Щастлив край и ново начало

Трилогията „Изборът” на Кийра Кас се доказа като много чаровна, лека и светла поредица. В нея дори дистопичната следвоенна реалност е поносима, а потискащата наложена със закон риалити „игра” Изборът не само не е отблъскаща, но изглежда дори забавна. Третата книга – „Единствената” представя кулминацията на играта и краят на приключенията на Америка Сингър – или поне краят в качеството й на кандидат-принцеса. До голяма степен книгата оправдава очакванията, продължавайки да представя същата приятна романтика и редувайки безгрижни моменти с конфликтни ситуации (които макар и неприятни не съдържат истински сцени на насилие и ужас). Авторката се опитва да вдигне залозите, като включва в сюжета много повече напрегнати моменти, драма и дори екшън, но тонът остава същият. Затова и хората, харесали първите две книги заради невинността им, няма да останат разочаровани.

По-мрачните моменти в сюжета са свързани с ескалирането на конфликта между кралското семейство и бунтовниците и донякъде успяват да внесат разнообразие и нова динамика във взаимоотношенията между героите (особено между Максън и Америка). Оказва се, че северняшките бунтовници са предвождани от Огъст Илеа (също тийнейджър, пряк потомък на основателя Грегъри Илеа), който изненадващо е на страната на Максън и има желание да го види на престола (т.е. на мястото на баща му) възможно по-скоро. Междувременно безликите южняци стават все по-настървени и в опитите си да превземат властта, започват да избиват цивилни и да подготвят атентат срещу двореца. Принцът е притиснат от няколко страни да побърза с избора си. Това не би трябвало да е трудно (тъй като още в първата книга той твърди, че е влюбен в Америка), но Максън се чувства неуверен в нейната привързаност, а от друга страна е очарован от влюбената в него Крис. Самата Америка също е влюбена в принц Максън и (срам за нея!) гледа на бившия си приятел Аспен като на резервен вариант.

Романът „Единствената” е все така лесен за четене, завладяващ и дори с по-интересен сюжет от предходните два. Историята е по-раздвижена, главните герои се разкриват пред читателите, а сюжетните линии следват естествения си ход, без неприятни изненади. Въпреки това, творбата страда от някои недостатъци – и този път те не са свързани със стила на писане на Кийра Кас, който прогресивно се усъвършенства, а със самите герои и начина, по който се справят с проблемите си.

На първо място – Америка Сингър. Макар и като цяло добронамерена и свястна, още в предходните книги Америка проявява някои неприятни черти на характера, които със сигурност не отиват на главна героиня и бъдеща кралица. В тази част от поредицата, тя наистина успява да прояви най-лошото от себе си – като започнем от по-дребните неща – постъпки, чрез които се доказва като повърхностна и ревнива, и стигнем до по-сериозните – тенденция да използва хората и да си играе с чувствата им, без дори да го осъзнава. Няколко примера (без спойлери): както беше споменато в началото, дълго време Америка държи Аспен да й е под ръка, в случай, че не се получи с Максън; обмисля дали да не нареди да бичуват големия и брат, тъй като не одобрява характера му; колебае се дали да не издаде важна информация, която би вкарала конкурентката й Крис в затвора, за да я махне от пътя си. Това и много повече, е представено доста смекчено, като че ли не е голяма работа, но всъщност сериозно засяга образа на героинята и я прави да изглежда антипатична. Случаят с брат й – Кота (който между другото се споменава от самото начало на трилогията и е един абсолютно излишен персонаж), е показателен. От една страна, Америка отказва да разбере мотивите на друга финалистка в Избора – Елиз (която произхожда от Нова Азия) – принудена да участва, заради честта на семейството си. Елиз не обича принца, но и не е влюбена в друг – тя иска да спечели, за да изпълни дълга към рода си. От друга страна, принципната Америка презира големия си брат, именно защото той не изпитва подобен дълг.

Кота се е отделил от дома си, след като е пораснал, и е започнал да се издържа сам, но е отказал да поеме издръжката на родителите си и една сюрия по-малки деца. Явно Кийра Кас счита, че постъпката му е осъдителна – едва ли не злодейска, но в нея всъщност няма нищо особено. Това, че братът на Америка не се чувства благодарен за мизерния живот, който са му осигурили, и е отказал да издържа по-малките си братя и сестри, е разбираемо. А моралният дълг не е нещо, което може да се наложи, а нещо, което човек или чувства вътре в себе си, или не (и във втория случай порицанията са ненужни и безполезни).

Принц Максън се оказва по-голям новатор, отколкото изглежда на пръв поглед. Той разкрива на Америка, че още преди нейното публично изявление по темата, е възнамерявал да премахне кастите, но не изведнъж, а следвайки внимателно обмислен план. Освен това, принцът се доказва като смел и загрижен бъдещ държавник, но и той, подобно на любимата си, проявява сериозни недостатъци. Макар и безупречен джентълмен, Максън е податлив на ласкателства и му харесва да бъде ухажван – още повече, ако знае, че вниманието, което получава, е от момиче, безусловно влюбено в него. Именно това превръща Крис в една от сериозните кандидатки за короната, а не неговите собствени чувства. Друг, много по-сериозен недостатък от суетата, е страхът му от крал Кларксън. Този страх е толкова голям, че заплашва да го превърне в марионетка на баща му след коронацията. Максън нито веднъж не се опълчва истински на краля – спори с него и се застъпва за интересите си, но не успява да прояви особен авторитет. По някакъв начин, това вместо да буди съчувствие, го прави да изглежда жалък.

Една от изненадите на „Единствената”, се оказва Селест. Бившата манекенка, известна с гадните си номера и надменно поведение, изведнъж се променя и става една от най-добрите приятелки на Америка. Промяната би могла да покаже някаква дълбочина на характера, както и способността на младата жена да осъзнае грешките си, но се случва почти изведнъж и просто не изглежда достоверна. Освен това, авторката явно не счита, че Селест заслужава прошка.

Събитията във финала на творбата, са изпълнени с обрати, сълзи и екшън и дори костват живота на някои значими персонажи. Америка е на път да плати скъпо за това, че е скрила връзката си с Аспен от принца. В един момент изглежда, че светът ще се срине за главната героиня, но тогава (образно казано) светът наистина се срива, и персонажите са принудени да осъзнаят кое е наистина ценно за тях. Една от последните ми критики към сюжета е, че след забързания и мрачен финал непосредствено следва захаросан епилог. Той наистина подхожда на поредицата, но би бил по-на място след няколко преходни сцени – или поне едно изречение, в което да се спомене, че героите са прекарали известно време в траур заради претърпените загуби.

Друго, което прави недобро впечатление, е лекотата с която Кийра Кас премахва пречките пред любимите си персонажи, така че да не им се налага да се измъчват твърде много. Основните конфликти – съперничеството между Максън и Аспен, спорът между Максън и краля, желанието на северняшките бунтовници да видят принца на трона и влиянието на Крис, не са разрешени, а се нагласят по най-удобния за Максън и Америка начин от само себе си. Този изход е твърде лесен и загатва за нежеланието на авторката да развие истински сблъсък, от който едната от страните ще излезе победител, а другата ще бъде победена. Може би Кийра Кас счита, че ако някой от героите прояви характер, това ще го направи по-малко добър – за доброто на почитателите й е, тя да осъзнае, че този подход е грешен и да не го използва в следващите си творби.

Макар и малко прибързан, краят на „Единствената” е удовлетворяващ и пасва идеално на цялостната схема на поредицата. Всеки от главните герои намира най-доброто за себе си място, а вълната на промените се готви да залее държавата Илеа и да и донесе надежда за по-светло бъдеще. Именно този позитивен тон ме накара да симпатизирам на романите на Кийра Кас, и това, че американската писателка не му изменя до последния момент, е наистина похвално.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4,5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. добър (4.85)