Призраци и демони из Шелби Оукс

От днес по кината тръгва един необичаен филм. Не толкова заради съдържанието си, колкото заради произхода си. „Шелби Оукс: Призрачният град“ е дело на режисьора-дебютант Крис Стъкман, който е значително по-известен като ютюбър и критик. Все едно ние от SciFi.bg да си финансираме проект в кикстартър и да заснемем филм, който да се прожектира по кината в целия свят. Не че е невъзможно, но е малко нереалистично. И още по-нереалистично би било да се получи добър филм от такова начинание. Крис Стъкман обаче е работил за това постижение общо взето целия си живот, старал се е и в крайна сметка е осъществил мечтата си. Поздравления! Сега остава да видим дали крайният продукт заслужава нашата препоръка…

Да започнем с положителното. Shelby Oaks успява да бъде истински традиционен хорър филм, без лигавщини или хумористични моменти за разсейване на напрежението. На моменти натрупва доста осезаемо напрежение, което те държи на тръни, а това се постига трудно. В известна степен то работи дори след момента, в който си казваш „тази главна героиня е изключително малоумна и вече не ми пука какво ще ѝ се случи, твърде е нереалистично и нагласено всичко, за да продължавам да се вкарвам в илюзията“. Дори стряскащите моменти са сполучливи – ясно е кога ще дойдат, но пак 1-2 пъти успяха да ме накарат да подскоча в седалката, и това при целия ми дългогодишен опит на хорър зрител.

Отдавна псевдодокументалният жанр с намерените кадри е низвергнат, до голяма степен справедливо, но от употребата му тук усетих известна носталгия и ми стана малко по-топло на душата като си припомних силните му страни. Доста неочаквано, първите 20 минути на филма са практически документален филм за Райли – симпатична блондинка, водеща на измисленото ютюб шоу „Паранормални параноици“, която от много години е безследно изчезнала. Основна разказвачка е сестра ѝ, която още не се е отказала да я търси. Признавам, че нито очаквах такъв дълъг увод, нито очаквах да ми хареса и да ме увлече.

След това филмът си продължава като стандартен хорър, но пак от време на време ни връща към „намерени кадри“, за да доразвие събитията от миналото. И, между другото, именно сравнително дълготрайните сцени с това как главната героиня безпомощно гледа какви ужаси е преживявала сестра ѝ в последните си дни, са друг елемент, който ми допадна.

Впрочем, ако много ви е интересно, това шоу Paranormal Paranoids наистина има качени епизоди в youtube. Те са съвсем реалистични и са създадени пак от Стъкман като маркетинг подгрявка за големия му филм. На мен лично ми бяха скучни и не можах да се накарам да ги изгледам както трябва, само прецъках тук-таме да имам представа, но все пак показват колко отдаден е бил създателят на този проект, и то колко отдавна. Част от кадрите в тях са включени и в „Призрачният град“. Някои от зрителите дори са се заблудили, че става дума за истинска мистерия с истинско спряно шоу и изчезнала водеща в реалния свят.

Краят на Shelby Oaks, доколкото разбирам, е малко полемичен момент. На мен лично като идея много ми хареса, макар и да имам забележки по изпълнението (които забележки важат за целия филм, така че вече ги бях прежалил). Съдържа хем достатъчно финалност, хем достатъчно отвореност. Хем достатъчно изненада и нова перспектива върху целия сюжет, хем достатъчно логика и предвидимост като завършек. Някои явно не са го харесали, дори го сравняват с Hereditary (страхотни начало и среда, разочароващ край), но аз съм категорично несъгласен – за мен филмът е с прилично начало, тъпа среда и оптимален край. Поне като идея.

Сега, какво не ми хареса. Първо, главната героиня е брутално тъпа. Разбирам, че е емоционална и 15 години не е прежалила сестра си, но нищо не я задължава да се набутва баш посред нощ в най-тъмните и зловещи места възможни. Всеки разумен човек би провел разследването си през деня и все би извикал някой познат да го придружава при демоните и кучетата със светещи очи, колкото и да няма приятели или нормален партньор до себе си. Естествено, през деня ужасите не са толкова страшни и филмът няма да е толкова напрягащ, така че няма как да стане, но поне да беше измислена някаква достоверна причина за това историята да се развива по нощите.

Второ, от което реално следва и първото, сценарият е пълен с недомислици и твърде удобни моменти. Дори разкритието какво е станало с Райли идва малко внезапно и твърде лесно за главната героиня. Развитието на нещата може да се обясни с демоничното влияние, но пак се усеща не както трябва докато го гледаме на кино. Личи си дебютантството.

Трето – актьорската игра. Ясно е, че с бюджет от 20 лева (заради него не се заяждам с ефектите и очевадните компютърни анимации, въпреки че и там бих могъл да кажа две-три думи) няма как да привлечеш най-големите таланти в Холивуд. Даже чест прави на Камил Съливан, главната актриса, че се старае, особено когато трябва да изразява страх. На моменти обаче прекалява, пресолява манджата и с пресилените си гримаси допринася за това целия сюжет да се усеща неубедителен. Останалите актьори нямат много екранно време, Съливан основно носи филма на гърба си, но и тяхното ниво не е високо. По излъчване и поведение напомнят на тези от фейсбук риловете с уж риалити случки. Обикновени хора от улицата, които са решили да се пробват пред камера. Вероятно един по-опитен режисьор би извлякъл по-добра игра от актьорите.

Общо взето, „Шелби Оукс: Призрачният град“ има много елементи, които да ви харесат, но и много елементи, които няма да ви харесат. Ако сте чували за Стъкман и сте негови фенове, или просто искате да видите какво е направил един независим от студията творец само по силата на собствените си име и труд, дайте му шанс. Аз не съжалявам за прекараното време, въпреки немалобройните си забележки. В крайна сметка, този филм е нечия реализирана мечта и всъщност в него има доста повече положителни черти, отколкото очаквах.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Мн. добър (4.38)