5 коментара
Doctor-Who-Episode-Poster-The-Angels-Take-Manhattan review

Сбогом, Понд, довиждане, Докторе!

Ревю на тазгодишните 5 епизода на „Доктор кой“.

Миналата година мнозина се зачудихме защо „6.11 Божествения комплекс“ не беше последният редовен епизод на Ейми и Рори. Тайните им вече бяха разкрити, имаше емоционално сбогуване и след нередовната им, но необходима проява в „6.13 Сватбата на Ривър Сонг“ изглеждаше сякаш няма какво повече да се направи с тях. Мофат и доверените му сценаристи обаче ни опровергаха и доказаха, че има смисъл семейство Понд да се върнат за още няколко епизода.

Учудващо, но след 33 сезона и почти 50 години история, Doctor Who все още намира начини да бъде оригинален и различен. За разлика от предишните сезони, когато имаше обща сюжетна рамка за цялата година, този път се заложи на друг похват – приключенията в отделните серии бяха напълно необвързани едно с друго и дори между тях, поне за героите, минаваха по няколко месеца или години. Отдавна не се е случвало сценаристите да не очакват от зрителите да помнят всеки детайл от предишните епизоди и просто да им предоставят самостоятелни и самоиздържани забавления. Тази година „Доктор кой“ наистина беше приключенски сериал в най-чистата му форма, като това, въпреки че малко или много го разнообразява, по никакъв начин не отнема от качествата му. Дори напротив.

Изображение с име: doctor-who-town-mercy
Оказа се, че и за „Доктор кой“ не е проблем да смеси уестърна с научната фантастика.

Петте епизода този месец бяха „Доктор кой“ на върха на възможностите му. Дори по-слабите епизоди („Динозаври в космически кораб“ и „Град, наречен Мърси“) имаха своите много силни страни, а добрите епизоди („Убежището на далеците“ и „Силата на тройката“) преливаха от силни моменти. Не знам дали бюджетът на Doctor Who e значително повишен или просто се използва по-добре, но определено сериалът стана много красив и изпипан визуално. Нова заставка, спиращ дъха пейзаж от Скаро, родната планета на далеците, и много различни локации из целия свят (Великобритания, САЩ, Испания).

Наистина, този сезон беше и много по-кинематографичен в сравнение с предишните. Всяка седмица гледахме нов мини-филм с любимите ни герои, всеки от които имаше тотално различна атмосфера от останалите. Всеки от тях със своя собствен чар.

Изображение с име: skaro-dalek-480x269
Далеците продължават да са плашещи 50 години след първата им поява по телевизията.

Стигаме и до последния епизод, който определено заслужава самостоятелен коментар. Че „Ангелите превземат Манхатън“ ще бъде последният епизод на Ейми и Рори и ще бъде сърцераздирателен, се знаеше отдавна. И макар това да е значителен спойлер, така епизодът проработи много по-добре. Без да знаем какво ще стане накрая, последните минути щяха да ни дойдат изненадващо и прибързано, а по този начин през цялото време имаше реално усещане за заплаха, тегнеща над придружителите. Семейство Понд са първите от новите серии, които си отиват без да са част от някакъв грандиозен епичен сюжет, свързан със съдбата на планетата или вселената. Но макар това да изглежда малко неуважително към придружителите с най-дълъг престой на Тардис, със знанието, че пеят лебедовата си песен, тази серия придобива много по-висша класа.

Епизодът успя да предложи от всичко – отговаряща на Докторовите стандарти за сложнотия история с много пътуване във времето, плашещи извънземни врагове (Ридаещите ангели успяха отново да се завърнат на престола си след недотам доброто им представяне в пети сезон, а бебетата-ангели бяха отлично хрумване (въпреки че статуята на свободата беше абсолютно излишна и абсурдна)), много трогателни моменти, много уместни и работещи шеги (странно как „Доктор кой“ успява винаги да съчетае успешно хумора с драмата и ужаса) и актьорска игра на високо ниво. Общо взето, финалът на историята с Ейми и Рори беше въртележка из целия спектър на емоционалната дъга и страхотно преживяване. А това идва от човек, който никога не е питаел особена любов към Амелия Понд като придружителка.

Изображение с име: Weeping cherubs in Doctor Who
Дечицата винаги са по-страшни! Ако бяхме изчакали с нашата класация за най-страшни дечица, то бебетата-ангели определено щяха да влязат в нея!

Защо само 5 епизода? Честно казано, стига толкова. За първи път виждам на 100% потвърдено правилото, че за повече качество трябва по-малко количество. Дори само една серия отгоре можеше да разводни полусезона и да отнеме от чара му. А и след изтощителните емоции от последния епизод ще е хубаво да оставим нещата да се поуталожат и да си починем до Коледа.

Впрочем, тогава идва и прочутата нова придружителка. След изненадващото гостуване на Джена Луис-Колман в първия епизод, най-накрая ще се запознаем както трябва с героинята й. Честно казано, не е много ясно каква точно ще е връзката между трогателната история на Озуин и придружителката Клара, но актрисата със сигурност е същата. Знаем, че Мофат е много внимателен със спойлерите и щом досега не се е разбрало какво цели с това изненадващо преждевременно появяване, значи има причина.

Изображение с име: dr_who_jenna_oswin_2
Новата придружителка изненада феновете с преждевременна поява, но бързо спечели симпатиите им.

Колкото до Артур Дарвил и Карън Гилън – благодарности за времето, прекарано в сериала, и поднесените на зрителите емоции. И двамата заявиха категорично, че не смятат да се връщат в бъдеще (за разлика от Били Пайпър, която след добрия си финал във втори сезон се появи отново в четвърти), така че шансовете да ги видим отново са малки. И по-добре, защото едно бъдещо гостуване само ще отнеме от ефекта на финала им. Жалко само за бащата на Рори, който бързо стана интересен герой, но може би няма да го видим отново. Или пък песента на Браян, за разлика от тази на сина му, още не е изпята? Ривър Сонг пък направи великолепно гостуване и със сигурност ще я видим пак. Освободена от мистерията около себе си, тя беше свободна да се развърти и да се покаже в пълния си блясък, въпреки че епизодът не беше за нея.

Така ли иначе, още една ера от развитието на „Доктор кой“ завърши. Сериалът има уникалната способност почти всяка година да прави промени в актьорския си състав и никога да не отстъпва от нивото си. Дойде време и тези придружители да отстъпят мястото си на друг, да оставят следващата епоха да започне. Сигурни сме, че Мофат и този път няма да ни разочарова.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата