Съживиха ли се живите мъртви?

„Живите мъртви“ е една от емблемите на текущото телевизионно десетилетие, редом с „Игра на тронове“. Други сериали, продължили през целия период са „Свръхестествено“ и „Доктор кой“, но те никога не са събирали толкова много публика и интерес, а и е трудно да се определи на кое точно десетилетие принадлежат. За съжаление, от седми сезон нататък (2016 г.) започна да се наблюдава рязък спад на рейтингите на The Walking Dead, донякъде обоснован. Историята на Нигън и Спасителите се проточи твърде дълго и депресиращо, с което не успя да стане толкова обичана, колкото в комиксите. Девети сезон направи опит да спре падането на зрителския интерес като освежи нещата с прескачане напред във времето и нов главен сценарист. Е, на рейтингите това не можа да се отрази позитивно, но определено може да се каже, че има добър ефект върху качеството на новите епизоди.

Първите пет епизода от девети сезон бяха нещо като епилог на историята от предишните три, а също и подготовка за изпращането на главния актьор Андрю Линкълн в пенсия. Последното не е спойлер, защото покрай излизането на Рик Граймс от сериала излязоха много новини, включително и тази, че героят всъщност не е умрял, а ще оглави три филма-разклонения. Това събитие беше доста притеснително, защото след него последва още един, и то по-голям скок напред в хронологията на историята. Нямаше как да знаем дали сериалът ще умре заедно с шерифа си, или ще успее да се обнови и да продължи напред по-свеж от преди, или нещо по средата.

Неочаквано, второто се оказа вярното – което е много рядко срещано. The Walking Dead продължи смело напред без главен герой, който да води всичко, освежи се, за пръв път ни показа зимна сцена, вкара нови персонажи, представи нови злодеи и дори успя да предложи един много силен финал преди да излезе в почивката за лятото.

Истината е, че колкото и да им е мъчно на някои за Рик, персонажът се беше изчерпал много отдавна. Той беше нашите очи в зомби-вселената на „Живите мъртви“, човекът, с когото да се идентифицираме като зрители, но неговото развитие спря някъде около пети сезон. Освобождаването на историята от него се оказа полезно за другите персонажи, които сега бяха свободни да заемат повече екранно време. Най-много от това спечели Мишон. Карол и Дарил останаха със същата значимост, а доскоро второстепенни герои като Розита, Юджийн и Арън получиха повече от светлината на прожекторите. Нигън пък печели основно от общо петте пропуснати от повествованието години, през които явно е успял да се поосвести. Изглежда, че сериалът ще се опита да го направи добър герой, което трябва да стане достатъчно бързо за зрителите, но и достатъчно бавно за персонажите, които едва ли някога ще му простят напълно греховете. Прекарването на пет години в клетка и извън кадър май е единственият начин това да се постигне.

Смяната на периода донесе освежаване и от други ъгли – позволи на героите, които бяха деца в ъглите на кадрите, да пораснат и да заемат своето по-централно място в сюжета. Историята на Хенри беше много силна, въпреки че в един-два момента „Живите мъртви“ заприлича на тийн-сериал, а Джудит Граймс има огромен потенциал за развитие в бъдеще. Атмосферата също е доста по-различна, защото вече бензинът и куршумите са много по-редки стоки. Това доведе нещата до истинска постапокалиптична обстановка, в която хората са принудени да оцеляват със средновековни методи.

Новите злодеи също се оказаха сполучливи. От една страна, те продължават да са леко абсурдни и твърде нереалистично откачени. Но от друга страна, влиянието им върху сериала е силно позитивно. Зомбитата отново се превръщат в заплаха – не толкова сами по себе си, колкото заради това, че героите никога не знаят дали се изправят срещу обикновени немъртви или срещу пъргави младежи, маскирани като такива. Нещо повече, историята на Алфа и Лидия беше една от най-силно заредените емоционално, които сериалът някога е представял. Нейният логичен завършек не може да не ви е трогнал поне малко, макар и много от загиналите в него да не са централни персонажи. Бета пък е истински терминатор, който спокойно може някой ден да заеме мястото на Алфа и да стане в пъти по-опасен от нея. В сериал с дългогодишна история е много голямо постижение такъв емоционален заряд да се постигне предимно с нови герои и такива, които досега са били незабележими. И то без ветераните да пострадат от тази младежка посока, а напротив, самите те да останат интересни и развиващи се. Може сериалът да е обновен, но възрастните герои все още носят старите си рани и миналото им прави новите още по-дълбоки.

Една важна бележка, която сценаристите са си взели след последните няколко години, е да избягват прекалено мрачната атмосфера. Разбира се, в свят, доминиран от зомбита и откачалки, където някой умира почти всяка седмица, няма много поводи за радост. Но героите все пак намират начин да усмихват себе си и зрителите, предимно с трогателни моменти, вдъхващи надежда. Нямаме нужда от втори Нигън, който безпощадно да сее депресия и отчаяние. Алфа също е изключително зла и деспотична, глутницата й засега не е много по-различна от „спасителите“ при техния диктатор, но нашите герои все още са живи и гледащи с надежда към бъдещето, способни да се борят. Така сериалът е много по-вълнуващ и интересен, отколкото беше в седми сезон, когато мнозина се отказаха заради безкрайния мрак на наложената атмосфера. И дори изключително бруталната предпоследна сцена на 15-ти епизод беше последвана от по-оптимистична последна такава, която да ни успокои, че животът продължава.

Смея да твърдя, че в своя девети сезон The Walking Dead стана също толкова интересен колкото в първи, тоест значително повече отколкото във всички останали сезони. Да, сериалът вече е много различен от това, което беше, но от гледна точка на качеството оплаквания обективно погледнато не би трябвало да има. За съжаление, много фенове смятат, че техният The Walking Dead отдавна е умрял, а това сега е нещо друго. Те едва ли ще му дадат шанс. Или пък може да опитат, но да останат недоволни, защото не е същото. Загубата, уверявам ги, е само тяхна, тъй като сериалът радва, продължава успешно напред и вероятно ще се справи и без тях. Лично аз не си спомням някога да съм го следил с толкова голям интерес и старание да гледам епизода още при излизането му, а не лежерно да чакам края на сезона и чак тогава случайно да се сетя, че сериалът още съществува, та да гледам всичко накуп.

Епизодите на „Живите мъртви“ се излъчват часове след световната им премиера по тв-канала Fox, а старите сезони можете да гледате както в Netflix (сезони 1-8), така и в HBO GO (към момента сезони 1-3, скоро ще добавят 4 и 5). Десети сезон ще започне чак наесен, а преди него ще гледаме първата половина от пети сезон на „Пази се от живите мъртви“.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Мн. добър (5.47)