Рицарят на седемте минути

Game of Thrones завърши разочароващо, а House of the Dragon така и не успя да репликира успеха му. Въпреки това, фентъзи вселената на Джордж Р. Р. Мартин, НВО и „Песен за огън и лед“ е жива и здрава и ще остане продуктивна още дълги години. Новият ѝ плод, за който всички сега говорят, е A Knight of the Seven Kingdoms – значително по-скромен като мащаб и количество персонажи, но пък компенсиращ със сърце и човещина. В IMDB го засипват с високи оценки и дори той вече си съперничи със сериала-майка, както и други всепризнати хитове, останали в историята на телевизията. По отзивите човек би си помислил, че става дума за шедьовър! А такъв ли е наистина?

Не съм чел книгите и не знаех предварително какво да очаквам (единствено бях спойлнат за Ег, но обратът при него и в сериала е достатъчно рано, а и има достатъчно подсказки). Въпреки това аз някак си съм разочарован. Съзнавам, че оценките са доста високи и хората явно много харесват „Рицарят на седемте кралства“, но за мен той определено е прехвален.

Разказва се за новопосветения и тотално осиротял сър Дънкан, който отива на турнир, за да припечели нещо, колкото да не умре от глад. По пътя обаче се запознава с Ег, нахакано гологлаво момче, което се лепва за него, а на самия турнир нещата се развиват в съвсем друга посока. Това, което помага на Дънк, освен късметът, със сигурност не е остър ум или добро обучение, а просто придържането му към високия морал на рицарите от приказките и разнобоя в кралското семейство, част от което посещава турнира.

Ще започна с лошите си впечатления, защото те ме подразниха почти веднага и останаха да тежат до края. Фокусът на сериала е изключително върху сър Дънкан, изцяло се разказва от негова гледна точка и той присъства в почти всяка сцена. Да, знам, че от самото начало „Рицарят на седемте кралства“ се маркетира като по-малка и самостоятелна история без претенции, но това прави историята на сериала да се усеща наистина миниатюрна като значимост и мимолетна като екранно време. Ограничена е и като хронология – с изключение на три-четири сцени и няколко спомена, се развива само и единствено на едно място и в рамките на само няколко дни. И на всичкото отгоре епизодите са безумно кратки – по малко над 30 минути на седмица, което отива повече на ситком, отколкото на фентъзи, било то и умишлено скромно. Така целият сезон се усеща като едно кратко разказче, което можеше да заеме точно един епизод във формат, подобен на Tales of the Walking Dead. За това кратко времетраене изобщо не можах да усетя така хвалената химия между Дънк и Ег, нито да позволя на героите да ми влязат под кожата. Ако някой е усетил емоционален заряд или е намерил основателна причина да дава оценки като на най-добрите моменти от Game of Thrones, завиждам му.

На фона на това времетраене, тези декори и това количество персонажи, изобщо не мога да разбера Айра Паркър и сценаристите, които се оплакват по интервюта, че са им дали малко пари. А те хич не са малко – за какво са похарчени по 10 милиона долара на епизод, не ми е ясно, предвид че има само една битка, никакви дракони и фентъзи елементи, но пък купища сцени в гората и планината, където героите седят на тревата и си говорят. Ако погледнем съотношението милиони на минута, всъщност то се доближава до доста по-епичния и широкомащабен „Домът на дракона“ и надминава това от първите сезони на „Игра на тронове“.

Впрочем, освен драстично свиване на мащаба, друг метод на този сериал да се отличи е вкарването на повече хумор и по-лековат тон. За мен опитите за шегички, особено режисьорските, са по-скоро неуспешни. Разбирам обаче защо за много от зрителите тази промяна е добре дошла. Един от проблемите на „Домът на дракона“ е, че е твърде драматичен и мрачен, което прави гледането му натоварващо понякога. А и предвид усещането, че нашата реалност е доминирана от идиократи, педофили, нагли лъжци и алчни завоеватели, имаме нужда от малко разтуха и почивка от кралски и политически среди.

Та, след като си свалих товара от сърцето и си изказах недоволствата, нека все пак опитам да проявя обективност и да отчета положителните страни. Със сигурност феновете на книгите има за какво да са доволни – доколкото разбирам, адаптацията е доста вярна с оригинала и дори повечето диалози се повтарят дума по дума. Някой път наистина не е необходимо сценаристите да преоткриват топлата вода и да проявяват своеволия.

Двамата актьори Питър Клафи и Декстър Сол Ансел (роден 2014 година) имат обаяние и присъствие. Не се страхуват да изглеждат глупаво, играят с човещина и сърце. Наистина е интересен контрастът, при който едрият и по-голям сър Дънкан е глуповат, докато наглед нефелният Ег, който още не е влязъл в пубертета, е по-умен и образован от него. Трябва да им се признае, че с играта и чара си допринасят много за успеха на сериала, особено малчуганът.

Може би най-голямото предимство на този сериал, включително в сравнение с другите два от вселената до момента, е ясното разграничаване на положителни от отрицателни герои. Дънк може да има лоши черти и слабости, да послъгва за някои неща, но видимо се стреми да се бори за доброто, и то в свят, където то е в недостиг. Няма как да не му стискаме палци, особено с актрисата, която се хвърля да защитава. Принц Ерион Таргариен пък е откровено лош, няма нито едно качество, което да вкара малко светлинка в черното му, и така е ясно, че ще викаме срещу него като зрители. Ег, сър Арлан, Бейлор Таргариен също са изявено положителни образи. През последните години ясно разграничените добро и зло в сериалите отстъпиха място на тъмносивото, уж за повече оригиналност и реализъм, а малкото добро стоеше отчайващо непредставено сред океана от зло. Така контрапримерът тук се усеща като свеж, макар и де факто да не е. Просто имаме нужда И от такива истории. Малко завръщане към традицията от време на време.

И така, радвам се за успеха на A Knight of the Seven Kingdoms, макар и за мен сериалът да не е нищо особено. При всички положения обаче е по-добре хората да се радват на фентъзитата (та дори и на тези без фентъзи елементи), отколкото да ги игнорират. Сега ще чакаме трети сезон на „Домът на дракона“ и ще стискаме палци той да ни впечатли повече!

Моята оценка:

История – 4,50
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 2
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –6-

Общ успех: Добър (4,35)