Ревю с малки спойлери на първи и втори сезон на Чадърената академия

Или история за неосъществените супергерои.

На първи октомври 1989 г. 43 жени, намиращи се в различни държави, раждат без да са били бременни. Седем от новородените деца са осиновени от мистериозния милиардер сър Реджиналд Харгрийвс.

Така започва първи сезон на сериала на Нетфликс „Чадърената академия”, чиято премиера беше през миналата година, а неотдавна излезе и вторият му сезон. В настоящото ревю ще се опитам да обхвана и двата сезона, без да издавам твърде много неща от сюжета. Все пак, смятам, че е неизбежно да не спомена някои неща, защото в противен случай не бих могла да коментирам предимствата и недостатъците на сериала. Предупредени сте, че в ревюто има малки спойлери.

Както може да се види още от трейлъра на първи сезон, идеята на сериала не е оригинална (става дума за хора със суперсили), затова пък е поднесена по оригинален начин – едновременно забавен, ексцентричен и леко брутален (има и някои доста неприятни сцени).

Сюжетът е вдъхновен от комикс поредица със същото име, написана от Джералд  Уей.

В началото на първия сезон зрителите се запознават с ексцентричното семейство Харгрийвс – вече порасналите осиновени роднини се събират в имението на баща си, за да присъстват на погребението му. Сега те не са седем, а пет, защото един от тях е изчезнал, а друг – загинал при трагични обстоятелства. Петимата са огорчени и изпълнени с гняв личности, между които явно не съществува голяма привързаност. Те не изпитват тъга заради скорошната загуба, а по-скоро огорчение и гняв към починалия си баща. Нямат търпение да приключат с досадното задължение (т.е. погребението и свързаните с него неща) и да поемат всеки по своя път. Плановете им обаче са нарушени от завръщането на техния отдавна изчезнал брат – Номер Пет, който твърди, че е видял Апокалипсиса и се връща, за да го предотврати.

Предполагам, че повечето зрители, подобно на мен, се интересуват с какви сили разполагат персонажите, когато гледат сериал за група хора със суперсили. Странно, но „Чадърената академия“ не отговаря на този въпрос по най-ясния начин – поне според мен. Разбира се, нищо не ми пречи да потърся информацията в Интернет, но ако очаквах само от сериала да разбера каква точно сила притежава всеки един от героите, рискувах да остана объркана по отношение на някои детайли. Понеже това е едно от нещата, които правят новите сюжети за хора със суперсили интересни, преди да продължа с ревюто ще направя едно малко представяне на възпитаниците на Чадърената академия, в което ще обобщя специалните им дарби и някои техни особености:

Номер едно (да, те си имат номера, а в комиксите имат и супергеройски имена, но това няма значение, защото те не се използват в сериала) – Лутър е нещо като лидерът на групата. Той е супер силен (най-скучната суперсила, по мое мнение, е просто да си много силен) но, честно казано, първоначално не бях сигурна дали това е рождената му дарба, заради едно обстоятелство от първи сезон (което е спойлер и няма да го издам)… Лутър е прекарал няколко години в самота на Луната, изпълнявайки мисия, възложена от осиновителя му.

Номер две – Диего, хвърля ножове… Да, звучи несериозно… Всъщност дарбата на Диего е телекинеза, но той я използва почти само за хвърляне на ножове. Освен това, Диего е вещ в бойните изкуства и приема много сериозно ролята си на отмъстител (или уличен супергерой).

Номер три е Алисън; тя притежава по-оригинална дарба – контролира човешките умове с гласа си. И по-точно, когато изрече „Чух слух, че …” жертвата й е длъжна да се подчини на казаното (това е дарба, която позволява много злоупотреби). Алисън е суперзвезда – дали е използвала дарбата си, за да го постигне, не знаем, но тя със сигурност не й е била от полза в личния живот – бившият й съпруг не иска и да чуе за нея и притежава пълните родителски права над дъщеря им. Между другото, Лутър е много влюбен в „сестра си“ Алисън.

Номер четири е Клаус – той може да призовава духове и да разговаря с тях. Има и още, но то е спойлер, така че го пропускам (всъщност, допълнителните дарби на Клаус са малко странни и също неясни). Като малък Клаус се е боял ужасно много от духовете, а жестокото обучение на баща му е включвало заключването му за дълго в тъмни тесни пространства, за да преодолее страховете си. Това обстоятелство до голяма степен е повлияло за превръщането на Клаус в човек, склонен да злоупотребява с упойващи вещества.

Клаус и Номер Пет.

Номер Пет е звездата на сериала, затова пиша номера му с главна буква 🙂 Номер Пет може да се телепортира и да пътува във времето. Освен това е изключителен професионален убиец, но това е придобито умение, което няма нищо общо с природните му таланти. Заради грешка в изчисленията преди един скок през времето и пространството, Пет, който е над 50 годишен, изглежда като безобидно момче (актьорът е на 17, но в сериала се предполага да изглежда на около 13).

Номер шест е Бен. Той е загинал при трагичен инцидент и понастоящем е призрак, затова общува само с брат си Клаус. И неговата дарба не е съвсем ясна (знам, че се повтарям), но най-простото обяснение на силата му е, че по време на битка, от тялото му излизат чудовищни пипала, с чиято помощ той размазва противниците си.

Ваня е от една страна един от най-значимите персонажи, а от друга – най-скучният.

Номер седем е Ваня. Понеже ревюто трябва да е с възможно най-малко спойлери, би следвало да напиша, че тя няма специални сили и всички я подценяват и пренебрегват заради нейната обикновеност. Тъй като, обаче, това ревю обхваща и двата сезона, ще разкрия какво представлява дарбата й, но без подробности. Ваня контролира звуковите вълни – това също е представено малко мъгляво, а във втори сезон има още неща, които усложняват описанието на дарбата й допълнително.

Общото между братята и сестрите е, че всички са нещастни и всеки си има причина за това (например Ваня се чувства като пълна неудачница сред надарените си осиновени роднини, Лутър страда заради невъзможната любов по Алисън, както и от чувство за безсмислие, Диего страда, че е номер две, а не номер едно – нещо, което той приема много болезнено и т.н… ).

Макар и относително кратък, първи сезон успява да отдели достатъчно внимание на всеки един от персонажите – нещо, което по принцип е трудно и рядко срещано при сериали с много персонажи. За зрителя е лесно да почувства болката на главните действащи лица, както и да симпатизира на онези от тях, които му харесват най-много.

Дори второстепенни герои, като убийците от първи сезон Ча-ча и Хейзъл имат своето време в светлината на прожекторите и са пълнокръвни персонажи, а не просто някакъв фон, който зрителите могат да пренебрегнат.

Понякога дрехите правят човека… Дали не трябваше да напиша повече за тази силна жена? Е, следващият път 🙂

Тук е мястото да отбележа, че първи сезон на „Чадърената академия” се справя много по-добре с представянето на действащите лица, за сметка на втори.

И всъщност, сюжетът на първи сезон е много по-добре структуриран, развива се плавно и логично, но без да доскучава. Всяко нещо си попада на мястото и всеки има своята роля, но без да се превръща в безлична пионка. Вероятно това се дължи на обстоятелството, че първи сезон е черпил с пълни шепи от източника (тоест от комикс поредицата, която споменах в началото), докато втори е в по-голяма степен отговорност на сценаристите.

Забележим недостатък на втори сезон е и това, че е отделено твърде много внимание на безсмислени опити да се образоват зрителите (по въпроси като например колко трудно им е било на афроамериканците и лесбийките през 60-те години на 20-ти век да живеят свободно в САЩ), но кой знае, може би американският зрител наистина се нуждае от допълнителни уроци по история и това е полезно за него…

Та, въпреки образователния елемент, както и опита на сценаристите да поставят в центъра на сюжета СИЛНИТЕ ЖЕНИ (с главни букви, разбира се), вторият сезон има своите забавни и интересни моменти. Най-забележителните персонажи си остават Клаус и Номер Пет, а Ваня, която отново е с ключова роля, си остава най-скучната.

Някой липсва….

Моралът на сериала е малко странен – отчаяните опити на сценаристите да убедят зрителите, че тези хора са истинско семейство, са очевидни… Но така ли е наистина? От някои неща в първи сезон става ясно, че Реджиналд Харгрийвс в никакъв случай не е осиновил децата, за да им бъде баща, а просто, защото е искал да култивира дарбите им и да ги превърне в отряд супергерои. Любопитно е,че във втори сезон има човек с подобен метод на действие, но докато Реджиналд е искал да използва силите на възпитаниците си за благото на човечеството, този персонаж (когото няма да разкрия), иска да използва свръхчовешки сили, за да постигне своето собствено издигане. И все пак, благородните мотиви не правят тайнственият милиардер по-добър баща. Или всъщност – какъвто и да е баща, защото в нито един момент той не се проявява като любящ родител на седемте осиновени деца. Ако е зависело от него, те вероятно щяха да си останат с номера – техните имена са измислени от „майка” им – андроид на име Грейс, която заради определени извънредни обстоятелства е изпълнявала функцията на тяхна бавачка.

Макар и натоварен с много негативи, Реджиналд Харгрийвс е най-интелигентният, мистериозен и харизматичен персонаж. Лесно е да го оправдаем с твърдението, че той е „различен” (спойлер) и не знае как да се грижи за деца, но това твърдение губи силата си във втори сезон, когато виждаме как той се е отнасял с Пого в детството му. Пого е генномодифицирано шимпанзе, което в зрелите си години изпълнява ролята на иконом и довереник на Харгрийвс, но ако съдим от втори сезон, той е най-близкото нещо до истински син, което милиардерът някога е имал… Трудно е да се каже дали Реджиналд е добър или лош – за сега изглежда, че той е защитник на човечеството и като цяло – благороден образ, но при някой като него не би било изненадващо ако в определен момент премине в лагера на злодеите.

И така, остава въпросът истинско семейство ли са братята и сестрите? Сериалът се опитва всячески да ни убеди в това, особено в края на втори сезон, но според мен се проваля. Както подсказва самото име Чадърена академия, тези деца са били по-скоро съученици, отколкото братя и сестри и именно убеждението, че е трябвало да бъдат нещо повече, обяснява емоционалните им травми.

Другата основна и типична за фантастиката тема, която е централна и за двата сезона, е за значението на суперсилите и начина по който те трябва да се използват. Няма да напиша, че с голямата сила идва голямата отговорност, защото това се подразбира, но…

В първи сезон този мотив е много по-въздействащ и детайлно представен – той се разгръща постепенно и това създава нажежена атмосфера, която достига кулминационната си точка в самия финал. Как трябва да се постъпи с човек, който е толкова могъщ, че представлява заплаха за целия свят? Дали останалите са длъжни да го потиснат (или дори убият); ами ако този човек е невинен, не се контролира и не осъзнава последствията от действията си? И могат ли да се използват суперсилите за лична облага, или единственото морално решение е да се ползват само за обществено благо?

След като написах, че двата сезона имат общи теми е редно и да отбележа, че те вървят по много подобен сюжетен план. Какво имам предвид – в първи сезон се срещаме с група хора (уж семейство), които са разединени и не искат да имат нищо общо помежду си. Единственото изключение е Ваня, тя е отритната от всички, има свои проблеми и се опитва да открие любовта. Номер Пет пътува във времето и се стреми да накара роднините си да му помогнат да предотврати Апокалипсиса, но е преследван от ексцентрични убийци.

Абсолютно същото резюме може да се направи и на сюжета на втори сезон. Разликата е, че той се развива в друг времеви период, нещата, които се случват между основните сюжетни точки са други, но останалото е по същата формула и като цяло – първи сезон е по-добър и много по-естествен.

Предполагам, че този персонаж е обяснен по-добре в комиксите, отколкото в сериала. Както и че от присъствието му има някакъв смисъл.

Вторият сезон се опитва да имитира и да надцака първи дори що се отнася до злодеите, но бруталните Хейзъл и Ча-ча са значително по-интересни и пълнокръвни персонажи от братята скандинавци и останалите образи от тази година. Освен това, докато определени елементи от сюжета на първи сезон му придават извратен чар (като например обстоятелството, че Пет поддържа интимна връзка с потрошен манекен на име Долорес), вторият сезон прибързано представя неща и герои, които могат да предизвикат най-много известно недоумение (като например – какъв беше този рибок? Интересен дизайн за безличен персонаж…).

От всичките ми критики към втория сезон не бива да се остава с впечатлението, че той не ми е харесал – напротив, беше ми интересно да го изгледам, просто не мога да пренебрегна факта, че той е на по-ниско ниво от предшественика си.

Освен това, той също има някои положителни страни – сред тях е еволюцията на главните герои. Възпитаниците на Чадърената академия са повлияни както от събитията през първи сезон, така и от промените в животите им. Прогресът на персонажите не е огромен, но го има и се забелязва, което за мен е достатъчен плюс.

Друг позитив на втория сезон е това, че се отделя повече внимание на Реджиналд Харгрийвс. От новата информация, представена през сезона, някои мистерии около него само се задълбочават, но това не променя цялостното добро впечатление от представянето му.

Ефектен финал, но все пак…

Освен подобните сюжети, двата сезона имат още една съществена обща черта, а именно – отвореният финал. Финалите и в двата случая са изпълнени с разкрития, обрати и разтърсващи сблъсъци (като във втория сезон отново малко се прекалява). Епилогът (или иначе казано – последната минута от финала) на втори сезон не поставя окончателен край, а вместо това представя още един обрат и слага началото на ново приключение. По принцип това е рисков начин да се постави край на сезона, а и обезсмисля някои емоционални сбогувания, които героите преживяват, но от друга страна, този финал дава обещание на зрителите, че има още много какво да видят.

За щастие, преди дни „Чадърената академия“ беше подновен за трети сезон, което означава, че ще имаме възможност да видим продължението на този шокиращ финал. Да се надяваме, че ще си заслужава гледането!

Моята оценка:
История – 4,50
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6 (заради първи сезон)
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,35)

3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

Мнгоо обичам когато някак, без да искам, намеря някакъв сериал, който се окаже малко бижу. Точно така стана с този и аз съм му голяма фенка 😀 Но да и мен малко ме разочарова повторението на сюжета във втори сезон. Забелязала съм, че някои сценаристи използват такъв похват напълно умишлено, други просто толкова си могат. Надявам се, че тези не са от вторите. Ще видим по-натам 🙂

Петя Ивайлова

Историята на първи сезон ми хареса, но на втори беше банална. Имаше доста добри емоционални моменти в първи сезон – особено драмата с Ваня и нейната трансформация. Във втори – накрая с Бен беше просълзяващо, но пък този момент беше развален от финала (все едно не се е случило).

Нед Ласков

Хареса ми доста, особено финалът си беше супер!
Не разбирам защо за история му даваш само 4.50, а за емоции 5 (много му е, през по-голямата част е просто забавен). Фантастичните елементи не са за 6 също, тъй като има доста повече възможности отколкото показват, а и както сама каза, куцат им обясненията и логиката понякога.
Но, със сигурност, е едно от по-забавните и зарибяващи нови сериалчета, така че супер!