Революция и магия

Ревю на „Дете на пустинята”, първа част от едноименната трилогия на Олуин Хамилтън и издателство „Егмонт България”

dete-na-pustiniata„Нова зора, нова пустиня” гласят подзаглавието на „Дете на пустинята” и лозунгът на бунтовния принц Ахмед. Както може да се досетите от него, от заглавието и от корицата на романа, той пренася читателите си в една магическа източна реалност, която странно напомня и за „1001 нощ”, и за уестърн, и в същото време съдържа всички елементи на юношеските фантастични романи, които не спират да ни заливат през последните години. Книгата е първа част от трилогия, предназначена за младите читатели (да кажем между 13 и 16 години) и има определен чар, който може да се хареса на по-възрастните, ако изпитват носталгия по приказките от детството.

Авторката Олуин Хамилтън е създала свой собствен свят, който не е разположен в миналото или бъдещето, а сякаш в отделно измерение, със собствена география, космогония и култура. Повествованието е от първо лице и се води от главната героиня Амани, която живее в затънтения пустинен град Дъстуок. Той от своя страна е в изостаналата, но мистична страна Миранджи, която явно е вдъхновена от арабските приказки. Страната се управлява от зъл султан (с огромен харем и много синове), който експлоатира поданиците си и е позволил на чужденците галани (светли и синеоки, за разлика от местното население) да разположат свои военни бази на територията на държавата и да се държат като господари. Един от синовете на султана, отраснал зад граница – споменатият в началото принц Ахмед, събира бунтовници, за да детронира баща си и да помогне на народа и страната си.

newwebpagesОсновното природно богатство на пустинната държава е желязото, което служи за производство на оръжия, но има и едно изненадващо приложение – укротява духовете, джиновете и другите магически създания, с които е пълно в тази реалност (т.е. не само в Миранджи, а навсякъде) и чието съществуване предхожда човешкото. Въпреки, че местните водят тежък и доста обикновен начин на живот, те разполагат и със съвременни изобретения като влакове, бомби, пистолети и т.н., което придава определен стиймпънк привкус на сюжета. Подобно на тези, от които са вдъхновени, миранджийците са изключително религиозни – религията и митологията им са интересни и сами по себе си също напомнят за приказка. Централно място в митовете заемат джиновете – безсмъртни и могъщи същества, които били първият народ, населил земята. Те създали хората, за да воюват вместо тях с изчадията на Разрушителката на светове, но след като спечелили войната, започнало падението им. Джиновете били привлечени от човешките жени (тъй като самите те са безсмъртни и не се налага да създават поколение, сред тях няма същества от женски пол) и мнозина се сдобили с деца от тях – полуджинове, които приличат на хора, но имат отличителни белези и разнообразни дарби (или „суперсили”). Постепенно хората осъзнали, че могат да се борят с джиновете по същия начин, по който са победили създанията на Разрушителката – а именно с желязо. С времето те ги отблъснали и се превърнали в господари на света.

AlwynHamilton

Олуин Хамилтън и англоезичната корица

Амани е сираче – майка й е екзекутирана, след като убила баща й – пияница, който тормозил семейството си години наред. Шестнадесетгодишната девойка предполага, че причината за това се корени в цвета на очите й – сини, като на галаните, а не тъмни като тези на двамата й родители. В началото на романа тя живее в дома на леля си и чичо си и слугува в домакинството им, което се състои от жените, децата и синовете на чичото.

Похотливият чичо (който не й е кръвен роднина, а е съпруг на сестрата на майка й), възнамерява да се ожени за нея, но самата Амани има други планове. Тя смята да използва дарбата си да стреля безпогрешно с пистолет, както и оскъдните си спестявания, за да се спаси от забравения от бога град и да отиде в далечната страна Изман, където живее друга нейна леля (която тя никога не е срещала). Първоначалният й план се проваля, но съдбата я сблъсква с красивия Джин (който е човек – просто така се казва). Той е бунтовник със загадъчно минало, преследван от армията на султана. Двамата обединяват сили, за да спасят живота си, но скоро момичето разбира, че спътникът й има тайни от нея. Постепенно Амани осъзнава, че бягството при непознатата леля не е решение и мястото й е в нейната родина – тук тя има цел – да помогне на собствения си народ, на своите себеподобни, и да открие повече за самата себе си и произхода си.

Джиновете са забележителни създания, които имат много деца от смъртните жени.

Джиновете са забележителни създания, които имат много деца от смъртните жени.

„Дете на пустинята” е дебютната книга на Олуин Хамилтън и това за съжаление си проличава по стила й на писане, който се нуждае от  допълнителна шлифовка. В определени моменти е трудно да се разбере кой на кого говори, съществува лека тромавост, която не е дразнеща, но затруднява читателя да си изгради добра представа за случващото се (най-вече в наситените с екшън моменти). На доста места из книгата се срещат и печатни грешки (например променени букви в имената на персонажите), което също може да отблъсне по-взискателните читатели. Самата история е приятна, но общо взето стандартна (момиче среща момче и се влюбват; тя открива, че е много по-силна, отколкото си е представяла; двамата, заедно със съратниците им, се борят да променят света). Обратите не са много впечатляващи (но ги има), а посланията са типични за западната култура – на моменти дори намирисват на пропаганда. Разбира се, няма нищо лошо в това, авторката да пропагандира в полза на каузи като правата на жените, толерантност към различните, демократичните ценности, но понякога просто изглежда прекалено очевидно, а и прекаляването с прозападните идеи стои някак наставено върху общия приказно-екзотичен фон на историята.

Персонажите като цяло не са добре представени. В две-трети от романа единствените, които имат истинско значение (и които читателите имат възможност да опознаят), са Амани и Джин.

Тя е красива и решителна, има голяма уста, която често й докарва неприятности. Сама се е научила да стреля с пистолет и в това отношение е ненадмината. Първоначално просто иска по-добър живот, но в последствие открива чувствата си към Джин и много тайни, свързани със семейството и.

Джин е борбен, потаен, закрилнически настроен (не само към Амани, но и към роднините си), отличен воин. Той споделя чувствата на Амани, но прикритото му поведение създава напрежение между тях.

Полуджиновете може да приличат на хора, но са наследили от бащите си множество особености...

Полуджиновете може да приличат на хора, но са наследили от бащите си множество особености…

В ролята на традиционния злодей е злият син на султана Нагуиб, за когото всъщност знаем много малко (освен че е жесток, слабохарактерен и комплексиран).

Едва към края на романа се появяват още интересни персонажи, но може би тъкмо защото са много и струпани на едно място, те правят впечатление по-скоро на шарена тълпа, отколкото на личности, които заслужават специално внимание.  Може да се допусне, че по-голяма роля в следващите части от трилогията ще имат Нуршам – младеж с много специална дарба (тайна е), религиозен фанатик, но онеправдан по своему, както и красивата Шазад – девойка, която е съвършена във всичко, което прави и е изключителен стратег и войн. Вероятно предстои да бъде развит и образът на бунтовния принц, който засега само присъства, но не е в центъра на събитията. Полуджиновете общо взето са впечатляващи и напомнят за мутантите от „Х мен”. Любопитна подробност е, че те не могат да изрекат лъжа, въпреки че по природа са измамни създания.

Като цяло, „Дете на пустинята” е интересен юношески роман, в който и любовната история, и баталните сцени са представени по начин, който го прави подходящ за младите читатели. Сюжетът на творбата не е наситен със събития и напомня за дълъг пролог, поставящ началото на една по-мащабна история. Фантастичните елементи изобилстват, а източната атмосфера въздейства по приятен начин на въображението – общото впечатление е за една дълга приказка, в която злите си получават заслуженото, а силите на доброто извоюват победа. Разбира се, тъй като поредицата не е завършена, засега това е само спекулация…

бележникМоята оценка:

История – 4
Герои – 5
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (4,80)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |