Роботизираната Пепеляшка покорява бъдещето

Историята за Пепеляшка е позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти. Още преди хиляди години мотивът от познатата ни днес приказка е съществувал, като в древногръцкия й вариант се разказва за Родопа, млада гъркиня, закарана като робиня в Египет. Един ден един орел й открадва пантофката докато тя се къпе и я изпуска в краката на фараона. Удивен от изящната малка обувка, фараонът обещава да се ожени за жената, на която тя принадлежи. В наше време са документирани над 500 различни варианти на приказката Пепеляшка, като във всяка една от тях разликите в сюжета са показали историята във всяка и една възможна светлина. Сигурно си мислите, че няма какво ново вече да излезе от историята за младата Пепеляшка – Mариса Мейър е на различно мнение.

Действието в „Синдер“ се развива в Нов Пекин – столицата на Източната Република. Градът е изграден след като Пекин е бил сринат до земята по време на Четвъртата Световна Война.  Синдер е един от най-талантливите механици в многомилионния град. Синдер също така е и киборг. Киборгите се смятат за втора ръка в обществото и тези, които знаят тайната й, гледат да стоят настрана от нея. Най-добрият й приятел е темпераментният андроид Ико. Мащехата й Адри използва сръчността й, като всички заработени пари от Синдер отиват в сметката на наставницата.  Младото момиче е принудено да работи от сутрин до вечер, за да могат да живеят мащехата й и двете й доведени сестри както намерят за добре.

Ежегодният бал, организиран в двореца на императорската фамилия предстои и Адри е твърдо решена да ожени по-голямата си дъщеря Пърл за някой заможен младеж точно на бала, а защо не и дъщеря й да успее да си открадне танц с търсещия си невеста принц Кай. За целта, по-голяма част от заработените от механика активи отиват за ръчно шити рокли, като разбира се Синдер не влиза в сметките за бала. Адри поставя неизпълними условия на доведената си дъщеря, които тя трябва да изпълни, ако иска да иде на грандиозното събитие.

На пръв поглед Синдер (още като се започне от заглавието идващо от Cinderella) е просто познатата ни до болка приказка, пренесена няколкостотин години в бъдещето и украсена с екзотични думички като киборги, андроиди, нетскрийни и т.н. За моя голяма изненада (и радост), случаят не е такъв. Мотивът на Пепеляшка е използван като рамка, която с всяка следваща страница избледнява все повече, на места дори не се забелязва съществуването му. Създаденият от Мейър свят е интересен и мрачен. Заедно на Земята съществуват хора, андроиди и киборги, като този път опастността не идва от дрезги между различните страни (хората са си научили урока), а от чумата на новото време – летумозисът. Смъртоносната болест взима все повече жертви, а учените не могат да открият лек. Междувременно Земята е заплашена и отвън – достигането на мирен договор с Луната изглежда непостижимо. Лунитяните с техните митологични способности да контролират съзнанието на обикалящите ги представляват не по-малка заплаха за земното население. Докато Синдер открива истината за себе си, може би ще открие и решението на проблемите, тегнещи над Земята.

Много голяма част от сюжета на книгата изглеждаше очевиден и започвам да си мисля, че „голямото разкритие“ на края на романа е така лесно предсказуемо по желание на Мейър. Знаеш точка А, знаеш точка Б, интересното е какво ще се случи по между им и по какъв начин. Силата на „Синдер“ е в детайлите, които авторката наслагва едно след друго на вече загатнат сюжет. Откриването на аналогиите между една така позната история и един чисто нов свят с неговите си правила и особености е истинска наслада. „Синдер“ може да се окачестви като мост между приказното и фантастичното. Ако искате да запалите някого (главно деца или тийнейджъри) по фантастиката, но твърдите творби от жанра биха му дошли нанагорно, може би тази книга е точната отправна точка към жанра. „Синдер“ ще се хареса и на любители на жанра, които от време на време с носталгия си припомнят отминалите времена и вечерите, прекарани с любимите приказни герои.

От героите в книгата има какво да се желае, на места изглеждат плоски и едностранни. Авторката се е опитала да реши този проблем като не се концентрира единствено върху Синдер като разказвач, а включва и гледната точка на принц Кай в някой глави. Голям плюс на книгата е, че Мейър не се е отплеснала по любовната история, а тя е допълващ детайл към по-важните сюжетни линии. Стилът на писане е изключително лесен и приятен за четене. Книгата не обременява с някакви грандиозни теми за размисъл, а просто служи за чиста проба забавление и откъсване от околния свят.

Сама по себе си, „Синдер“ трудно може да се определи като завършена творба. Книгата завършва с познатия от малкия екран похват „клифхенгър“ и оставя читателя в неистово желание за още. „Синдер“ поставя основите на една междупланетна история, развиваща се в интересен свят на бъдещето, поръсен с точната доза приказност. Началото е ясно, залозите са ясни, остава да видим какво ще ни предложи нататък Мейър. По информацията, която имаме, можем да съдим, че продълженията ще достигнат поставената в първата книга летва, а защо не и да я надминат.  Втората част от поредицата ще ни представи бъдещата Червена шапцица, третата ще ни запознае с Рапунцел и ще се развива в Сахара, а в четвъртата ще видим Снежанка и ще се пренесем на Луната.

Мариса Мейър създава отлично работеща симбиоза между приказки и фантастика и предоставя едно интересно решение, насочено към четящите с глад за приказното, разпространен преди няколко години със сериали и филми като „Once Upon a Time“,  „Grimm“, „Snow White and the Huntsman“.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 3,5
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4,5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. добър (4.90)