространството. С негова помощ и под фалшивото име Брек, главният герой се опитва да задейства сложен план, който подготвя от двайсет години.

В познатият космос се е разпростряла Радчаиската империя, която асимилира планета след планета и я присъединява към “цивилизацията”. Има обаче и други цивилизации, за които се знае твърде малко и които не са впечатлени от войнствената човешка империя. Мир или война, разпространение или застой, реформи или консерватизъм – това са чисто абстрактни въпроси, на които тиранът на човечеството Анаадер Мианаай търси отговор за своята цивилизация.

Но Анаадер има и едно дребно проблемче със себе си, за което почитаемата Брек смята да й помогне с помощта на древно оръжие с чуждопланетен произход.

Романът е здраво наблъскан с технология, без обаче тя да пречи на четенето. Импланти, брони, подобрения се срещат в телата на повечето военни и доста от цивилните. Но развитието е логично и няма разни неща, които да се появят “от нищото” и внезапно да спасят човечеството.

Leckie_AncillaryJustice_TP-692x1024Една от малкото объркващи компоненти на романа е женския род, който се използва твърде натрапчиво за моя скромен вкус. “Ама използването на мъжки род за военни чинове е тъпо, хайде да използваме нещо по-свежо” е мисълта, която се прокрадва между страниците. Не видях и едно място, където се обяснява защо го правят. Единственото приемливо обяснение е, че очевидно империята живее в някакъв остатъчен матриархат, който обаче отдавна е отминал и една от малкото следи от него е повсеместното използване на женски род. Никой не е дискриминиран по пол, де факто на малко хора им пука дори от какъв пол е партньора им, така че всъщност има ли някакво значение?

Но вероятно на авторката й се е видяло твърде сложно да пише за това в обичайни думи от мъжки род.

Извън това романът наистина е свеж и приятен за четене, а понякога читателят може да проведе задълбочено изследване, за да разбере от какъв пол, под ягодите, е даден герой. (Не е очевидно, ама изобщо.)

Показани са много култури, богини и богове, вплетени полека в основната култура на цивилизацията, точно както Рим е асимилирал културите на победените народи. Но Радчаите не са просто римляни в космоса, както твърди самата авторка в интервюто накрая на книгата. Тя е искала да създаде собствена цивилизация и мисля, че й се е получило.

Препоръчвам книгата като едно приятно, на места наситено с доста екшън, четиво. Мисля, че няма да съжалявате.
БележникМоята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 5.50
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.48)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата